В Деня на народните будители почитаме делото на всички просветители, възрожденци и борци за духовна независимост на България.
Началото на българското будителство откриваме в славния IX век, когато държавата ни отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост.
Всенародното честване на Деня на народните будители се заражда с едничката цел да сложи край на забравата на героите от миналото. В края на учебната 1908-1909 г. група учители от Пловдив обмислят въвеждането на такъв празник. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски. На този ден те отдали почит на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
Узаконяването на празника става едва през 1922 г., след като Министерството на просвещението подкрепя и покровителства тази инициатива. Поруганото ни национално достойнство след Ньойския мирен договор, откъснатите земи от България и тежките репарации довежда българското общество до отчаяние. Земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на светите братя Кирил и Методий, организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили родни дейци.А на 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители.
Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество „Мати Болгария“.
Кои всъщност са будителите на българския народ?
Много са те, повече или по-малко известни. Сред тях са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх,Никола Бобев,Стефан Антонов,Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и още много други.
Нека никога не бъдат забравени. Нека винаги се знае и помни делото им.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай