Европейският парламент днес може да направи последната необходима стъпка за приемането на законодателство срещу двойния стандарт при продуктите. Новите мерки обаче вероятно няма да са толкова амбициозни, колкото евродепутатите настояваха, и заради позицията на държавите членки се създават "вратички", а някои части в текста на постигнатото споразумение могат да се използват, за да продължи да има стоки с различно качество.
Страните от Централна и Източна Европа от дълго време настояваха за правила, слагащи край на практиката, заради която, според тях, получават по-лоши продукти, отколкото държавите от Западна Европа. Дебатът за евентуалния двоен стандарт при храните бе повдигнат още през 2011 г., когато словашка неправителствена организация установи, че в някои хранителни продукти, продавани в Западна и Централна и Източна Европа, има разлики в две направления. От една страна в "източноевропейските" продукти се ползват по-евтини заместители на основни съставки, а от друга - има разминаване в количеството им. Българската агенция за храните също установи различия в някои продукти.
Компаниите обаче поддържаха позицията, че подобни вариации в съставките нямат връзка с качеството на продаваните продукти и че причина са различните предпочитания на потребителите в Европа, различните условия за производство и националните регулации.
"Вратичките"
"Дневник" разговаря с евродепутата Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), член на комисията по правни въпроси, който посочи някои от проблемните моменти в бъдещото законодателство. Той обясни, че днес ще се гласуват постигнатите договорености по триалозите между Еврокомисията, Съвета (държавите членки) и Европейския парламент и ако ЕП приеме текстовете, а не отвори възможност за нов дебат и допълнения, няма да има друго гласуване в Парламента. Тъй като преговорите с държавите преминаха минаха тристранните диалози за приемането на досието, гласуването ще е окончателно.
С това досие се изменят четири директиви, свързани с правата на потребителите. Основният елемент за двойните стандарти при храните е договореният текст в чл. 6, параграф първи от Директивата за нелоялни търговски практики. Според него следва да бъде забранено всяко предлагане на стока в една държава членка като идентично с това на стоки на пазара в други държави членки, доколкото те имат значително различен състав и характеристики, освен ако това не е оправдано от законни и обективни фактори.
Радев смята, че този текст оставя редица вратички и не съвпада с много по-решителната позиция, която Европарламентът е застъпил при приемане на досието. "Говорим за "значително" различен състав. Говорим също, ако е оправдано от законни или обективни фактори. Това са няколко вратички, които могат да се използват, за да продължи да има храни с различно качество в Източна и в Западна Европа".
Тъй като това не е позицията на Европейския парламент, Радев и негови колеги от други държави членки са вкарали изменение, което ще бъде гласувано и звучи така: "Предлагане на стоки с идентично или привидно идентично представяне с това на друга стока, предлагане под същата марка, но с различаващ се състав или характеристики, е заблуждаваща практика. Такава практика следва да се счита за нелоялна и следователно да се добави към списъка на заблуждаващите търговски практики, които при всички обстоятелства се считат за нелоялни". "Говорим за всякакви различни, не за "значително", подчерта Радев, като отбеляза, че предвидените в това досие нови санкции достигат до 4% от годишния оборот на търговеца на дадената държава членка или, ако той не може да се определи, до 2 млн. евро.
Новото законодателство предвижда още компаниите, които продават храни с различно качество в рамките на одобрените изключения, да информират потребителите за различията в съставките, като информацията трябва да бъде лесно разпознаваема.
В статия по темата "Политико" цитира служители, запознати с досието, които отбелязват, че няма общо определение за това какво представлява "значителна" разлика и не се посочва как да се определи една основа, спрямо която да бъдат сравнявани продуктите. Друг служител определя компромисът като необходим, за да бъдат обединени страните от Централа и Източна Европа със западните евроскептици, като Германия и Австрия.
Според други двама източници намерението не е било да се състави текст, който да покрива всеки отделен случай, а по-скоро да се създаде възможност за натиск и компаниите да бъдат изплашени, за да се откажат от най-явните злоупотреби.
Другите слабости
Като други проблемни моменти евродепутатът Емил Радев определи това, че няма договорен централен европейски орган, който да следи за качеството, и отделните органи в държавите членки ще правят това, което значи, че например Агенцията по храните в България ще прави изследвания на храните, предлагани в Западна Европа, ще прави анализи и на тези в България и, ако види значително различия, ще налага санкциите, предвидени в директивата. Това обаче ще стане много трудно особено с мултинационалните компании, на които седалището е в други държави членки или извън ЕС.
Като важен успех Радев посочи, че допреди няколко години Европейската комисия отричаше да има двойни стандарти при храните. "В началото на мандата ние я сезирахме многократно, но отговорът беше, че няма двоен стандарт при храните".
Изследвания за двойни стандарти
След няколко месеца ще започне да действа и програма по инициатива на Радев и на евродепутата Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП), пилотен проект, одобрен от Европейската комисия за изследвания в областта на двойния стандарт при храните, за подкрепа на потребителските организации и техните кампании за информиране на Европейските граждани за този проблем, за водене на дела, колективни искове, когато има уронване на интересите на потребителите и други. Бюджетът ще е милион и триста хиляди евро само за тази година. По думите на Радев, който се надява програмата да бъде удължена, тя ще помогне да има сведения дали съществуват двойни стандарти в отделните държави. Когато Еврокомисията получи данните от тази програма, ще може да модернизира още по-добре законодателството си.
По-оптимистично настроен за новото законодателство е евродепутатът Момчил Неков (БСП/ Прогресивен алианс на социалистите и демократите). Според него основен въпрос е колко бързо ще се въведе тази директива в действие, кога ще се въведе, за да се изготви методология, и кой ще е компетентният орган за контрол. По думите му важното е, че се е постигнало по най-бързия начин споразумение и е то трябва бързо да влезе в сила. Това, което сме постигнали, е напълно достатъчно, за да защитим интереса на нашите граждани, допълни Неков
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай