- За представителите на демократичната общност казвате, че единствено ги свързвало антикомунистическото мислене, не са имали единна политическа воля и единно мислене за конкретни мерки. Наричате ги "рушители, а не строители". В едно последвало интервю заявихте още, че демократичната общност все още не е узряла. Сега може да се каже, че единствената им обща нагласа е антикорупционната, но отново няма свързващи идеи - разцеплението на десницата е очевидно, изглежда всеки е сам за себе си. На какво се дължи това и кога и как ще узрее демократичната общност?
- Мнозинството в първите коалиции СДС и в партията СДС бяха антикомунисти, настояваха за декомунизация и бяха абсолютно прави.
1. В основата на обяснението за разпадите поставям доскорошната липса на средна класа и липсата на силно лидерство. Самата средна класа не бива да се идеализира. От световната ѝ история се вижда, че тя е търсила и правила много компромиси, стига да има възможност да прави бизнеса си, да формира или увеличава наследствата си. Нека си припомним коя е първата власт, която е отнела от аристокрацията и краля. Това е контролът и упражняването на бюджета и финансите, защото те най-непосредствено са свързани с преследването на нейните интереси. Конформистка е идеологията на нейния пръв философ Едмънд Бърк.
2. Първоначално у нас средната класа се формира от Новата класа на Милован Джилас – комунистическата номенклатура, а нейният манталитет на парадиране с богатство е много различен от пестеливостта на средната класа в Западна Европа. Той е неприемлив за останалите и това създава негативен образ на българския бизнес като цяло.
3. Нашата десница не защитава интересите на собствеността – вижте гласуването на Реформаторския блок за фалита на КТБ, който отвори пътя за разграбването на банката. Тя се формира и все още се доминира от интелектуалци, а те всичките са индивидуалисти. Те са критични към света и околните, което е част от тяхната характеристика. Нехаят за защитата на собствеността – не им е приоритетна ценност.
4. Разцепленията са следствие и на непрекъснати атаки от поставени партии и лица.
Нека оценим правилно антикорупционния заряд на десницата. Той е осъзнаване на първичния интерес на цялото общество, но особено на средната класа за законност. Обединява я, че е срещу привилегиите и позициите на Новата класа. Това е нейната втора истинска кауза, след тази за декомунизацията.
- В едно свое интервю заявихте, че част от съветските паметници не се премахват "от страх пред Руската федерация": "Кремъл заплашва всеки, който се опитва да премахне тези паметници." Но Полша успя да ги премахне. Вашето правителство пък направи нещо много по-смело - даде достъп на НАТО до въздушното пространство на България и отказа такъв на самолетите с руски командоси по пътя им към Прищина, въпреки че Русия тогава заплашва със спиране на доставките на природен газ. Имало ли е случаи на подобни заплахи за паметниците и защо за тях управниците отказват да проявят подобна решителност?
- Кремъл отправя публично заплахите към всеки, който посегне на символите на руската окупация на България. Управниците отказват да проявят решителност не защото се боят от русофилските нагласи на своите избиратели.
- Как по-различно според Вас щяха да протекат преходът и възстановяването на държавата, ако все пак референдумът република-монархия се бе състоял и бе приета смяна на формата на управление на страната?
- Щеше да има още по-пълно обезличаване на политическите партии и концентрация на властта в монарха, както е било след военния преврат преди Втората световна война. Обезличаването на политическата система и нейното изкористяване бе започнато от Симеон Сакскобургготски. Вижте кариерите в политиката на редица лица от СДС, от ССД, от ДСБ, от БДФ и готовността им да направят всякакви компромиси, за да са близо до властта.
- Смятате, че Конституцията е осакатена от БСП, а структурата на прокуратурата наричате "сталинска". Впоследствие се извършват определени промени в устройството им, но доколкото разбирам, според Вас те не са достатъчни и много от проблемите съществуват и до днес. Какви промени в устройството им са необходими според Вас? Какво още трябва да се случи, за да се завърши процесът на демократизация?
- Това не са мои оригинални констатации. Факт е, че след направените конституционни промени положението се влоши още повече. Прокуратурата и Върховният административен съд почти изцяло и Върховният касационен съд отчасти са в ръцете на хора, които нямат никакво намерение на наложат върховенство на закона.
От 17 години пледираме прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, за да бъде под контрола на Народното събрание.
- На няколко пъти сте избирали да не участвате в дадени решения или процеси, отколкото да ги легитимирате. Така например не участвате на Кръглата маса в началото на прехода. След това сте против участие в коалиционното правителство на Димитър Попов, за да не влезете в "коловоза на БСП". Също така не участвате в колектива за сформиране на Икономическата платформа на преходния период на СДС, а само отбелязвате критиката си към нея в ролята си на страничен наблюдател. Това е избор, пред който опозиционните сили често са изправени. Базирайки се на опита си, кое бихте определили като по-ефективен начин за прокарване на политика - да бъдеш опозицията извън властта или опозицията във враждебната власт?
- Така е, но не е мой изборът да не участвам в Кръглата маса. Тогава бях публицист, а не политик. Най-ефективният начин за прокарване на политика е в Народното събрание, защото модерната демокрация задължава управляващите да отчитат позициите на малцинството.
- Пишете, че сте излезли със "смазани души" от комунизма, но все пак "страната възкръсна от разрухата, понесена от усилията на високо компетентни и изключително мобилизирани експерти и разбира се, тласкана от силната политическа воля и устременост на политиците от ОДС". Защо веднага след падането на този така потискащ и ограничаващ режим все пак се намират толкова способни и свободомислещи хора в управлението, а всички тези години по-късно сякаш експертният капацитет във властта намалява все повече?
- Много способни хора се оттеглиха от политиката, други от следващите поколения въобще не искат да влизат в политиката, защото им е много по-лесно и по-интересно да напредват със своя бизнес или професия, и така да увеличават благосъстоянието на своите семейства.
Тези хора не желаят да служат на обществото, защото виждат каква цена трябва да платят за това. Номенклатурата на БКП/БСП и на ДС репресира жестоко всеки, който извън нея и нейните наследници е опитал да влезе в българската политика. А същевременно самата тя е невежа, вулгарна и без морал. Политиката е непривлекателно място за способните български граждани, защото те виждат, с каква е „признателността“ на народа.
- В книгата пишете: "Друга причина за този феномен е липсата на обществено доверие в държавните институции. От една страна, това недоверие бе наследено от комунизма, но от друга, се натрупа допълнително поради честите провали. По време на прехода, когато хората не виждат напредък, търсят смяна на управляващите, а не смяна и надграждане на институциите. Търсят отговор на въпроса "кой", а не на въпроса "защо?". И така обезсилват институциите и партиите си. Публичното линчуване, на който и да било, не е начин за решаване на нито един проблем на държавата. То е саморазправа."
Призивът Ви да се мисли по-дългосрочно и в дълбочина е разбираем, но не възпира ли точно управлението на този "кой" работата по надграждането на въпросните институции? Как се преодолява тази пречка?
- Преди 26 века в древноиндийските съвети към владетеля „Аркашастра“ е отбелязано, че без институции и правила обществото се превръща в джунгла, където господства върховният хищник. И нека си представим, как би се държал г-н Цацаров, над когото сега „е само господ“, като министър на правосъдието под контрола на Народното събрание. Ролята на институционалното устройство е определяща. Разбира се, заедно с наличието на политическа воля за съблюдаване върховенството на закона. След като сегашният главен прокурор си отиде, ако няма институционална реформа, можем да очакваме продължаване на същата политика на прокуратурата. Освен това, когато се фокусираме върху „Кой“ като пречка, приемаме, че „Той“ е по-силен от цялата политическа система на страната. Приемаме, че е по-силен от гражданското общество.
- Съжалявате за въвеждането на валутния борд, според Вас е било редно централната банка да остане истински независима. Смятате, че защитниците му го подкрепяли заради ниското си доверие в политическите партии и институциите в страната. Пишете, че и до днес в българина цари този "институционален нихилизъм". В същото време пишете: "И за съжаление, и досега продължава да получава потвърждения за своето недоверие". Всички знаем за тези примери и последиците от тях. Това не прави ли тези страхове оправдани, а запазването на валутния борд - все пак препоръчително?
- Категорично не. Аргументите са в книгата. Основният е, че БНБ е под контрола на Европейската централна банка и е невъзможно да печата пари. Трябва да следва европейските правила. Тази година ЕЦБ пое контрола и върху 80% от българската банкова система.
- На няколко пъти пишете, че част от решенията Ви са били продиктувани от желанието да запазите БСП като част от демократичния живот на страната, защото така според Вас е било редно. Съжалявате ли за това решение и бихте ли променили някои от подходите си, ако можехте да се върнете назад?
- БСП упорито поддържаше надеждите, че се реформира, че се разграничава от престъпното си комунистическо си минало, че ще продължи реформите, когато доверието в ОДС се изтощи.
Освен това за такова поведение от наша страна настояваха европейските социалисти и либерали и по неизвестни за мен причини дори и ЕНП. Най-вредната грешка на тези сили, включително и на двете големи партии в САЩ бе, че заради политиката си на „приобщаване“ не настояха за пълна декомунизация в бившите комунистически страни преди приемането им в НАТО и ЕС. Това, което бе направено безкомпромисно на територията на Източна Германия не бе изискано от нашите страни. Приложиха двойни стандарти.
- Според Вас приватизацията на БДЖ и НЕК не е била възможна или препоръчителна по много съображения. Днес обаче често се чуват призиви за тяхната приватизация от хора в дясното пространство. Какво смятате за подобен ход на фона на сегашната политическа и икономическа обстановка в страната?
- Част от предприятията на НЕК и това за превозите на БДЖ задължително трябва да се приватизират, защото формират все по-голям квази държавен дълг и са близко до фалит. Сега това няма да предизвика икономически сътресения, както не предизвика и фалита на МК „Кремиковци“. Ще има сътресения за излишната заетост заради рационализирането ѝ.
- Голяма част от държавните предприятия биват закупени от номенклатурата на БКП и ДС. Пишете, че не сте имали възможност да спрете това, защото е станало преди управлението на ОДС. Пишете обаче още, че след 89-та в страната е нямало класическо първоначално натрупване на капитал сред редовите българи, а всичко е било в ръцете на номенклатурчиците. Според Вас още заради значително по-дълбокия крах на нашата икономика в сравнение с други бивши социалистически републики, целта на приватизацията не е могла да бъде различна от това държавните активи да се продадат възможно най-скъпо. При това положение, имало ли е изобщо друг начин, по който да се избегне този развой?
- Съществено е допълнението, че приватизация бе един от източниците за стабилизирането на лева, за оздравяването на финансовата система и на бюджета, за обслужването на дълга и за създаването на първия фискален резерв.
Нямаше друг начин да се излезе от втората финансова катастрофа. Това е доказано в „Свидетелства за прехода“.
- В книгата пишете, че не е добра идея политиците да участват в приватизацията, да придобиват собственост или да навлизат в стопанството. Навремето обаче изразявате готовност СДС да приеме предложението на банкера Атанас Тилев и да закупи контролния пакет акции от "Банка за земеделски кредити" на половин цена. Това решение е остро критикувано от някои от членовете на СДС и поражда спекулации. То се отнася към политическа сила, не към отделни личности, но все пак няма ли известно разминаване между позициите Ви?
- Не съм изразявал готовност. Ако съм направил грешка, тя е в това, че въобще съм информирал членовете на НИС на СДС. Ръководството отхвърли на същото заседание тази идея.
- По Ваше време, когато Невен Копанданова е главен редактор на вестник "Демокрация", до главата на вестника известно време стои рекламата с логото на "Мултигруп". Това предизвиква спекулации. Как бихте коментирали?
- Вероятно е било така, докато журналистите и главният редактор са разбрали, че правителството на ОДС не прокарахме „червена линия“ и не поведохме войната с "Мултигруп". Ние от НИС не сме им казвали никога какво да пишат и как да се издържат. Те сами вземаха своите решения.
- По време на 38-мото НС е внесен законопроект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация. Президентът се обява против. Пишете за това в книгата, но от нея не става ясно, че Вие също изразявате позиция "против". Тогава заявявате, че няма смисъл от лустрацията, тъй като "почти никой не остана в държавната администрация". В книгата обаче пишете, че в ОДС "голямото мнозинство виждаше ясно истинския си противник и искаше да го отстрани от властови позиции или поне да го обезсили", т.е. все още е била осезаема нуждата от лустрация. Няма ли известно разминаване?
- Моята позиция бе „против“ много преди това, защото имах наивността да вярвам, че БСП ще изпълни общата ни декларация на старта на управлението на ОДС. Но бях решително „за“ лустрацията, когато Петър Стоянов публично се конфронтира с групата. Нека кажа за пореден път. Не може да се твърди, че съм бил „против“, след като съм внесъл с подписа си законопроекта в Народното събрание. Законът бе приет. Волята на ОДС в изпълнителната и законодателната власт за лустрация не може да бъде подлагана на каквото и да било съмнение. Ние всички сме действали както трябва. Лустрацията бе спряна от зависими от ДС съдии в Конституционния съд.
- Цитирате Иван Николаев Иванов, който казва "Ние всички платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите". Коя част от цената остана неплатена?
- Декомунизацията. И редица други. Но това е голяма тема, която тук не може да бъде изчерпана.
- В съзнанието на част от българите битува разбирането "Костов е виновен". За какво всъщност е виновен Костов според Вашата оценка?
- Защото ръководех налагането на нов начин на живот на посткомунистическия човек и разрушаването любимия му комунистически режим. Тази общност с времето става все по-малка и по-долу ще посоча, че това не е само, защото поколенията се сменят. Казах го в друго интервю и ще го повторя и тук. Отношението към мен на голямото мнозинство хора, с които се срещам навсякъде, не е като към виновен човек, а е приветливо и добронамерено. Все повече и повече непознати хора ми стискат ръката и ме поздравят.
Това идва от дълбочината на човешката душа. Добрите хора навсякъде по света, особено християните, непрекъснато подлагат на проверка своите отрицателни и осъдителни становища за другите. Правят го, за да им простят, защото знаят, че не са били прави да съдят. Умението да прощаваме и да не съдим другия е път към смирението и вътрешното ни равновесие. Това е начинът да се опитваш да бъдеш добър човек. Злобата смазва първо душата и тялото на този, който е овладяла.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай