Много си обичам работата, тя ме удовлетворява. Хората идват при мен с проблемите си, с надеждата те да бъдат решени, да получат адекватна ефективна помощ. Това е предизвикателство. Всеки случай, всяка човешка съдба са отделни, уникални сами по себе си.
Аз работя с изключителна отдаденост, защото не бих си позволила доброто ми име на юрист по някакъв начин да бъде разколебано.
Да, така е. Няма да скрия, че разговори са водени с мои приятели и най-вече- членове и активисти на СДС, които винаги са заставали в такъв момент зад мен.
Ето, заявявам, аз не съм решила, защото:
В момента съм в една много спокойна, бих казала луксозна ситуация- да работиш това, което обичаш, да си удовлетворен. Хората да идват с уважение при теб… никой да не те плюе и да те обижда, което е много важно…
Дали си заслужава- дали имам потребност да тръгна към това тежко предизвикателство- на този въпрос все още не съм си дала окончателно отговор, макар че нещата се случват интензивно тези дни… Много граждани ме спират, обикновени хора, които аз познавам или не познавам и ме питат дали ще се кандидатирам отново.
Лично аз правя сравнение с това, което съм правила, което се прави в момента.. Безспорно за част от хората спомените и такова сравнение са в моя полза. Тогава, само за 4 години, се случиха много неща за първи път. Много проекти, които се случиха по-късно, започнаха по мое време- за пробивите „Бозвели” и „Кауфланд”, за ул. „Александровска”. Със 7 млн. лева ремонтирахме основно 36 км. пътна мрежа в града. Не искам да коментирам с колко милиона се строи в момента…
За мен Русе е и ще си остане моят роден и красив град. Това е една даденост.
За съжаление е така и това е най-тревожно. Още в първите месеци, като заключа кантората и тръгна по ул. „Александровска”, аз почти не срещам хора. Това за мен беше много страшно, неприятно усещане за това, че градът е обезлюдял. Сега през лятото има някакво оживление- деца във ваканция, завърнали се емигранти… но през зимата след 18-19 часа няма с кого да се сблъскаш.
И оттук идват най-големите въпросителни, които си задавам, аз не съм наивница.
Аз зная, че всичко вече е спазарено, баницата е опечена и нарязана. Всеки знае какво ще получи. Целуната е ръка! И фирмите знаят какво ще получат! И трохите са разпределени.
При това положение аз си задавам най-важния, фундаментален въпрос- ИМА ЛИ КРИТИЧНА МАСА ОТ СВОБОДНИ ХОРА, СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ, които независимо от тая предварителна нагласа на партийните централи, на това спазаряване и нагласяване на шахматната дъска, да имат волята, смелостта, желанието, да участват в едни избори за един независим кандидат и да се опитат всички заедно да променят тази тенденция, която след 10 години тотално ще прогони хората от Русе.
Да, така е, те чакат някак си нещата да се случат от само себе си. Биха приветствали един добър резултат, но аз не виждам тази сила, тази енергия той да се случи.
В Русе това, което наблюдавам вече година и нещо, тук няма управляващи и опозиция- тук всичко е едно, добре знаете това. И излиза, че за баницата е вярно. Тя е разпределена и ще се разпределя по същия начин. Партийните централи са спокойни. Проблемът и е дали ще вкарат 2-3-ма общински съветници повече или по-малко. Но иначе си знаят и си чакат порцията.
Аз съм работила в анализаторски център, който е разглеждал глобално проблемите, най-вече на законодателно ниво, по отношение практики на централните ведомства. Само един проект беше отделен на общините. Нямам непосредствени впечатления за нивото на корупция в Русе. Но по всички стандарти на мерене, корупцията е на високо ниво в България…
Разбира се, Русе не прави изключение.
Ние живеем в този град. Местната власт е най-близко до хората. Едни европейски, дори парламентарни избори, не карат хората да си задават фундаментални въпроси, но на местните избори хората проявяват по-голям интерес и любопитство, защото са тук и децата им, важна е инфраструктурата, градът да е осветен, да е проходим, да е надежден откъм сигурност. Хората искат да видят едно прозрачно, наистина прозрачно управление, където КАНДИДАТИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ДА СА ПОДРЕДЕНИ НА ЕДНА ПРАВА, подчертавам- на една права, да имат общ старт, никой да не е преференциално предпочетен, както пише в Закона.
Eлектронните обществени поръчки в здравното министерство, които стартирахме, са плод на взаимен труд с центъра, който ръководех. Така ще е- обществени поръчки, абсолютната прозрачност по отношение на разпределение на парите, участието на хората в това разпределение, класиране на нуждите и потребностите на отделните райони. Това хората биха желали и в Русе да видят.
Мисля... Това, което се случва, аз настоявах да се случи по-.рано- да се тества общественото мнение. Но това е свързано и с финансов ресурс, който не е наличен, за съжаление.
В момента младежка неправителствена организация прави проучване с един единствен въпрос- дали гражданите биха подкрепили ГРАЖДАНСКА КАНДИДАТУРА, ПОДОБНА НА ТАЯ КАТО НА Елеонора Николова, като отговорите са Да, Не, Не зная.
Това все пак е вид барометър и за склонността на хората да гласуват свободно. Защото работодателите задължително ще им кажат как да гласуват. Ще им обяснят, че имат поръчки, че имат работа благодарение на…
Други хора вече се научиха да си продават гласа. За тях един напълнен хладилник в рамките на една- две седмици не е без значение.
Но дори да не са тези корпоративни, чиновнически гласове, купуването, за мен най-големият враг на демокрацията е АПАТИЯТА, нежеланието за участие в изборите.
Кампаниите са винаги мръсни, няма чиста кампания. Бях в потрес, когато за първи път посегнах към политиката. Беше през 2001 година, първите ми избори. Бях дългогодишен магистрат и тази дейност предполага хората да стават на крака в залата и да се отнасят с уважение. И изведнъж бях подложена на хули, чух за себе си неща, които не съм допускала. Имаше един момент, в който бях загубила почва под краката си.
За съжаление това са изборите … Дали ще гласувам, ако не се кандидатирам- аз винаги гласувам, но винаги така се случва да е за по-малкото зло.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай