Православната църква почита паметта на Св. св. Константин и Елена на 21 май. За християните император Константин е държавникът с най-голяма роля за утвърждаването на религията.
Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. Той свикал Първия вселенски събор през 325 г. против ереста на Арий.
Починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети апостоли".
Майка му царица Елена много преди сина си приела христовата вяра. Тя тръгнала на поклонение по земите, по които е ходил Христос. В Йерусалим открила животворния кръст Господен, на който бил разпнат Божия син, и построила няколко храма - в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина.
Векове по-късно, през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса.
За всичките заслуги на майката и сина към християнството църквата празнува в тяхна чест на 21 май.
На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни - агне, теле и пр. Ходи се на лековита вода, мият се лицата за здраве и хубост.
В Странджанско на този ден са играли нестинарските танци. Смятало се е, че нестинарството е Божия дарба. Изпадналите в транс нестинари, предимно жените, вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад. Предсказват за отделни лица, но и за цялото село.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай