През миналата седмица се случиха няколко събития, които насочиха вниманието към държавните предприятия. Едната голяма новина е, че държавната ТЕЦ „Марица-изток 2” отчете огромна загуба от 332 млн. лв., а общо дълговете на предприятието вече достигат 864 млн. лв. Тук следва да отбележим, че загубата до голяма степен се дължи на постоянно нарастващите разходи за въглеродни емисии, които през 2018 г. са стрували на компанията 363 млн. лв. Огромната загуба на държавното предприятие през последните години се финансира основно със заеми от БЕХ, в т.ч. за закупуване на недостигащите въглеродни емисии за 2018 г. Очакванията са, че БЕХ ще се опита да конвертира голяма част от кредитите към държавното дружество в капитал, като по този начин се избегне изпадането в несъстоятелност – не е ясно как тази операция ще отговори на европейските правила. Това само по себе си обаче няма да подобри състоянието на държавното дружество, особено в средата на растящи „зелени” разходи за въглеродни емисии.
Другата голяма новина е, че най-накрая бяха отворени офертите за концесията на летище София, които показват сериозен интерес от чуждите инвеститори. Водещата оферта е за годишно концесионно възнаграждение в размер на 32,8 млн. евро, което за пълния период от 35 години би означавало плащания в общ размер от поне 2,2 млрд. лв. Към тези средства се прибавят и инвестиции (основното е нов терминал), които отново по тази оферта биха били в размер на 900 млн. евро за целия период. Всички подадени оферти предвиждат и авансово плащане от 550 млн. лв. към държавата, които ще отидат за изплащане на дълговете на БДЖ и нови влакове. Тази автоматична обвързаност на концесията на летището с покриването на дълговете на държавната железница е доста „иновативна” и също не е ясно как ще отговори на европейските правила за държавна помощ.
Тези две новини – рекордна загуба на държавна енергийна компания и рекордна концесия, която да замени държавния оператор на летището в София, идват в седмицата в която беше публикуван проектът на изцяло нов Закон за публичните предприятия. Проектът е публикуван на Портала за обществени консултации (виж тук), като отбелязваме, че от страницата вече е премахната цялостната предварителната оценка на въздействието по незнайни причини (самата оценка може да е предмет на отделна критика и показва как не трябва да се прави такава). Предложеният нов закон, който да уреди управлението на държавните предприятия, е резултат от поетите ангажименти на страната за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и съответно най-вероятно ще бъде бързо придвижен през парламента (преди лятото). Важно е да отбележим, че новият закон следва Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление на държавните предприятия и е изготвен с активното участие на ОИСР.
Един от основните пропуски на досегашната нормативна рамка за държавните предприятие е не просто липсата на ясно оповестена политика на държавата, която „да изяснява причините, които обосновават участието на държавата в стопанската дейност чрез публичните предприятия", но и фактът, че „липсата на централизирано звено, което да има изрични законови правомощия за наблюдение върху практиките в областта на държавното участие не позволява постигането на сигурност, че отрасловите министри спазват съществуващите правила." С други думи, новият закон не просто цели да наложи по-добра рамка, но и да направи така, че разписаните правила да се спазват.
Новото централизирано звено, което ще координира държавната политика по отношение на държавните предприятия, ще се казва Агенция за публичните предприятия и инвестициите и ще бъде към администрацията на Министерски съвет. Новата агенция на практика ще обедини сега съществуващите Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Българската агенция за инвестиции. Ако нещо в управлението на държавните компании се издъни, отговорността вече ще се носи от цялото правителство. Потенциално това би трябвало да увеличи политическата отговорност и да осигури механизми за осъществяване на обща политика в даден сектор – помним например разминаването между визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за съдбата на БДЖ.
Подобно звено има всичките възможности да бъде поне донякъде успешно на фона на сегашната ситуация. Новият закон предвижда и най-различни задължения по отношение на прозрачност и публичност, тоест обединени под едно звено, което отговаря пред специален закон и директно пред Министерския съвет, вероятността работата на държавните компании да бъде допълнително осветена е голяма. Всичко това, разбира се, не гарантира по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, но все пак е стъпка в правилната посока. Важно е също така какво ще се случи с този законопроект в Народното събрание и дали някои текстове няма да бъдат орязани, което да отдалечи проекта от първоначалната идея.
Новият закон потенциално би дал по-добри инструменти за управление на държавата собственост, но той сам по себе си не задава рамката кое да е държавно и кое частно. А всъщност, примерите с които започнахме, показват, че това е основополагащият въпрос. Нека приемем по-добра рамка за управление на държавите предприятия, но нека не забравяме и най-добрият механизъм за подобрение в работата на държавните компании – оттеглянето на държавата за сметка на частния капитал. Управлението на летището в София е точно такъв пример – дори и да подобрим рамката за работа на държавни компании, в т.ч. държавния оператор на летището, резултатът би бил немислимо отдалечен спрямо това, което ще се случи с навлизането на голям чуждестранен инвеститор в летището.
Остава отворен и въпросът за постоянното замитане на огромните загуби на някои държавни предприятия, което също няма да изчезне и при новия закон. Дали е покриване на загуби в ТЕЦ „Марица-изток 2” чрез постоянно наливане на пари от БЕХ или използването на авансовото плащане от концесията на летище София за „спасяването” на БДЖ, в крайна сметка платците на тези загуби са данъкоплатци и потребители. Задължително е новата Агенция за публичните предприятия и инвестициите не просто да работи за по-доброто управление на държавните компании, но и да преразгледа икономическата обосновка зад всички държавни компании и да бъде активна в търсенето на възможности за навлизането на частни капитали във все още доминираните от държавата сектори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай