- Режисьор, журналист- публицист, сценарист, съпруг- коя роля ти е най-трудна?
- Аз не ги възприемам като роли, а като различни мои проявления. Опитвам се да съм добър във всичко, което правя, за да не се срамувам после.
- За книгата „Аз, Бойко” – идейното раждане и изграждане на образа…, прилича малко на човек с македонско самосъзнание
- По-скоро е байганьовско самосъзнание, чиято представа за върховен триумф е да цамбурнеш в басейна на европейците и да се развикаш «Булгар, Бул-гааар!» Най-страшните кошмари на Алеко стигнаха дотам да привидят как Бай Ганьо прави избори, но дори и той не е допускал, че някой ден героят му може да бъде министър-председател.
- Не видях български автори сред любимите ти?
- Аз не деля авторите на български и небългарски. Литературата е един общ световен процес и в него няма граници и националности. А от сънародниците ми има двама гении, които винаги препрочитам с удоволствие – Алеко Константинов и Захари Стоянов.
- Любим български политик сред съвременните?
- Имах щастието да израсна във времена на велики политици – Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов. Хора, които коренно промениха света и го направиха по-добро място за живеене. Сред българските няма политик от такъв мащаб, с такава нагласа на мислене.
- За човешкия материал- изборът на Избори 2011- някой знае ли какво избира, как и за какво гласува
- Надявам се, че знаят, защото всеки избор носи точно определени последствия. Когато избираш мускули, не бива да очакваш акъл.
- Може ли ако не чипът, то генът да не ни е наред?
- Възможно е, разбира се, но това са оправдания на неудачниците и мързеливците, които постоянно търсят някаква обективна причина за провала си. Когато кажеш на такъв човек, че ще живее по-добре, ако почисти двора си, ако престане да изхвърля боклука си през прозореца и ако спре да бие децата си, той почва да ти обяснява, че за това било виновно турското робство. Или масоните.
- Ще преборим ли корупцията- ще я доведем ли до разумни граници?
- Можем да я преборим само ако си изберем политици, които искат да я преборят. И ако постигнем съгласие какво значи «разумни граници». Разумни граници ли са вътрешният министър да си купи шест апартамента за две години? В разумни граници ли е премиерът да звъни на шефа на митниците, за да спре митническа проверка в завода на Мишо Бирата?
- Смяташ жълтата преса „преса за лупмени”… Още ли смяташ така, предвид голямата и аудитория?
- Да, не съм променил мнението си. Броят на читателите на подобни вестници е индикатор за състоянието на обществото. Нека да ги четат, щом им е толкова акълът.
- Как се работи със Слави, т.е. колко трудно се работи със Слави?
- Със Слави се работи изключително лесно, защото е създадена перфектна организация и всеки знае задълженията и отговорностите си. Имаме високи критерии към работата си и не правим компромиси с нея. Никога не сме си казвали «абе карай, може и така».
- Къде сме ние?- съдба на българина ли е да е в безкраен преход- към социализъм, към демокрация, съм СССР, към САЩ, към Европа?
- Ние сме малка държава и бързо можем да постигнем просперитет, ако постигнем съгласие по най-важния въпрос – накъде искаме да вървим? Дали искаме да работим много и да сме богати като германците, или искаме да не работим и да живеем със заеми като гърците. Освен това трябва да спрем да се надяваме на политиците. Колкото по-малко надежди им възлагаме, толкова по-малко вреди могат да ни нанесат.
- През 2019 изкуствените импланти окончателно са победили природата. Жените прекарват цялото си свободно време в клиниките за пластична хирургия. Мъжете целуват полиуретан, опипват силикон и каучук, обладават арматура.Обичаш нещата натурални или тук вече се прекалява?
- Във всичко се прекалява. В България има остър дефицит на чувство за мярка. Това най-много личи по време на празници. Пътувал съм доста по света, но никъде не съм виждал хората да ядат и да пият до пръсване. Сякаш от утре вече няма да видят нито храна, нито алкохол.
- За женската красота след реалити-то „Умна и красива”?
- И преди, и след реалитито «Умна и красива», отношението ми към женската красота не се е променило. Аз съм твърдо «за» женската красота.
- Не трябваше ли русенката да спечели, така поне смятат съгражданите и
- И аз искам «Левски» всяка година да е шампион и да играе в европейските турнири, обаче не е въпрос само на желание, а и на възможности. Аделина е изключително красива и очарователна жена, това е вън от съмнение, но Валерия Цимбал се справи по-добре с повечето задачи и заслужено спечели надпреварата.
- Легализиране на проституцията? Обществото готово ли е за това?
- След като толкова години обществото приема спокойно нелегалната проституция, не виждам защо би имало проблем с легалната. Узаконяването на тази дейност би донесло само ползи – повече данъци в хазната, по-строг медицински контрол, който ще доведе до по-малко болести… Проституцията има и социална функция. Представете си да речем един инвалид, човек, прикован на количка. Шансът му да си намери сексуална партньорка е минимален. Защо той да няма право да ползва услугите на платената любов? Нима болните хора нямат право на секс?
- С какво не би направил никога компромис?
- Вече съм на възраст, в която не мога да си позволя да правя компромиси с каквото и да било.
- Ще пратиш ли децата си да учат в чужбина, ще ги насърчиш ли към подобни стъпки?
- Задължително. Искам синовете ми да получат добро образование, а в България това няма как да стане.
- Чувстваш ли се щастлив извън семейството, казват, че през последните години управляващите ни „откраднаха” усмивката…
- Е, хубава работа. Не може да се оставим на някакви мушмороци да ни откраднат усмивките. Могат да ни откраднат данъците, но усмивките си зависят само от нас.
- Хоби- коли, жени, пиене, риболов, лов, книги…или всичко заедно? Или любими марки ...
- Аз съм епикуреец и обичам да се наслаждавам на живота. Човек трябва да прави всичко, което му носи удоволствие. И да го споделя с добри приятели.
- Как се чувстваш като творец- имаш ли самочувствието, че пишеш историята ни
- О, не, не съм се взел насериозно. Нямам намерение да пиша никаква история, искам просто да пиша текстове, които ме забавляват. А и не се чувствам «творец». Творец е само Господ, ние сме просто писачи.
- Къде ти харесва в БГ- на планина, на море, в кой град, защо?
- Много обичам да пътувам и със семейството ми сме обиколили цяла България. Почти няма място, където да не сме били. Обичам морето през май, преди да дойдат тълпите от туристи и да превърнат плажовете в сметища. Обичам и Копривщица през зимата, когато възрожденските къщи имат дебели снежни калпаци, а от комините мирише на чамова смола. Обичам и Витоша – има много хубави пътеки, по които можеш да ходиш с часове, без да срещнеш никого.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 година завършва Националната гимназия за древни езици и култури.
Висшето си образование е завършил през 1996 година в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
Като студент работи в Българското национално радио, където заедно с Ути Бъчваров води предаването „И рибар съм, и ловец съм” в продължение на 5 години.
Режисирал е театралните постановки:
"Женитба" от Гогол, НАТФИЗ - 1993г. "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, Малък градски театър зад канала 1994г. "Макбет" от Уилиам Шекспир, Малък градски театър зад канала, 1995г. "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, ДКТ-Сливен, 1996г. "Били Лъжеца" от Кийт Уотърхаус, Театър на армията, 1997г.
Носител е на наградата за дебют в областта на изкуствата през 1995.
От август 1998 г. до април 2000 година Иво Сиромахов работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел „Култура”.
Публикувал е авторски текстове в "Playboy", „Hustler”, “MAXIM” и „МAX”.
От май 2000 г. е отговорен сценарист на "Шоуто на Слави".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай