Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.
Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Иван Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест – „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени – този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредствените му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо.
Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ – безименните герои на историята.
Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедиите „Службогонци“ и „Вестникар ли?“ които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай