"НЕБАНКОВИ ФИНАНСОВИ УСЛУГИ"
Специфика на бранша
Небанковият финансов сектор обхваща три основни направления: инвестиционна дейност, застрахователна и осигурителна дейности. Основен регулатор на бранш "Небанкови‐финансови услуги" е Комисията за финансов надзор (КФН). Дейността на КФН като регулаторна и надзорна институция основно се реализира от трите специализирани управления: "Надзор на инвестиционната дейност", "Застрахователен надзор" и "Осигурителен надзор".
Компаниите, опериращи в областта на небанковите финансови услуги, предоставят предимно услуги и не произвеждат продукция. Компаниите, които са обхванати от браншовото проучване, притежават лиценз за извършване на дейност само на територията на Р България. В тази връзка получените данни следва да се тълкуват като предоставени услуги за чуждестранни клиенти – физически или юридически лица, а не извършване на дейност извън територията на страната. Според данните, през 2008 г. 28 % от компаниите нямат външни пазари, 15 % от дружествата предоставят до 25 % от услугите си на клиенти в чужбина , 3 % от компаниите предоставят 26-50 % от услугите си на външни клиенти и едва 3 % са тези, за които от 51 до 79 % от услугите са предназначени главно за външни клиенти. През 2009 г. и 2010 г. делът на компаниите, които не предоставят услуги на чужди физически и юридически лица намалява незначително, като се увеличава делът на компаниите, предоставящи между 26 и 50 % от услугите си на външни клиенти.
Браншът със строги правила и с минимум сиви отклонения
По-принцип, един от типичните белези за сиви практики е наемането на работници без трудови договори с всички следващи оттук нарушения за данъци, осигуровки, почивки и условия на труд.
Поради свръхрегулираност на инвестиционната дейност, в бранш «Небанкови финансови услуги» наемането на работа без договор е практически невъзможно. Пропускливи места за сиви дейности в бранша има, но те очевидно са твърде малко. Работодателите от бранша са категорични – в трите периода на този времеви отрязък (1989–2000, 2000–2006 и 2006–2010):
Ø За първия период (1989–2000), когато се формира частният небанков спектър и се формират явните и скритите правила, сивият сектор е бил не повече от 20%;
Ø За втория период (2000–2006), делът на сивия сектор в бранша е по-скоро на нива около 10%, но не повече – на това мнение е всеки трети от заетите в бранша;
Ø За третия период (2006–2010) статуквото на ниски нива сив сектор в бранша се запазва – по мнението на 60% от заетите в бранша, сивият сектор в инвестиционната дейност не надвишава 10 %.
Данните подсказват, че в небанковия финансов бранш са достигнати високи нива на прилагане на регулациите и дисциплина, резултат от което е изразената тенденция за намаляване на дела на сивите икономически практики.
Според оценките и мненията на работодателите от бранша, типичните за българската действителност сиви практики нямат място в бранш «Небанкови финансови услуги» или са рядко срещани. Практически единични са отклоненията, свързани с финансовото законодателство. Според всеки пети от работодателите в бранша, сред сивите похвати в сектора е използването на различни корупционни похвати, а други 16% обръщат внимание на нагласените конкурси или обществени поръчки с предварително известен изпълнител.
Явно, създадените регулаторни механизми по отношение на разкриване на информация и честите проверки на регулаторните органи препятстват и правят невъзможно съществуването на типичните за други браншове прояви на неформалната икономика. От друга страна, паричните потоци, генерирани в инвестиционните компании, подлежат на строг контрол, както съгласно действащата нормативна уредба, така и съгласно транспонираните европейски норми и тези с пряко действие. Ежедневната и ежемесечна отчетност в случая играят важна роля в предотвратяване на типичните за други браншове проявления на сивата икономика.
Все пак, кои са основните „сиви изкушения“ за работодателите от страната като цяло?
Обикновено се говори за причини, подхранващи „сивите практики“, но всъщност става дума за онази „изгода“, която изкушава работодателите. Според работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги», българският работодател е изложен на два основни „стимулатора“ за съгрешаване. Според почти 77% от работодателите от бранша – плащането на по-ниски данъци е най-голямото изкушение за „отклонение от правия път“ на българския работодател, а над 72% виждат изкушението в понижените разходи за труд. Само 27 % от работодателите от бранша считат, че атрактивността на сенчестите практики е в по-голямата рентабилност или в генерирането на свободни парични потоци.
Кой провокира сивите практики и има ли нещо общо с това българският манталитет?
И според работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги», основната причина за сивите практики е в цялостната държавна политика, която допуска появата на сивата икономика, а сега поддържа хранителната среда за нейното съществуване. Логично, този фактор върви заедно с несъвършеното законодателство.
Прави впечатление, че за разлика от другите браншове, нито един от работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги» не е свързал „сивото икономическо поведение“ с манталитета на българина. По-скоро работодателите от бранша търсят причините в институционалната и законодателната среда, отколкото в социално психологическите корени на българската народопсихология.
Кой страда, когато други търсят изгода в сивия икономически пейзаж?
Повече от ¾ от работодателите от бранш «Небанкови финансови услуги» са на мнение, че сивата икономика не може да бъде класифицирана като нормално явление. В същото време 24 % от тях считат, че сивата икономика е абсолютно присъща и е нещо нормално за съвременната икономическа действителност. Въпреки това сивата икономика не може да бъде определена от тях като необходимост за оцеляването на бизнеса и гражданите в България. Близо 87 % считат, че сивата икономика е своеобразно нарушение на законодателството, но подчертават, че част от нейните прояви са допустими при действащата нормативна уредба. Само 12,5 % смятат, че даването на пари в плик е предпочитан вариант в случаите, когато фирмата търси допълнителни гаранции за «гъвкавост и оперативност». Останалата част от близо 87 % категорично не приема и отхвърля използването на подобни практики. Над ¾ от работодателите от бранша смятат, че общата слабост на българския работодател е склонността му за укриване на действителните обороти и печалби. Всеки втори от работодателите от бранша е на мнение, че работещите в сивия сектор компании нанасят големи щети на изрядните фирми, поради което трябва да се предприемат адекватни мерки за изваждане на сивия бизнес на светло.
Браншовото изследване показва, че представителите на небанковите финансови институции са изключително чувствителни по темата и са крайно нетолерантни към сивите компании – независимо от доводите за пазарна ефективност, действията на подобни пазарни участници не се приемат и се осъждат. Само 16 % от работодателите от бранша считат, че регулаторните режими са източник на сиви практики в бранша. Затова пък 71 % от работодателите от бранша виждат пряка връзка между използването на корупционни практики и нивата на сив сектор в извършваните от компаниите дейности.
За мерките за ограничаване на сивите практики
Работодателите на изследваните компании в бранш «Небанкови финансови услуги» считат, че ограничаването на сивите практики е възможно, ако се приложи пакет от балансирани и добре премислени мерки спрямо всички заинтересовани страни – работодатели, наети лица и обществото като цяло.
Най-съществен резултат и осезаемо подобряване на средата, в която оперират компаниите в бранш „Небанкови финансови услуги”, би могло да се постигне с извършването на законодателни промени, насочени към подобряване на цялостната държавна политика за създаване на подходящи условия за бизнес в страната, мерки за либерализиране на законодателството, мерки за по-висока ефективност на съдебната система и на разследващите органи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай