Неделя, 22 Декември 2024

Дошъл е моментът да се мисли за смяна на икономическия модел, каза Томислав Дончев

Дошъл е моментът да се мисли за смяна на икономическия модел, каза Томислав Дончев
Публикация   29 Март, 2019   /     akcent.bg   /     749

   Дошъл е моментът, в който по-амбициозно трябва да се разсъждава за смяна на икономическия модел. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на дискусия на тема "Европейските фондове през 2021-2027: Цели и инвестиционни приоритети".

   По думите му плахите тенденции през последните десетилетия, сред които реиндустриализацията и повишаването на добавената стойност от произведеното, основно заради това, че българският бизнес откри общия европейски пазар, трябва да се насърчат и ускорят, отивайки на друго качествено ниво. Дончев отбелязва, че голяма част от производството и услугите в България е конюнктура на ниските разходи и това не дава шанс да се развиват услуги и производство с много по-висока добавена стойност. Ние сме се специализирали да произвеждаме евтино, което е добро предимство, но не е достатъчно, трябва да мислим за икономика от друг порядък, ако искаме по-високи доходи, подчерта вицепремиерът. Мисълта, че сме евтина работна ръка, не е решение, ако не се промени този подход, в следващите години много бизнеси ще фалират, смята Дончев.

   Той отбеляза, че естествените процеси на пазара на труда предполагат едно плавно нарастване на разходите за труд и едно от конюнктурните предимства на България ще се самоизчерпи. Разходите за труд растат, те не са достатъчно конкурентно предимство за оцеляване, допълни Дончев.

   По неговите думи опитът показва, че пазарните механизми могат да сработят твърде бавно и основната задача е как държавата да интервенира и да ускори и засили тези процеси. Дончев все пак предупреди, че подобен вид влизане на държавата в икономиката е трудно, носи рискове и може да изкриви пазара. Този ефект трябва да се минимализира колкото може, допълни вицепремиерът.

   Той коментира, че инвестициите в научна инфраструктура са най-скъпите и най-рисковите и изтъкна, че в редица европейски държави има празни бизнес паркове и инкубатори, защото не могат да се издържат или нямат достатъчно фирми или изследователи, които да работят в тях. По тази причина, от една страна държавата трябва да насърчава икономиката ни да мигрира към по-високо ниво, а от друга - трябва да следваме здравословния пулс на пазара, коментира вицепремиерът. Според него каквато и да е нова инвестиция в научна инфраструктура, лабораторно оборудване трябва да се случва с определен режим на съфинансиране от страна бизнеса. .

   Освен това дигитализацията на икономиката ще се третира с много висока степен на приоритетност и ще се направят "семпли и достъпни мерки" за голяма част предприятията, частично подпомагайки ги да дигитализират производството си.

   Едно от най-големите предизвикателства на ниво "политикоправене" е регионалният подход, каза Дончев, като отбеляза, че в тази насока ще има промяна. Обясни, че системата на силна централна държавна и местна власт предполага ясни отговорности, но крие много дефекти, губи се средното ниво. Има мероприятия, които са републикански, например изграждане на магистрала, има местни като изграждане на парк, детска градина и други, но има и куп такива, които не са на нито едно от двете нива. На такива средни нива е образованието. Всички мерки за подобряване на икономическото развитие, иновационната и бизнес инфраструктура, новите индустриални зони, те имат преди всичко регионални измерения, туристическите маршрути не следват логиката на административното деление по общини, предизвикателство е как да се уреди процесът на планиране и изпълнение на интервенциите на регионално ниво, в какви мащаби географски да мислим, какви да са звената и какви да са функциите им, допълни Дончев.

   Като друго предизвикателство той посочи демографията, която и в другите държави не се влияе от преки фискални стимули. Няма как да обърнем демографската карта, харчейки повече пари от бюджета, демографията зависи от всичко - от доходи, сигурност, чистота на въздуха и други, посочи Дончев.

 

Ефектът от еврофондовете

   По данни, цитирани от Дончев, ефектът на европейските средства върху БВП към края на 2018 г. е увеличение с 4 на сто спрямо сценария, че еврофондовете не съществуваха или не бяха правилно похарчени, а частните инвестиции надвишават нивото, което би съществувало без еврофондовете, с почти 16 на сто.

   Позитивен ефект има и при заетостта с 6.7 процента спрямо сценария, при който няма европейски фондове, отчита се редуциране на безработицата с 3.1 процента отново спрямо същия сценарий.

   Според него България се справя много добре в усвояването на евросредства и пред нея има два пътя - да не пипа нищо или да бъде по-дръзка във вземането на решения.

 

Възход на европейската икономика

   Андриана Сукова, заместник генерален директор на генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване" в Европейската комисия, коментира, че европейската икономика е във възходящ растеж, вече седем години ръстът върви нагоре, рекордно висока е заетостта - 240 млн. души работещи. Това показва, че европейската икономика е в солидна фаза на развитието си и публичните финанси имат сериозно подобрение във всички държави членки, допълни Сукова. Тя все пак посочи, че има предизвикателство по отношение на производителност на труда и са необходими много усилия, за да се преодолее то. Освен това населението застарява.

   Като положителен пример тя посочи още нивото на безработица в Европа, което е рекордно ниско - 6.6% безработни, за първи път толкова ниско от съществуването на ЕС.

   За България Сукова каза, че ръстът на БВП се очаква през 2019 г. да е 3.6% и да се поддържа това ниво през 2020 г. Леко забавяне през 2018 г. е имало заради отслабване на износа вследствие на намаляване на търсенето в ключови партньори в ЕС и Турция. Тенденциите в националната икономика са позитивни, повишаването на заплатите насърчи частното потребление, а еврофондовете са допринесли за увеличаване на БВП, реформите в България набират скорост, подчерта Сукова.

   Тя все пак отбеляза, че още има значителни различия между държавите членки и положителните числа за заетост и безработица в някои държави са в доста по-различна ситуация. България не е сред тези държави, но още трябва да се работи по показателя безработица сред младежите. В една трета от държавите членки тя продължава да е над средното за ЕС ниво. В България намаля, но още е на ниво от близо 19%, което в сравнение с европейското е няколко процента повече.

   Освен това в България броят на населението в риск от бедност и социално изключване е едно от най-високите в ЕС. Това важи и за нивото на неравенство. Равнището на дигитални умения сред населението е твърде ниско, има ниско участие на възрастните работещи в продължаващото обучение и недобро качество на професионалното образование и обучение, завършилите го не намират лесно работа, каза Сукова.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha