Детските градини са много важна част от образователната система, наравно с училищата, за социално-икономическото ни развитие. Това каза днес пред журналисти министърът на образованието Красимир Вълчев преди откриването на обновената детска градина „Пинокио” в ж.к. „Родина”
Ранното обхващане на децата, чиито език не е български, е предпоставка да учат повече време и да придобият професионални умения. Обхванатите в детска градина деца после имат по-добри резултати, сочат изследванията.
Предизвикателствата пред образователната система може да бъдат систематизирани в две групи:
Едната е да се обхванат, задържат, приобщят ефективно всички деца в образователната система. Тази битка е много трудна с деца, чиито родители нямат отношение към образованието, много трудно е да се накарат да ходят всеки ден на училище. Затова разчитаме освен на учителите, и на общинските служители, полиция… Нямаме обаче много инструменти за принуда. Над 200 образователни медиатори са назначени в страната.
Във всяко едно училище трябва да се водят политики за приобщаващо образование, с допълнително обучение, с подкрепа от специалисти.
Втората група политики- свързана е с модернизацията на материално-техническата база, но и с промяна на образованието като методи на преподаване, да се въведе компетентностния подход в системата.
Всеки един учител трябва да бъде по-креативен, да търси, индивидуален, иновативен подход към всеки един ученик. Това трябва да стане доминираща култура. В по-голяма степен да се провокира интереса към учене.
Времената са такива, че има повече източници на информация, авторитетът на учителя е по-малък като информация като единствен източник на знания. Това се случва и в другите страни.
Учителят трябва все повече да бъде лидер в образователния процес, отколкото лектор, а ученикът да бъде активна част.
Колкото до дуалното обучение. В Каолин, където бях, вече има ученици, които са 11 клас, оценявам случващото като добро, но може да бъде и по-добре. През последните 30 години допуснахме неща, за които сега съжаляваме, закъсняхме с въвеждането на дуалното обучение.
Тази форма е подходяща и за учениците, и за компаниите отрано да ги привлекат да станат по-късно техни работници. Професионалното образование претърпя криза в последните 20 години, и заради липсата на високодоходни работни места, и заради политиката за масовизация на висшето образование.
Сега нещата се променят. Все повече са високодоходните работни места, както и в компаниите, които инвестират, добавят стойност. Това видях и в Каолин.
В следващите 10-15 години проблемът ще бъде недостиг на специалисти във всички сфери, във всички системи. Не можем да произведем повече деца, но може да направим така да има минимум отпаднали деца, структура, която да е пригодна към обществото и към икономиката.
Системата на образованието е най-големият работодател- педагогическите специалисти са 89 000 души. Най-трудният период ще бъде след 10-15 години. Тогава ще се пенсионират голяма част от днешните учители. Затова трябва да се обезпечи системата с педагогически специалисти, което вече се прави.
Изключително важно е най-добрите ученици да стават след това учители. Много професии ще бъдат заменени след 20 и повече години, но не и учителите. Това е професия на бъдещето- ще се изискват умения за работа с деца, за обучение. По-добре е да имаме учители на роботите, а не работи- учители.
Делегираните бюджети- вече извършихме промяна. Средствата не зависят само от броя на учениците и на децата. Има обем средства, който не зависи от големината на образователната институция- т.н. стандарт за институция.
Друга промяна е, ако едно училище накаже ученик с преместване в друго училище, то да не губи средства. Никой не спори срещу делегираните бюджети като обем правомощия, по-скоро дискутираме за разпределението на средствата- дали има стимули за самоцелно задържане на учениците. Преди време повече от 40 на сто са били преждевременно отпадналите, сега са 12-13 процента, но имаме голям процент функционално неграмотни, които са в горните класове.
За една част от родителите образованието не е ценност, затова се търсят форми и начини на принуда, не скри министър Вълчев. Тази липса на ценностна система лесно се възпроизвежда от поколение в поколение. Затова е необходимо да се полагат повече усилия от институциите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай