Гражданите не вярват на журналистите, политиците ги притискат все повече и повече, пари няма, работата е много – но добрата журналистика става все по-добра и това е повод за оптимизъм.
Това е изводът от доклада на Института "Ройтерс" за изучаване на журналистиката и Оксфордския университет More Important, But Less Robust? Five Things Everybody Needs to Know about the Future of Journalism. Проучването показва пет извода, които ще определят бъдещето на новините.
Приближаващите избори в ЕС и Индия са в опасност, тъй като проблемите се развиват много по-бързо от решенията, а враждебността на управляващите към независимата и професионална журналистика само влошава положението, предупреждават авторите на доклада. Медийната свобода намалява дори в държави, които по традиция са либерални демокрации. Вече няма значение дали политиците са демократично избрани, или са автократи – и двете страни използват "фалшивите новини" като претекст да нападат медиите и да не приемат критика.
Някога медийните организации бяха "пазачите на портата", които пресяваха събитията по важност и решаваха каква информация и в какъв вид да стигне до читателите, опирайки се на собствената си преценка за обществен интерес. Сега те все още подреждат новинарския дневен ред, но онлайн платформите решават какво ще стигне до публиката.
Медиите се борят за внимание с обикновените потребители, инфлуенсърите, корпоративните отдели за комуникация, неправителствените организации, обществените движения и политиците. Да говориш вече не означава да бъдеш чуван, отбелязват авторите на доклада.
Въпреки всеобщото мнение, че социалните мрежи и търсачките показват на потребителите само информация, с която са съгласни, така ограничавайки разнообразието и обмена на мнения, емпиричните изследвания показват, че положението е точно обратното.
Според авторите на изследването това се дължи на факта, че те ползват по-широка система от сигнали, които водят до създаването на "автоматично разнообразие" в източниците на новини извън обичайните медии, в които потребителите влизат директно.
17% са така наречените "любители на новини", които се интересуват сериозно от текущите събития и ги проверяват по няколко пъти на ден; половината аудитория чете новини само веднъж дневно, а 35% - още по-рядко.
Съществува и феноменът на "избягването на новините" - 29% от запитаните от "Ройтерс" хора през 2017 г. са признали, че се опитват да не се информират какво се случва в държавата им и по света. Причината – новините им се струват маловажни и депресиращи и те предпочитат да потърсят забавление или общуване в социалните мрежи.
Това е отражение на факта, че голяма част от публиката се пита дали журналистиката изобщо им е полза и дали могат да вярват на медиите. В проучените 37 държави, 44% от респодентите казват, че през повечето време разчитат на медиите, но дупките между либералите и консерваторите в САЩ например са огромни, както и между отделните държави.
Проблемът идва и от дефиницията за фалшиви новини – професионалистите наричат така разпространяващата се пропаганда в социалните медии, но публиката включва в нея и некачествената или пристрастна журналистика.
Промяната в моделите за финансиране поставя професионалната журналистика в опасност и прави медиите уязвими за търговски и политически интереси. Изненадващо, но 90% от доходите на издателите по света все още идват от печатните медии, цифровата реклама расте бавно, а обществените медии са под значителен натиск.
Аудиторията обаче не знае за това – 68% от обществото или не е наясно с проблема, или мисли, че новинарските организации печелят от онлайн присъствието си.
Независимата и качествена журналистика работи в обществена полза, а това е нещо, до което пазарният принцип едва ли би довел. В държави, където няма опасност властите да влияят директно на новините – например скандинавските – може да се говори за нови политики, които да адресират провалите на пазара.
Да – орязването на финансирането и натиска да се произвежда повече съдържание в повече формати, непрекъснатият новинарски цикъл водят до повече повърхностна журналистика. Но там, където се произвежда качествено съдържание, то е изключително.
Дигиталните медии позволиха да се чуе гласа на маргинализирани общности и показаха много различни гледни точки. Журналистите се насочиха към разнообразни формати – от задълбочено общуване с читателите през съвместна проверка на факти до транснационални разследвания.
Като пример докладът дава платформата на германския "Цайт" "Германия говори", която свързва потребители с различни политически убеждения за дискусии на живо и разследването на "Досиетата от Панама".
В много аспекти най-добрата журналистика сега е по-добре отвсякога – по-достъпна, по-бърза, по-информативна, по-интерактивна, увличаща и аудиторията. Ролята на разкритията е много случаи – движението #MeToo, борбата с корупцията, разпалването на обществен дебат по проблеми на частния сектор, подчертава колко важни са репортерските разследвания, пишат авторите.
Вчера един мой приятел събеседник ме попита,кой платил парите,Цветанов,съпругата му и "наш" Нунев,да посетят "брадска"Америка,за да закусят Д.Тръмп. Отговорих му:Аз, ти, бай Марин и неговите набори.