Димитър Бранков е заместник-председател на Българската стопанска камара от 2008 г. Наблюдава ресори „Индустриални отношения” и „Индустрия и околна среда”. Завършил е Икономическия институт в София, защитава научна степен - доктор по икономика към Икономическия институт на БАН. Специализирал е микро- и макроикономика в МIT, Полша; индустриални отношения в NIKKEIREN, Япония, и в Международния институт по труда, Женева; системи за управление по околна среда по програма на UNEP/ICC в St Catherine’s Colleague, Оксфорд, и в Government Institutes, Вашингтон.
-Господин Бранков, до края на октомври правителството трябва да представи проекта на бюджета за 2020 г. Предвид прогнозираната нова глобална криза или рецесия какви са очакванията на бизнеса към бюджета за догодина?
- Все още няма яснота в какъв цикъл навлиза глобалната икономика и какви ще са ефектите върху българската. Разглеждат се три възможни сценария - рецесия, стагнация, включително и избягване на рецесията на глобално и европейско ниво. Зависи от това дали ще има сделка по Брекзит, дали в търговската война между Китай и САЩ ще бъде намерено някакво разумно решение, ще има ли търговска война между ЕС и САЩ. Т.е. възможен е един по-благоприятен сценарий, по-меко приземяване, което да няма негативни последици за нашата икономика.
За рецесията е ясно - тя настъпва, когато в две последователни тримесечия има спад на БВП на годишна основа. Вторият сценарий допуска избягване на рецесията и влизане в някаква стагнация, което означава по-нисък ръст на икономиките от потенциалния за по-продължителен или по-къс период от време. За България всичко под 4% е нисък икономически растеж.(бел. ред. - според бюджетната прогноза през 2020 г. се очаква 3.3% ръст на БВП). Много е важно да се знае, че проучвания на МВФ показват, че икономики във валутен борд пребивават по-дълго време в рецесия, предизвикана отвън, и влизат в по-дълбока рецесия.
Това е една от причините от години БСК да настоява за възможно най-бързо влизане в чакалнята на еврозоната - механизма ERM2, и след това в еврозоната. Затова за нас един от приоритетите е до края на годината България да подаде заявление за влизане в ERM2 и ако има външна подкрепа, влизането да се случи колкото може по-рано, т.е. в началото на следващата година.
Да припомня, че официално поетият ангажимент през юли миналата година беше, че до юли тази година правителството, финансовото министерство и БНБ трябваше да подадат официално писмото за членство. Има забавяне по някои от предварителните условия, които сами сме приели. Част от тях са чисто технически, като промени в законодателството, също и допълнителна капитализация на някои банки след проведените стрес тестове. Но уверенията са, че това са условия, които България може да изпълни в кратък период от време.
Бюджетът за следващата година трябва да отрази политическите заявления за влизане в ERM2 и да гарантира спазването на Маастрихтските критерии, така че срокът за пребиваване в чакалнята да не бъде повече от две години.
- Как бюджетът може да гарантира това?
- Макрорамката трябва твърдо да спазва четирите Маастрихтски критерия - размер на дълга спрямо БВП, инфлация, бюджетен дефицит и дългосрочен лихвен процент. По отношение на държавния дълг ние сме далеч от заложеното ниво 60% към БВП. За дефицита изискването е да не е повече от 3% от БВП, т.е. разходите в бюджета трябва да бъдат така дефинирани, че каквито и рискове да има, дефицитът да не надхвърля 3%.
- Според тригодишната бюджетна прогноза догодина трябва да има нулев дефицит.
- Желателно е да има такава бюджетна цел. Това е благоразумна бюджетна политика.
Притесненията ни са обаче по отношение на инфлацията. Нивото й трябва да не е по-високо от трите най-добри постижения в рамките на еврозоната, което на практика означава да не надхвърля 2%. Тук вече има рискове, защото поемането на ангажименти за пореден 10% ръст на бюджетните заплати и за харчене в различни сфери, независимо че изпълняват политически ангажименти, може да доведат до инфлация, която да надхвърли този критерий.
За поредна година ще коментираме и административното вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) с 8.9% до 610 лв. От началото на тази година обаче за България е в сила ратифицираната Конвенция 131 на МОТ за минималната работна заплата, според която е недопустимо тя да се определя на базата на политически обещания, какъвто е нашият случай. МРЗ трябва да бъде резултат от ясни разчети според критериите на тази конвенция. С оповестените намерения от средногодишната прогноза за ръст на МРЗ до 610 лв. от началото на 2020 г. България вече я нарушава.
- Смятате ли, че на прага на задаваща се рецесия вдигането на МРЗ на 610 лв. от догодина ще бъде проблем за бизнеса?
- Ако влезем в най-негативния сценарий, това ще бъде проблем. Делът на хората, които работят на МРЗ, става много голям, а догодина ще станат повече. Трябва да се има предвид, че заплащането на минимума е съсредоточено в отрасли, където е ниска средната работна заплата, както и в общини, които са в лошо икономическо състояние, с висока безработица. В Северозападна България и пограничните райони безработицата достига 50%. Според БСК поредно вдигане на минималната заплата в тези райони ще ограничи още повече заетостта.
- Кристалина Георгиева, вече като шеф на МВФ, тези дни призова държавите с по-ниски нива на дълга и на бюджетните дефицити да разширят държавните инвестиции в инфраструктура например, за да стимулират икономиките си и така да се омекоти рецесията. Не смятате ли, че за България това е добро решение?
- Ако се върнем към кризата от 2008 г., тогава също бе възприет глобален подход на разхлабване на паричната политика. В България рецесията се почувства в средата на 2009 г. Спомняте си тогава какви политики възприе правителството - ограничаване на плащания на държавата по възстановяването на данъчния кредит и отбив от 7% от разплащания по обществени поръчки, което вкара икономиката в допълнително намаляване на ръста на индустриалното производство и на добавената стойност. Затова с държавните инвестиции трябва да се балансира много внимателно. Все още не знаем дали ще влезем в рецесия и колко продължителна и дълбока може да бъде тя. Важно е да се види какви ще са допусканията и прогнозата на МФ. Не става въпрос само за бюджетния дефицит, а и за нивата на инфлацията. Т.е. по този критерий трябва да се води много разумна политика. Още повече че има натрупвания, които се отразиха на инфлацията заради административното увеличение на цените на електро- и топлоенергията и природния газ.
Не виждаме напредък по някои стари проблеми - реформа на системата на държавните такси. От години настояваме за въвеждане на разходопокривния принцип за всички държавни такси. Нивата на доста от тях са многократно по-високи от разходите за съответната услуга.
Няма съществено движение и по т.нар. програмни бюджети на министерствата, ориентирани към краен резултат. Необходими са промени в Закона за публичните финанси, които да дадат по-силна гаранция за ефективност на публичните разходи, за крайния ефект от съответните разходвани средства.
Извършването на допълнителни разходи трябва да се регламентира на законово ниво, а не чрез постановления на Министерския съвет. Необходимо е рамкиране на правомощията на правителството, за да бъде ясен таванът, до който те може да взимат решения да разпределят публични средства. Защото парламентът приема бюджета и принципите на разходване на средства извън държавния бюджет трябва да бъдат ясни.
- Какъв таван предлагате за разходите, които правителството може да разпределя без санкцията на парламента?
- Това е въпрос на допълнителен анализ, но е ясно, че голяма част от бюджетните излишъци се планират предварително, най-вече чрез по-големи капиталови разходи. Поради липса на проектна готовност или забавяне на съответното финансиране - то обикновено е съфинансиране към европейски проекти - те се струпват в края на годината или изобщо не се извършват. И респективно в разходната част имаме икономии. Те създават привидни бюджетни излишъци, които после с постановления на правителството се разпределят. Необходима е по-строга рамка в закона за публичните финанси.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай