Неделя, 22 Декември 2024

Гледната точка на асфалта

Гледната точка на асфалта
Публикация   25 Ян, 2019   /     Петьо Цеков   /     1097

За ГЕРБ е важен вотът наесен, а не този през пролетта

 

   Тази година няма да има лято", каза майсторът на церемониите Цветан Цветанов пред съпартийците си от ГЕРБ преди дни - за да ги нахъса за упорита предизборна борба. Цветанов дръпна традиционната несвързана, но силно патетична реч, в която възловото послание, което трябваше да стигне до ушите на партийните бойци, бе, че второто място не е опция за тях, защото то ще сложи внезапен край на политическото им бъдеще. (По Борисов: "Обичам ви, но това не е даденост... ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята...") Лидерите стегнаха редиците с подобни заплахи, говориха надълго за асфалт и плочки, но единственото, което не стана ясно от думите на въодушевения Цв. Цв. и неговия персонален Бог, бе... какви избори предстоят. Преброих до 10 - нищо. Не стана ясно какво точно ще се печели и какви ще бъдат основните послания на ПП ГЕРБ в предстоящата предизборна кампания.

   Ако се замисли човек, няма как да е иначе - ГЕРБ нямат позиция по нито един проблем, който в момента се дискутира от Лисабон до Талин И тъй като това е факт, Цветанов, Борисов и всички останали агитатори на ГЕРБ ще се опитат през следващите 2-3 месеца да влязат в ролята на Мирча Кришан и да ви говорят по опорки, които нямат нищо общо с предстоящите евроизбори. Ами нали изборите са за това - да се печелят, какво значение има кой вот предстои? Има огромно значение, защото при демокрацията изборните победи, а оттам и властта - не са самоцел. Депутатите се пращат, за да защищават определени позиции и да реализират политики. Точно тези позиции - по ключовите европейски спорове, липсват в ГЕРБ.

   Вижте какво се получи на "националната предизборна среща" - ако сте наясно с това, може да пропуснете останалата част от кампанията на ГЕРБ. Борисов обясни, че е изчистил "Витошка" от джипове на мутри, че е построил магистрали и детски градини, че осъзнава появилото се недоволство в София, но пък е оправил входа към града откъм Горни и Долни Богров. Той подчерта няколко пъти, че "няма град с нещо ненаправено", но пък това не било много трудно, тъй като другите така или иначе нищо никога не са правили за никакви градове. Борисов засегна проблема с ромите покрай последните инциденти спря се на живота на пл. "Народно събрание": "Парламентът е гнездо на оси", и периодично напомняше за актуалния си спор с президента Радев: "ГЕРБ тръгват към победа със скоростта на F-16". Накратко, посланието бе: "Наблегнете на това, което е направено. За едно село това е важно.... Арестуват се хора, затварят се фабрики, терористи..." Цветанов бе още по-ясен - евроизборите не са важни сами за себе си, те са етап в подготовката за местните избори, те са някакъв тест за управлението на страната. Колкото по-бързо минат те, толкова по-бързо трябва да стартира същинската кампания - за местните избори наесен, обясни той. През останалото време Цецо, както галено го нарича Бойко, бе също толкова концентриран върху някакви неща, които нямат нищо общо с евровота, колкото и лидерът си: "В образованието успяхме през последните 2 години да имаме 950 млн. лева повече разходи", "нашите опоненти ще бъдат безкомпромисни в представянето на фалшиви новини и манипулиране на обществото, но когато са имали възможност да управляват, не са имали възможност да предложат това, което предлагат ГЕРБ".

   "Какво предлагат БСП през всичките години, нима са предложили магистрали", запита още Цветанов... Традиционното говорене за магистралите, метрото и т.н. захлупи херметически всяка идея за дебата по позициите на партията по актуалните европейски проблеми. През цялата предизборна среща в НДК това се получаваше, с малки изключения. Например по едно време Борисов реши да обясни колко дълбоко не разбира протестите срещу "успешните" властимащи в САЩ, Франция, България :) и Германия: "Немската икономика се къпе в пари - 3000 милиарда евро БВП..." Така даде да се разбере, че не е наясно защо се "вълнуват" толкова много тези хора.

   При старта на подготовката за европейските избори Борисов и Цветанов успяха да заобиколят всеки един актуален проблем в ЕС. Независимо от възгледите ви, сигурно ще признаете, че кризите и проблемите в ЕС се застъпваха като вълни през последните години и съюзът не успя да излезе с единна позиция по нито един въпрос - нито по мигрантската криза, нито по европопулизма и евроскептицизма, нито по отношенията с Русия, с Турция, със САЩ, които упорито се влошаваха. Континентът гледаше в ступор сепаратизма от Каталуня до Шотландия и възхода на движението за Брекзит. Евробюрокрацията и брюкселският евроцентризъм растяха заедно с недоволството от тях, което засили недоверието в страните членки. Онази мечтана общност се раздели, после разделителните линии станаха много и силни - както разделителните линии в самото общество. Вместо в мир и възход континентът влезе в битки - видими и невидими. Но ние не чухме това в НДК Всъщност, ако тези дни стана ясно нещо за европозициите, които ще защищава ГЕРБ, то дойде от интервю за Bulgaria ON AIR на водещия кандидат на ЕНП за шеф на Еврокомисията Манфред Вебер, който ще бъде подкрепен от ГЕРБ. Та, Вебер обясни, че ако застане начело на ЕК, ще стопира преговорите с Турция... Толкоз.

   Откакто Бойко Борисов се изживява като европейски лидер, неговата тънка тактика по еврокилимите се заключава в следното - постоянно да демонстрира респекта си от Началниците и да следи внимателно техните изяви - да не би случайно да се размине с актуалната позиция на деня. Може би в това описание виждате някаква политика на плазмодий, но това не е точно така - Борисов (рядко, но факт) се опитваше да демонстрира някакви собствени виждания за живота в евросемейството - оградата, балканското включване, хъб "Балкан", историята около превозвачите. Файда кой знае каква нямаше, част от тези позиции бяха инспирирани отвън, но важното е, че началниците го потупваха окуражително за инициативността му и това бе достатъчно за по-важните му вътрешнополитически битки.

    И така Борисов и България се превърнаха в едно голямо нищо, което трудно може да позиционираш в някой от европейските лагери (освен ако не си мърморещ опозиционер или платен партиен строител). Борисов стана пръв приятел на Орбан, докато не изпускаше полата на Меркел. Той държеше под око инициативите на Вишеградската четворка, но в същото време демонстрираше любовта си към Макрон от терасата на Евксиноград. Той е част от семейството на ЕНП, но смислово е някъде около Берлускони. Или може би край Салвини.  Той бе посредник на Турция в диалога й с Европа само защото границата ни бе оставена за охрана от Ердоган. Иначе, едва ли има спор, той твърдо подкрепя Вебер и позицията му "срещу" преговорите с Турция.  Борисов ходи при Путин, за да иска газ за хъб "Балкан", но пък и смени рязко полета на бойната ни авиация след кратък разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Той може да е борец за европейска солидарност, но когато нещата опрат до кокала, може да говори с часове срещу европейските "Грипен".

   Бойко се бори за интереса ни - влизане в Шенген и еврозоната, но толкова вяло, че отстрани изглежда, че нищо не се прави по въпроса (а и резултатите са видими). Той подкрепя протестите на превозвачите, но за него е успех, ако проблемът е временно блокиран в комисия, а не решен в наша полза. Той е толкова объркващ, че в един момент минава за евроскептик - Истанбулската конвенция, споразумението на ООН за миграцията, а в друг момент е твърд привърженик на статуквото. Във вътрешен план това лъкатушене може и да се хареса. В европейски - изключено. Очаквано Бойко не успя да мине за европейски политик. Той остава доброто момче от Балканите, което би могло да подаде ръка на Юнкер, ако последният бъде атакуван от остър ишиас. Е, как герберите да говорят за това в НДК? Я по-добре да подъвчем още малко асфалта...



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha