"Като отидат да гласуват, хората гласуват по коренно различен начин от мнение, изразено в социологическите проучвания, защото гласуването вече не е изливане на негативни емоции, наказателен вот, гласуването е точно пресметнато по отношение на жизнения стандарт, битовите проблеми и запазването на работата. Особено когато се касае пък за местни избори, това е много силно валидно."
Стойчо Стоев, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, за тона на комуникация и компроматите в започналата предизборна кампания, трябва ли да се очертаят допустими граници?
- Господин Стоев, първи искри между кандидатите за кмет на София Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, за боклука нужни ли са граници, които да се очертаят на предизборната комуникация?
Темата за границите винаги се поставя преди избори. Винаги такава граница няма. В крайна сметка PR-ите определят тона на говорене, ако щете, защото самите кандидати малко или много се опитват да запазят добри отношения със своите конкуренти за в бъдеще, но пък PR-ите гледат да извлекат позитиви от всяка една грешка на конкурента и това обикновено стимулира кандидатите да говорят по-остро. Аз не виждам поле, в което Мая Манолова би спечелила от остро арогантно говорене срещу Йорданка Фандъкова, съответно пък не мисля, че госпожа Фандъкова с ерудицията, която има и от професията си като учител и от последните десетина години като кмет на София, да влезе в някакъв вид по-остро говорене или обидно говорене по отношение на Мая Манолова, и това в крайна сметка ще се интерпретира като негатив в списъка с позитиви и негативи на Манолова, защото когато единият кандидат е агресивен спрямо другия, това се забелязва от избирателите и наистина е негативно. Подобни примери има, ако искате, можем да си спомним с Петър Стоянов и Георги Първанов на времето. Изобщо нападателното говорене, отношение към другия опонент не е печеливша стратегия в българските избори.
- Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ призова да няма популизъм, ксенофобия, омраза, агресия и празни обещания. Това ли са възможните ниши за злоупотреба в предизборната кампания?
Малко са партиите, които между другото ще се заиграят с теми като расизъм и ксенофобия. Това са теми, които ще бъдат експлоатирани основно от формации като „Атака“, НФСБ, ВМРО и „Възраждане“. Знаем, че нетната подкрепа за всички тези формации е доста малка и като цяло тя дори в електорално отношение не отговаря на подкрепата на самото ДПС, да не говорим, че вече по места е съвсем различна предизборната и реторика, и борба, защото ДПС е партия, която е подкрепяна от мнозинството на редица райони в страната. Така че тези теми са важни, те са важни на общонационално ниво и по отношение на местни избори не смятам, че ще влязат в полемиката на която и да било партия. Разбира се, изключения винаги са възможни, тъй като става въпрос за предизборни битки на 265 фронта примерно, колкото са общините в България.
- Кои теми ще излязат на първа линия според вас?
Местите избори са изключително локални. Ако се говори на местно ниво, винаги ще се спрягат местни проблеми, инвестиции в инфраструктурата, в благоустройството, нереализирани проекти. Ако се говори за личности, винаги ще се говори за дефицитите и позитивите за един или друг, защото като изключим София, в останалите градове хората се познават. И когато един кандидат има зад гърба си списък с позитиви или пък обратно – прецеденти, които го представят в недобра светлина, на хората не е нужно това нещо да им бъде подсказано, те сами го знаят и го говорят. Затова в местните избори, както са важни темите от локално значение, касаещи пряко благоустройството на общините, на градовете и селата, така са важни репутацията на кандидатите за кметове и общински съветници, които партиите издигат. Защото колкото и да е марка една партия, зад която стоят някакви гласоподаватели, единият кандидат или другият, който тези партии издигат, може да привлече или да отблъсне гласове, защото тези хора са познати на местно ниво. Така че темите ще вървят по отношение на това какво са направили действащи кметове, какво остава да се направи, къде са проблемите в общината и кои от тях са приоритетни и кои от кандидатите са читави, кои съответно не заслужават доверие.
- Говорихме за надпреварата в София. Според вас има ли населени места в страната с подобно на София силни кандидатури вече, където да се очаква напрегната надпревара?
В Пловдив по принцип трябва да се очаква напрегната надпревара, защото там виждате, последните години има и възможност за икономическо развитие, съответно повече апетити, ако искате, общината е важна, районът е важен, кандидатите за кметове не са безспорни. Предполагам, че във Варна също ще има оспорвана битка. Изобщо навсякъде никой не може да си позволи луксът да се отпусне и да си мислим, че изборите са в кърпа вързани. Съществуват такива по-малки гардове в страната, където има кметове над 20 години управляващи, подобен е случая в Монтана. Дори в тези населени места смятам, че не трябва да се чувстват уверени в своята победа, защото навсякъде местния вот може да поднесе изненади. Изключително малко гласове могат да донесат победата на един кандидат или на неговия опонент.
- В тази връзка можем ли сега да очертаем нагласите на гласоподавателите и дали ще се повлияят от евентуално използване на компромати?
Компроматите станаха ежедневие в българската политика и техния нетен ефект вече не е толкова голям, колкото в началото. Даже ако искате, когато някой от политиците стане жертва на компроматна война, това би му донесло в известна степен и позитиви, отколкото негативи, защото хората казват: „Ето, щом го атакуват по този мръсен начин, значи човекът очевидно е свестен.“ Ако трябва да говоря сега за инцидента с господин Игнатов, мисля, че точно този скандал би му донесъл повече гласове, отколкото би му отнел, защото охрата веднага реагират, след като го нападат през близък за него човек, за него нищо не могат да извадят персонално, това означава, ето, че искат на всяка цена да го очернят, той е жертва на статуквото и т.н. Изобщо, това са PR стратегии, които са рискови, защото те могат да доведат както до позитивен, така и до негативен образ. Тук вече свършва PR-ът и започва политологията, за да кажем дали този образ би довел до гласове или не. Защото в крайна сметка изборите не са просто образ, а обръщането му в гласове и в електорална подкрепа. Така че, по отношение на образа на г-н Игнатов, този скандал, ако щете колкото и парадоксално, или пък неприятно да звучи, работи в негова подкрепа, защото го прави по-разпознаваем, по-известен, прави го жертва и го представя като жертва именно на статуквото, което го легитимира като алтернативен кандидат. Но в електорално отношение смятам, че това не би се превърнало в по-голяма подкрепа за него, тъй като подобен образ играе госпожа Манолова. Неслучайно виждате, че от самото начало на нейното кандидатиране, тя започна да говори, че е жертва на статуквото, репресирана от правителство и борец за връщане на София на хората. В крайна сметка този тип виктимизационна кампания, на тези избори, освен да гради образи, не знам дали ще доведе до добър електорален резултат за тези кандидати, които го използват.
- Причината за скандала около господин Игнатов не е типична за българския политически живот. Дали се повлияхме от световната практика или това е единичен случай, според вас?
Не мисля, че е нетипично за българския политически живот, просто досега не е имало поводи да се показва. Ако си спомняте, бяха излезли подобни снимки на Радан Кънев, които изобщо не се коментираха тогава. Аз честно казано мисля, че и сега стратегията ще бъде такава – да не се коментират, защото тръгнеш ли да коментираш подобен тип неща, вече започва да се говори по тях, навлиза се в най-различни детайли, подробности, ето, ние ги коментираме по радиото. А честно казано снимки, компромати и какво ли не, не заслужават да им се обръща внимание, защото обръщайки им внимание, ние ги правим легитимен инструмент в предизборната война. Надявам се това нещо да бъде инцидент и хората да не прибягват до такъв тип инструменти в бъдеще, за да правят кампания, независимо в каква посока бъде – негативна, позитивен или каквото и да е. Все пак личният живот на хората е техен личен и не заслужава да бъде използван, камо ли в кампанията на друг човек. Разбирам да бяха негови лични снимки, а те не са.
- В тази предизборна борба, за която вие говорите, социологическите проучвания как ще се позиционират? Имаше разминаване между тях на евроизборите с действителните резултати. Какво да очакваме?
Социологическите сондажи, са всичко друго, но не е прогноза за едни избори, защото те не са прогностични инструменти. Това, което те могат да регистрират, дори при най-добросъвестното си използване, са нагласи, които са към даден момент валидни, но те могат да бъдат изключително бързо променени към момента на изборите. Пък и това каква ти е нагласата в момента не означава директни действия, които ти ще реализираш след това в тъмната стаичка като отидеш да гласуваш. Ако някой човек много мрази шефа си и обяснява колко е гаден и е смотан той, ако го питате, той разбира се ще го очерни в едно социологическо проучване и ще каже, че партията, в която шефа му стои, също е долнопробна, корумпирана и тем подобни, ама като отиде да гласува, ще гласува точно за нея, защото знае, че като не е тази партия на власт, шефът му ще остане без бизнес, а той съответно ще остане без работа. Абсолютно проста схема ви давам, по която българите могат да си излеят гневът, когато ги пита някой нещо, социологическо проучване или медийно интервю, но като отидат след това да гласуват, гласуват по коренно различен начин, защото гласуването вече не е изливане на негативни емоции, наказателен вот, гласуването е точно пресметнато по отношение на жизнения стандарт, битовите проблеми и запазването на работата. Особено когато се касае пък за местни избори, това е много силно валидно и аз съм изключително убеден в това, и моето убеждение се базира на дългогодишни емпирични проучвания, не просто на впечатления. Затова казвам, социологическите проучвания, особено за местни избори, където много трудно се правят представителни извадки на местно ниво, които да са валидни за една община, защото горе-долу самата генерална съвкупност от населението, което има право на глас на тези избори, много трудно може да бъде обхванато от социолозите. Изключително спекулативно да бъдат използвани предизборни прогнози, да се дават ясни и точни проценти, да се казва: „той толкова ще изкара, онзи толкова ще изкара“. След като не могат да бъдат използвани за точни замервания, единствената употреба на тези социологически проучвания е да се правят внушения и някакъв вид пропаганда, ако искате. Като се покаже, ами, ето сега, този кандидат тук ще спечели, този няма да спечели, по този начин цели да се повлияят хора, които не са твърдо решили или пък които лесно могат да бъдат разубедени, а онези, които лесно могат да бъдат убедени, да променят своето електорално поведение. От неучастие в участие, от участие към един кандидат към друг.
- Ще насоча вниманието ви към други кандидатури, и не мога да не ви попитам: очаква се днес да бъдат официално обявени разпределенията на ресорите в Европейската комисия. Вчера излезе информация, че вероятно Мария Габриел ще получи „Образование“, а всъщност нейното желание беше да получи „Киберсигурност“. Как да тълкуваме тези събития?
Разпределянето на ресорите на Европейската комисия е изключително сложен процес на договорки. Ако ние си мислим, че в България става въпрос за пазарлъци, за договаряне и какво ли още не на политиката, на европейско ниво това е изключително силно, защото там освен по държави, по партийни групи, по какво ли още не, и по ресори, се гледат и различни други неща като представителство на половете, на малките държави, на източните, западните, северните, южните, какво ли още не. Затова реденето на този пъзел е изключително сложно и в крайна сметка отговорност на човека, който е посочен за председател на ЕК. Какъвто и да бъде ресорът, при всички положения за българския еврокомисар е важно да има ясна и категорична позиция при гласуването в ЕК, защото това е колективен орган. Отделно от това, ресорът „Образование“ е изключително важен по отношение на България, защото български университети изостават с научната си дейност от всички останали университети. Виждаме, че има и отлив на кандидат-студенти, които предпочитат да учат в европейските висши училища. Българските университети са на един и същи пазар с всички други университети в ЕС, тъй като таксите са еднакви, условията за прием са еднакви, изоставаме по научни постижения, публикации, рейтинги. Затова, като действително България поеме този ресор, това ще бъде шанс за българското висше образование да използва вече и инструментите, които има госпожа Габриел, и ако ние успеем да направим една добра политика за развитие на науката и на висшето образование в България, това би могло да бъде изключителен успех за българското висше образование, оттам и за голяма част от българското общество. Смятам, че този ресор би бил много по-добър за нас, отколкото ресорът „Киберсигурност“, именно защото ние в сферата на науката сме догонващи, но сме догонващи като систематизация. В някои области от науката действително имаме много, как да кажа, потенциал, водещи умове, които, ако могат систематично да бъдат впрегнати да работят за българската наука и нейното по-добро представяне, бихме имали наистина много по-стабилно присъствие в европейските класации и наука – неща, в които Румъния категорично ни изпреварва, поне в отношение на социалните науки, в които аз работя. А пък защо не и в клоновете на фундаменталната наука?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай