Когато стъпи на българска земя на 5 май, папа Франциск ще се намира под сянката на един скандал. Този скандал обаче няма да е за апартаменти, а за аборти. Тази седмица за първи път няколко десетки силно консервативни фигури от католическата църква публикуваха писмо до епископите, в което поискаха Франциск да бъде обявен за еретик. Причината: твърде либералната му позиция по серия от въпроси - от абортите, през отношението към разводите, до опитите му да хвърли мостове към други изповедания и дори религии.
Папата, твърдят те, подкопава основите на църквата. Това писмо вероятно няма да има особено мащабни последици, но е добро описание на човека, който пристига в България и Северна Македония на официална визита. Папа Франциск е тих революционер вътре в католическата църква и силен глас навън - по теми като опазването на околната среда, проблемите на капитализма, неравенството и дори корупцията. Само месец преди да пристигне в България, папата обяви пред италиански съдии и чиновници, че "корупцията е ужасяващ рак, разяждащ обществото и с илюзията за бързи печалби прави всички по-бедни, унищожавайки доверието в цялата система". Не е нужно да си пророк, за да отгатнеш, че това послание няма да погали домакините му особено.
Третият папа на Борисов
Това ще е второто посещение на католически папа в България. Първото беше през далечната вече 2002 г. на папа Йоан Павел II. Това няма да носи същия заряд - все пак, заради атентата срещу него Йоан Павел Втори имаше болезнена следа, която искаше да изчисти по време на визитата си. Но всяка папска визита е обградена от вниманието на медиите, думите му винаги стигат далеч, а снимките с водача на милиард и триста милиона римокатолици е желана награда за политици от всякакъв ранг, особено преди избори. Обобщено с незабравимите думи на Борисов към тогавашния британски премиер Дейвид Камерън през 2015 г. - "трима папи са ме галѝли по главата".
Това посещение няма да е погалване, нито шамар. Папата вижда корупцията като един от най-лошите грехове, но избягва да влиза в коментари по вътрешнополитически теми, припомня ватиканският кореспондент на католическото The Tablet Кристофър Ламб (виж интервюто с него по-долу). Според него ключово във визитата му в България и Северна Македония е солидарност с "държавите в периферията". На същото мнение е и Джерард О'Конъл - ватиканският кореспондент на йезуитското America Magazine, според когото основен приоритет в пътуванията на папа Франциск са именно страните, които са на фронтовите линии на проблеми като миграцията, икономическата криза, въоръжени конфликти и климатични промени.
Ламб счита, че ключова част от посещението му тук ще е визитата на бежански лагер, защото отношението на европейците към бежанците и маргинализираните хора е една от основните теми, с които се занимава в обръщенията си Франциск. В България, където партии в управлението като ВМРО умишлено използват езика на омразата за собствени цели, това ще е особено деликатен момент. Заради това, че си позволи да подслони сирийско семейство в Белене например, местният католически свещеник получи заплахи и се наложи да бъде изтеглен. Всъщност доц. д-р Светослав Риболов, преподавател в Богословския факултет на СУ, смята, че европейските обиколки в последната година на Франциск имат силна връзка с идващите евроизбори. "Той не случайно избра акцента там, за да повлияе на тези популистки консервативни движения, особено подкрепяните от Русия. Тяхното твърдение е, че защитават християнска Европа, а папата иска да покаже, че те не правят това."
Русия, капитализмът и околната среда
Всъщност отношенията с Русия и православните църкви са елемент от посещението на Франциск. В момента православният свят се намира в разгара на скандала между руската и отцепилата се украинска църква. "Франциск знае колко деликатен е този момент и не иска да стане част от напрежението", смята професорът по историческа теология от университета "Виланова" Масимо Фаджиоли. Той смята, че папата иска да изгради по-близки отношения с Русия и дори да е първият, посетил страната, но не за сметка на по-малките държави. Същото смята и Ламб. "Франциск вярва в личните отношения и възможността чрез тях да се преодоляват различия", казва експертът.
Докато Йоан Павел Втори е голяма фигура, която "прекосява" световната сцена, Франциск предпочита по-скромен и тих подход, казва Ламб. От една страна, се бори да промени отношението на църквата към стари проблеми, а от друга - на врата му виси дългогодишният и разрастващ се скандал с педофилията в католическите институции в различни държави, по който папата се стреми да заеме твърда позиция, но без да разруши доверието съвсем.
Това обаче не му пречи да стои като самотен световен глас по много теми днес. Интересен пример са мислите му за околната среда и капитализма. Франциск изненада мнозина, когато обвини капитализма, че е "тиха диктатура" и "нова форма на колониализъм". Основната негова критика е насочена към "болестта на икономиката, която превръща предприемачите в спекулатори", създава глобално неравенство и превръща хората в консуматори. Оттам идва и изненадващата му донякъде енциклика върху околната среда, която формира политиката на Ватикана по може би най-важния проблем на света днес. Франциск е един от световните гласове, които най-шумно призовават да помислим за бъдещето на "общия ни дом", и критикува начина, по който печалбите от разрушаването на природни ресурси са частни, а вредите от това - публични.
От гледна точка на Европа и САЩ това изглежда много като социализъм. Трябва обаче да се вземе предвид произходът на родения и израсъл в Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио (както е светското име на папата). Когато на 36 той става най-младият ръководител на йезуитския орден в Аржентина, отец Берголио се сблъсква лице в лице с военната хунта и вижда ужасите ѝ от първа ръка, припомня Джерард О'Конъл. Докато Йоан Павел II знае от първа ръка докъде води комунизмът, то Франциск носи със себе си опита на Латинска Америка и спомена как под знамето на "свободния пазар" могат да се вършат не по-малко злини, казва в тълкувателна статия епископът на Сан Диего Робърт Макелрой. "Той е от Латинска Америка, със силна подкрепа за социалната ангажираност на църквата, последовател на либералната теология", обобщава д-р Риболов.
Връзката с България
Сравнението с Йоан Павел е неизбежно, но според проф. Фаджиоли Франциск има повече прилика с друг образ, свързан с България. Професорът, който е правил изследване върху годините на Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) в България, смята, че десетилетието, прекарано тук като папски нунций, е формирало позициите на Ронкали по много въпроси - за християнството, за света и за самия него. "Смятам, че това е много подобно на начина, по който е открил себе си на същите години Хорхе Марио Берголио - познанието за другите, за разнообразието на християнството и как то се различава от идеалния модел, предлаган от Ватикана", казва Фаджиоли.
Източник: Капитал
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай