Около 1 млрд. лв. са върнали на кредиторите частните съдебни изпълнители (ЧСИ) през 2018 година. Това съобщи председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев при представянето на Годишния отчет на организацията. Той обаче подчерта, че за първи път в рамките на последните 5 години се наблюдава спад както в образуваните дела, така и по отношение на събраната от ЧСИ сума. И представи статистика, според която за 2017 година образуваните дела са били 240 хил., вследствие на което са били събрани 1,100 млрд. лв., докато през 2018 година делата са 220 хил., а събраната сума – 1,015 млрд. лв. Това са 20 хил. дела по-малко. Само в София образуваните дела за 2018 година са с 43% по-малко, в съпоставка с 2017 година, което според гилдията се дължи на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) относно подсъдността, с които делата вече се образуват там където е длъжникът. Освен, че делата намаляват, силно спада и материалният интерес по тях, като масовите вземания вече не са в хиляди, а в стотици левове, смятат от КЧСИ.
"Цифрите може да са и още по-лоши, тъй като след Тълкувателно решение по дело №2/2013 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд много изпълнителни дела бяха прекратени по давност и сега някои кредитори ги образуват отново", подчерта Дичев и допълни, че и през изминалата година най-често към ЧСИ са се обръщали търговците, в полза на които са образувани 105 хил. дела. На следващо място са общините със 71 хил. дела, следвани от гражданите и банките, които са с по 22 хил дела. Председателят на Камарата отчете, че в сравнение с 2017 г. промените са в това, че делата на банките продължават да намаляват от 29 хил. на 22 хил. и вече представляват едва 10 процента от общия брой, както и тези в полза на търговци – от 129 хил. на 105 хил. "Делата на банките значително намаляха и към момента са 10%. Банките вече не са този фактор, който определяше процента в страната. Делата вече се образуват където е длъжникът и така по-лесно се защитава. Продължава обаче тенденцията гражданите и общините да се обръщат към ЧСИ за своите вземания".
Внимание бе обърнато на един съществен проблем, който стои на дневен ред пред ЧСИ-тата – влошеното икономическо здраве на професията. "След поредните законодателни промени от 2017г., с които отново драстично се намалиха таксите по изпълнението, имаме множество кантори, в които се съкращават служители, както и такива, които не могат да покриват разходите си. Имаме и колеги, които дори обмислят да прекратят дейността си, тъй като не могат да покриват заплатите. От една страна икономическият цикъл, от друга страна – огромната сума на вземанията, които бяха цедирани и продължават да се прехвърлят на колекторски компании. Става дума за милиарди левове. Отделно – продажбите на недвижимите имоти значително са намалели, в момента те са само 7 хил.", подчерта Георги Дичев.
Подадените жалби до Камарата също намаляват - от 654 през 2017 г. на 530 за 2018 г., като предвид разширените права на длъжниците да обжалват действията на ЧСИ пред съда жалбите се увеличават от 4 500 през 2017 г. на 4 900 през 2018 г.
Председателят на Камарата все пак отчете и един съществен рекорд – този на сумата, която е възстановена на българските граждани от ЧСИ през 2018 г. - 190 млн. лв, на държавата и общините - 123.5 млн. лв., на бизнеса – 285 млн. лв. Събраните издръжки за деца са 6 млн. лв., а събраните неизплатени заплати 7 млн. лв. "190 млн. лв. за бедния българин не са никак малка сума. Виждате колко значителни средства са възстановени на българските граждани. За 2018 година всички въводи, които са извършени са 1120. Не е хубаво да се спекулира и хората да се плашат", заяви Дичев.
Анализът на Камарата на промените в ГПК и на Закона за частните съдебни изпълнители от 2017 г. сочи, че длъжниците вече са много добре защитени и масово упражняват правата си да оспорват оценки, да се позовават на несеквестируемост на доходи и имущество, да възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението, съответно да обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни.
Председателят на Камарата посочи още, че очевидно кредиторите вместо по съдебен път търсят алтернативни методи за събиране, поради което промените от 2017 г. трябва да се надградят като се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез неговата електронизация – електронни търгове и запори, електронен достъп до държавните органи и общините, провеждането на доброволни продажби на имущество, които са изключително полезни за хората, защото им спестяват значителни съдебни разходи и лихви. "Отливът на кредиторите освен по обективни причини се дължи и на друго – цялото това говорене за длъжника във връзка с промените в ГПК притеснява кредиторите и те очевидно предпочитат да уреждат дълговете си по друг ред", заяви Дичев и допълни: "Ние постоянно се сблъскваме в стена, когато се опитаме да говорим с определени институции тези неща да се случват по електронен път".
Той обърна специално внимание и на въведените през 2017 година доброволни продажби. Идеята е длъжникът да може да се обърне към съответния ЧСИ по собствено желание, имотът му да се обяви за продан без да се минава през съд, а в последствие той да бъде продаден, така че да се спестят време и средства за длъжника.
"Би могло да се почерпи и от европейския опит по отношение събирането на малките задължения, при който се постига разтоварване на съда, спестяват се разноските и лихвите, при ясни правила и отговорности и то напълно безплатно за длъжниците", подчерта председателят на Камарата.
"Всички знаем за проблема с натовареността на съдилищата. Имаме примери на държави, в които е измислен начин изобщо да не се стига до съд. При ясно разписани правила, без хората да бъдат тормозени, безплатно за длъжниците, има смисъл да се мисли в тази посока. В тази връзка на 20 март ще се проведе голяма международна конференция на тема "Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие. Актуални тенденции в Европа", допълни той.
Относно действащото споразумение на КЧСИ с Висшия съдебен съвет (ВСС), подписано през 2015 година, са събрани около 6 млн. лв. на съдилищата, отчете още прдседателят на Камарата. "Може цифрата да ви изглежда малка, но тези вземания на практика са несъбираеми – става дума за хора, които са в ареста, в затвора или не притежават имущество", уточни Дичев.
Той отправи и специален призив към гражданите да са много внимателни по отношение на това какво подписват, защото след многобройните промени в законодателството в полза на длъжниците, в производствата при ЧСИ правата им са защитени в едва 10%, но не така стоят нещата с останалите 90 процента, които се обслужват основно от колекторски фирми. "По иноформация на медиите, тъй като ние не сме разследващ орган, останалите 90%, които са около 2 млн. случаи са поверени от бизнеса, телекоми и банки на колекторски фирми. В този сегмент обаче няма никаква регулация. Притеснява ни също, че хората бъркат двете структури – ЧСИ и колекторските фирми. Отделно се води негативна кампания, политици използват темата за ЧСИ за собствени интереси, което не е държавническо. Става дума за човешки съдби и не бива така да се подхожда", заяви Дичев.
"Хората продължават да твърдят, че "лошият ЧСИ ми запорира заплатата, детските". Това идва от това, че някой не е обяснил достатъчно добре какво се случва. Няма как да се блокира цялата заплата на определено лице. Процентът, който се удържа не се определя от ЧСИ. При банковите сметки – да, наложен е запор. ЧСИ няма информация колко пари има в тази сметка. Ние знаем, че има банкова сметка, но не и колко пари има вътре. Упреците, които постоянно се стоварват върху нас са неосносвателни", категоричен бе Дичев.
На финала, той подчерта, че няма особени възражения по новия законопроект за изминения в ГПК. внесен миналата седмица в парламента по предложение на омбудсмана Мая Манолова. "Проверката за неравноправни клаузи и предоставянето на самия договор – това е в реда на нещата. Има нещо, което ни притеснява – голото спиране на изпълнението при подадено възражение. Това на практика ще ликвидира цялото изпълнително производство", поясни председателят на Камарата и уточни, че не възразява изпълнението да бъде спряно, ако длъжникът не е уведомен за това, че има дълг, но в хипотеза, при която му е известно това напълно би унищожило производството.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай