Всеки родител е запознат до болка с темата на статията, а именно тръшкането, гневните изблици, яда и други по принцип нетолерирани детски прояви. През последните години се обръща особено внимание на детската психология, дотолкова, че се забравя за детското възпитание. Много родители, възпитавани добре като малки, не знаят какво да правят с едно почервеняло от яд, крещящо, плачещо и удрящо каквото му попадне (включително родителите си) дете. Картинката е позната - отказвате му бонбони, отказвате му достъп до нещо опасно, или пък е време да си тръгвате от парка. Независимо какви са ви намеренията, детето има огромното желание да прави каквото си иска и изобщо не се интересува от "благото на обществото" (както сигурно си мислите, като му казвате "Моля те, не удряй сестричката си, ще я заболи" или "Моля те, не чупи това/онова, на другия човек ще му е тъжно"...). Много родители се заблуждават, че дете на 2 години се впечатлява когато нарани някого или унищожи нещо. Много родители си мислят, че като кажат нещо (без да подплатят думите си със съответните действия), детето го има в предвид и се старае да направи каквото искат родителите. Много родители вярват, че детето им е толкова добричко, че няма нужда от възпитание. И накрая, много родители "знаят", че детето е толкова нещастно, когато те му отказват нещо желано, че ще му осакатят психиката, ако не му дадат каквото иска (или ще бъде най-нещастния човек на света до края на живота си, защото е имало половинминутен пристъп на ярост).
Всички тези заблуди доведоха до следната нещастна картинка: Детето крещи и плаче за нещо, до което е най-разумно да няма достъп (или което желае, но не трябва да получава заради възпитателни цели), родителят пребледнява от притеснение ("О, Боже, дали детето ще спре да плаче, дали ще се успокои, дали няма това да му се отрази..."), започва да го успокоява, да му говори мило, нежно, през това време детето го удря където намери или се тръшка на пода и накрая родителят казва "Добре, ето ти това, което искаш, само, моля те, не плачи" и дава на детето това, за което то е пищяло няколко минути. Разбира се, че детето спира да плаче, а родителят се успокоява. Да му кажем на родителя едно Браво! Защо? Защото следващия път когато той реши, че детето не може да получава всичко, което поиска, малкото ще крещи двойно или тройно повече, защото то вече знае урока - ако ревеш и крещиш достатъчно дълго, получаваш каквото искаш.
Ето най-разпространените погрешни реакции на детските гневни изблици:
1. Говорите му успокоително, да му мине. Грешка! Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех можете да си мълчите - няма да е нито по-нещастно, нито ще допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има вероятност да сте по-ефективни докато не говорите. Когато му говорите успокоително, детето разбира, че според вас то е в правото си да реве и крещи, и усеща, че ви е страх да реагирате по-твърдо. Това го кара да плаче по-дълго, понеже то вижда шанс да ви накара да направите каквото иска.
2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото...Грешка! Детето въобще не го интересува защо е забранено нещо или какви са плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи веднага желаното (предмет или случка) и въобще не му пука какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече ако мълчите. Обяснение трябва да се даде, но не по време на тръшкането, а едва когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че тръшкането не дава резултата, който то желае. Най-добре е по-късно през деня да се обясни отказът.
3. Опитвате се да залъжете детето като забранявайки му нещо, му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка! Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на реакция, и да му дадете играчка (само и само да се успокои) е равносилно на награда, за това, че се е тръшкало досега. А то не е глупаво и знае, че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения подарък. А вие, горките, го поднасяте едва ли не като извинение, че сте разстроили детенцето. Не го залъгвайте с нищо друго. Вниманието му трябва да остане върху първоначално желаното нещо. По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото нещо с липсата на резултат от тръшкането му ще го научите, че тръшкането няма да води до желаните резултати.
4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка! Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна стуация. Да, вие си мислите "Детето толкова крещя, плака, толкова е нещастно...горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да страда, а то само искаше (и следва някаква глупост, за която "едва ли" си е заслужавало да го карате да плаче)". И за да се покажете добри, давате на детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това? Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска. Тук вече родителите стават лоши, а не когато му забраняват нещо. Работата на родителя е да определя правилата, да поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва. Не е нормално да "играете" по правилата на детето, нормално е то да "играе" по вашите. Не е нормално да го свиквате, че ако крещи и плаче, ще получава каквото иска в живота. Не трябва и да си подкопавате авторитета като му позволявате да прави каквото си иска. Ако вас не слуша, кой може да го контролира? Не е нормално да се мислите за лоши родители, само защото възпитавате детето си и се стараете да направите разумна личност от него. Много родители правят най-голямата грешка при възпитанието именно с позволяването на абсурдни неща, само и само да не плаче детето. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено след като сте наясно, че на 2-3 годишна възраст желанията на детето се сменят с вдишванията му. Сега "не обича" картофи, защото знае, че искате да ги изяде, но след 5 минути ги обича (както винаги)...Сега не обича мама/тати, защото са го ядосали, но след 5 минути ги обича, разбира се...Сега не иска да се облече, защото трябва да се облече, но не е седяло да замисля плана "Няма да се облека на сутринта" цяла нощ (нещо, което родителите трудно разбират)...Сега не желае нещо, но след 2 секунди му е все тая, че това нещо се е случило. Ето защо детето не трябва да командва вкъщи и родителите не са създадени, за да го слушат и да му се връзват на капризите. Да, малкото дете трябва да получава възможност за избор (този панталон или другия...баничка или сандвич), но първо трябва да му предложите да изпробва всяка от двете възможности, за да знае то между какво избира. Питате го "Сок от портокал или от киви искаш?", а никога не сте му давали да пробва сок от киви - не се прави така (последвалата случка - то ще каже киви, а вие можете да му дадете каквото искате, дори водичка със захар, и то изобщо няма да разбере, че не е пило сок от киви).
И така, въпросът, който всички родители си задават:
Как да реагираме на тръшкането?
Детето играе с важна домакинска вещ (например ваза) и очевидно ще я счупи. Вие нямате избор, освен да вземете вазата. Взимате я и следва едно страхотно изпълнение. Детето се тръшва, крещи, плаче. Адекватната ви реакция следва да е пълно игнориране (ако сте у дома). Детето ще поплаче няколко минути, но ако няма ефект от плача му, то ще спре да плаче (стига да не знае от предишен път, че може да очаква ефект - тогава ще продължи да плаче по-дълго, а вие следва да го игнорирате по-дълго време, ако все пак сте решили, че ще го учите да не се тръшка). Това става много лесно - напускате стаята, пускате телевизора, взимате книга и се правите, че четете, сядате пред компютъра, отивате да изперете, да измиете и т.н. - намирате си занимавка, несвързана с обръщане на внимание на детето. Ще се изненадате как след първите 3-4 пъти тръшкането му ще продължава не повече от 10 секунди.
Друг вариант (ако в момента на тръшкането си играете с детето) е да вземете въпросната вещ (ваза, играчка или каквото и да е), да я вдигнете на рафта и да останете при детето, което се съдира от рев, без да обръщате внимание, че плаче. Просто трябва да продължите да правите това, което с детето сте правили досега. Без да обяснявате, без да го успокоявате, без да му "помагате" в пристъпа. Малките деца нямат навика да плачат повече от минута, за да получат нещо, като вместо това могат да си играят и да откриват света (те много се интересуват от това). Времето за плачене се отнася за деца, на които преди не е било давано желаното нещо след грандиозно тръшкане - след такива случаи можете да очаквате дълги тръшкания - нали номерът е минал някога, значи може да мине пак. След като тръшкането премине и детето е спокойно, му обяснете защо не сте изпълнили желанието му - така ще започнете да го учите да разсъждава, да усеща причинно-следствените връзки и след време дори да стига само до изводите.
Никога не позволявайте на детето да ви удря. Ще съжалявате след няколко години. По-добре е, ако ви удари, вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли), отколкото да не реагирате или да се правите на разстроени, с което да научите детето, че може да ви удря когато му скимне. След удара просто оставете детето в кошарата или някъде на неинтересно място и напуснете сцената.
Детето не иска да спи в кошарата си, а вие имате правило, че всеки спи в своето легло? Значи детето ще легне да спи в леглото си и отстъпването от принципа, само за да не плаче, е голяма грешка. Сложете го в леглото му, затворете вратата и след няколко минути ще му е минало, а и ще заспи. Ако тръгне да ви търси, обяснете му, че не искате ревящи/тръшкащи се/непослушни деца около вас. Кажете му, че като се успокои, може да дойде да ви пожелае "Лека нощ" и да отиде да спи в стаята си/ леглото си. Така другия път ще спре да се тръшка след много по-кратко време, докато накрая разбере, че с тръшкане не постига нищо интересно. Ето тогава вие ще сте постигнали много, а и ще сте поставили основите на авторитета, с който след време ще спрете 15-годишното си дете да излиза по нощите със съмнителни компании (защото можете да го наказвате ненормално брутално, но пак да не го спрете да излезе, докато можете без наказания, а само с думата си да приключите опасните дейности).
К акво да правите, ако сте навън и детето хване чужда играчка и опита да я счупи (или се тръшне за нещо друго, все едно какво)? Взимате въпросната играчка и я слагате на недостъпно за детето място или просто не я давате на детето. То ще дойде при вас, плачещо, крещящо и т.н. Оставете го да си крещи. Ако смущавате хората, хванете детето за ръката (здраво, защото то ЩЕ се извие, за да освободи ръката си) и тръгнете нанякъде другаде. Ако по пътя детето се отпуска и не желае да ходи (омекването на краката е добре познато на всички родители), изправете го и пак тръгнете (без да говорите, без да обяснявате, просто си мълчите). Ако пак не стане, имате 2 варианта: оставяте детето да си седи (или лежи) на земята и сядате някъде на пейка или наблизо, без да се занимавате с него, или го вдигате на ръце и го носите където трябва да отидете (това се отнася и за случаите, в които детето се тръшка, защото трябва да си тръгвате от парка). Логиката в главата на детето не е толкова сложна: ако направя това, ще се случи онова. Затова, не го учете, че като се разкрещи и разплаче, ще получи каквото иска. Научете го, че вие решавате какво е добре за него докато не се научи (чрез обясненията ви) да разбира само опасностите и да може да контролира поведението си спрямо ситуацията. Детето контролира нещата когато знае какво да прави в съответната ситуация, ето защо се тръшка когато знае, че ще му дадете каквото иска, ако плаче. Ето защо след като му кажете "Не взимай играчката на другото дете", трябва да отидете при него и да върнете играчката вместо своето дете (защото първия път то ще се направи, че не е чуло). Не го учете, че може да не ви чува. Не позволявайте да се стигне до синдрома "Говори си, не ми пречиш". Като кажете на детето да свърши нещо (и то "не ви чуе"), следва да отидете при него и да го накарате да направи каквото трябва. Ако го направи, добре. Ако не го направи, намесвате се вие (или взимате съответната играчка и не му я давате до края на деня, или го хващате преди да удари друго дете, или го извеждате от магазина с мисълта, че след няколко тръшкания няма да ви се случва повече този проблем с пазаруването, или като принцип - лишавате го от това, за което се е тръшнало или за което не ви е послушало). Така учите детето на правила и принципи (то знае, че не трябва да удря, но ако вие му позволите да удари, защо да не го направи? То знае, че не трябва да взима играчки от ръцете на другите деца, но ако вие му позволите, защо да не го прави?), както и че правилата и принципите важат наистина, а не си ги мърморите под носа, с надеждата да ви послуша някой. Ако детето хвърли нещо и вие му кажете да не хвърля, то вероятно ще повтори действието без дори да ви погледне. А вие си говорете, че не трябвало така, може и да ви чуват други родители. Идеята е, като кажете, че така не трябва, да направите всичко възможно случката да не се повтори, а това включва логичните последствия от поведението на детето ви. Като удря другите, няма да играе, а ще седи до вас докато не решите вие (а вие решавате НЕ под влияние на страха си от тръшканията на малкото). Като взима чужди играчки от ръцете на децата (или забранени предмети), ще го лишавате от тях. Като "не ви чува", ще ви "усети", и по-точно като не слуша какво му говорите, ще се намесите и ще му покажете, че няма да мине номерът му.
Възпитанието на децата изисква не само добро отношение, уважение и възможност за избор, а и логични последствия, решения, здрав разум и твърдост. Любезност и твърдост едновременно - това е ключовата идея. Детето ще разбере много бързо как стоят нещата, и ще научи правилата, заедно с идеята, че тръшкането доникъде няма да доведе, стига да проявите любезност, твърдост и последователност.
Източник: Блог.БГ
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай