4 август се смята за “рождения ден” на шампанското. Легендата гласи, че на този ден през 1693 година бенедиктинският монах Пиер Периньон “открива” тайната за производството на газираното вино. Въпреки разпространеният мит обаче, Дом Периньон не е откривателят, а просто човекът, допринесъл много за развитието и налагането на шампанското.
Всъщност, не само Дом (отец) Пиер Периньон има заслуга за това. Голяма роля изиграват епохата, природата и… географията. Търпение и ще разберете, защо и географията се намесва. Появата и славата си шампанското до известна степен дължи на удачното стечение на обстоятелствата.
Дом Периньон постъпва в бенедктинския манастир Овил край Реймс през 1668 година. Занимава се с отглеждането на грозде и производството на вино за нуждите на манастира. Монасите ползват виното в тайнството на Светото причастие, а френските крале открай време обичат леките червени вина, произведени в Шампан. Точно по времето, когато Дом Периньон живее, Франция започва да се променя. На престола е Луи XIV и той държи освен като Кралят Слънце, да бъде запомнен и като монархът, повел страната към блясък и световната слава. Всичко е бляскаво, всичко се променя. Промяната засяга и такива вкоренени традиции, като консумацията на червени вина. Изтънчените нови нрави в двора залагат на по-изисканият вкус на белите вина и розетата.
Напролет, с първите по-топли дни, които в Шампан се падат около Велик ден, заради наличието на все още неразградена захар, във виното започва вторична ферментация. При този процес се отделя въглероден диоксид, който газира виното. Заслугата на Дом Периньон се състои в това, че забелязва характерния за Шампан феномен на вторична ферментация, както и в изнамирането на добавката, която гарантира пълното протичане на този процес до получаването на характерната пенлива напитка.
Според легендите, когато е на смъртния си одър, бенедиктинецът продиктувал рецептата на своето откритие. Сред правилата, които Дом Периньон извежда за производството на добро шампанско, най-важното е, то да се прави от грозде пино ноар. Гроздето не бива и да е напълно узряло – не съвсем узрелите зърна дават вино, което е по-склонно да започне процеса на вторична ферментация. И накрая идва бутилирането. Тук вероятно Периньон е кандидат за първенството – той разбира значението на наливането на виното в бутилки. Така напитката старее по-добре, отколкото ако остане в бъчви. Бенедиктинският монах изнамира и точното време, когато следва виното да се прехвърли от бъчвите в бутилки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай