Работата на правораздавателните органи в случаи на корупционни престъпления се затруднява от обема и сложността на материята, както и от честите промени в законодателството.
Това се посочва в годишния мониторингов доклад „Антикорупционни институции: тенденции и практики“ на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), изготвен с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер“.
Докладът оценява дейността на основните антикорупционни институции през 2018 г. – съдилища, прокуратура и новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
В документа е разгледана цялостната законодателна рамка и натрупаните практики по нейното прилагане през предходните години. В резултат на направения анализ и оценка се извеждат проблемни области на прилагане на законодателството. По-конкретно критиките засягат:
• Нормативни празноти относно клиентелизъм, непотизъм и корупционно заобикаляне на режима на обществените поръчки, основано на злоупотреба със служебно положение и други нарушения.
• Липса на разпоредби за ненаказване или облекчено наказване на лица, дали подкуп, ако те доброволно съобщят за престъплението, както и при особен принос за разкриване и наказване на тежки престъпления.
• Практиката неоправдано да се изваждат от подсъдността на специализираните съдебни звена корупционните престъпления на ръководни длъжностни лица от някои институции.
• Нискоефективни и разнопосочни практики по събиране на доказателства.
• Формализъм на наказателния процес, който не насърчава разследващите към инициативност и изобретателност.
• Политизиране на правораздавателния процес в случаи, когато разследваният е политически ангажиран.
• Слабости в ресурсната обезпеченост и междуинституционалното сътрудничество.
Проблем за българската практика е и честото използване на предварителни проверки, които нерядко се извършват от неопитни и професионално некомпетентни разследващи, дори когато са налице основания за образуване на досъдебно производство.
Все още прокурорите не са достатъчно активни, когато става дума за изследване на имущественото състояние на разследвания и близките му и извършване на финансов анализ на активите.
Докладът обръща внимание и на практиките на медийно отразяване на корупционни дела с голям обществен интерес. В медиите се изнася значителна информация, която на практика прави разследванията публични и често води до въвличане на широката общественост в кухнята на строго професионални действия. Препоръчва се създаването на обществен стандарт коя информация от и за корупционните разследвания е от интерес за обществото.
Механизмите на създаване на новата антикорупционна комисия, която през 2018 г. пое функциите на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), звено от Сметната палата, БОРКОР и специализирана дирекция на ДАНС, също са обект на разглеждане в доклада.
По отношение на работата на новата антикорупционна комисия АКФ отчита съществено разминаване между високите обществени очаквания за противодействие на корупцията и препоръките на Европейската комисия и тяхното законодателно въплъщаване. Анализът показва следните проблеми:
• Приетият през 2018 г. закон дефинира корупцията като форма на административно нарушение или на неоснователно обогатяване, а не тежко престъпление, което ерозира самия фундамент на държавното управление.
• Антикорупционната комисия трудно би могла да отговори на създадените очаквания поради липсата на разследващи правомощия.
• Установената процедура за избор на председател и членове на Комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание – позволява съответното управляващо мнозинство да има решаващ глас при формирането на състава на органа.
• Механично се съчетават в рамките на една институция твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, което влияе негативно върху ефективността на органа и създава възможност КПКОНПИ да се използва за политически мотивирани проверки.
• Нов модел за установяване на конфликт на интереси, съчетаващ централизиран и децентрализиран подход, който е вероятно да доведе до непоследователна и противоречива практика.
• Случаи на селективно и противоречиво прилагане на закона, които оставят съмнение за политически мотивирани проверки.
Възлагането на новия орган на контролни и санкционни правомощия, които съществено засягат правната сфера на личността, изисква да са осигурени гаранции за независимост на институцията, както и съобразяване с принципите на правовата държава, на разделението на властите и конституционното право на защита и правото на собственост.
Докладът прави редица препоръки относно структурата и функциите на антикорупционната комисия, както и относно производствата по конфликт на интереси и по отнемане на незаконно придобито имущество.
Според АКФ е необходимо да се създадат условия за независимостта на КПКОНПИ, включително с възприемане на различен модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции или организации от гражданския сектор, като се дадат по-високи гаранции за публичност на процедурата, политическа неутралност и професионализъм.
Важно е да се разшири понятието за свързани лица, пренесено автоматично в новия закон, за да се намалят случаите на заобикаляне на закона и да се улесни доказването на конфликта на интереси.
В документа са изведени и препоръки към отговорните институции, сред които:
• Да се предвидят гаранции относно независимостта на КПКОНПИ, включително с възприемане на различен модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции (президент) и организации (НПО) - като се дават по-високи гаранции за публичност на процедурата, политическа неутралност и професионализъм.
• Да се преосмисли възможността за използване от КПКОНПИ на СРС извън целите на наказателното производство.
• Да се съобрази уредбата на гражданската конфискация с Конституцията и Европейската Конвенция за Правата на Човека, като се въведат необходимите процесуални способи за гарантиране и защита правото на собственост.
• Да се ограничи възможността лицата, заемащи публични длъжности, да получават дарове и облаги във връзка със заемането на съответната длъжност и без непосредствена връзка с упражняването на конкретни властнически правомощия в частен интерес.
В доклада се акцентира и на защитата за подателите на сигнали - АКФ призовава да отпадне изискването за посочване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се предвиди изрична възможност за граждански организации, осъществяващи дейност по граждански контрол върху институциите, да могат да подават сигнали за предполагаеми корупционни престъпления.
Няма институция числяща се към управлението на държавата ни,която да не е уличена пряко или косвено в действия, които за по кратко наричаме корупция.Поголовни и различни кражби никнат всеки ден и то по две,три,а колко са под големия чадър,за тях няма да говорим.Намалявали драстично крупните престъпления от най различно естество страната,институциите си вършели перфектно работата.Когато едно престъпление се замита под дебелия килим и не се брои в справката,то си остава "живо".Според мен,гледайки,слушайки, четейки какво е положението в държавата ни,идвам до тъжното заключение,че "благодарение" на тежката корупция,територията ни е подгизнала във всичките си точки.