Ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев” к.т.н , член кор. проф. Христо Белоев пред Акцент.БГ
- Как ще коментирате изказването на министъра на образованието и науката за промени в Закона за висше образование ЗВО?
Дискусията за промени в Закона за висше образование/ЗВО/ е от няколко години и въпросът за промени в акредитацията на висшите училища е неизменна част от нея.
Напълно съм съгласен че промени в ЗВО трябва да има и те са неизбежни и наложителни, като целта е да се отговори на изискванията за по високо качество на обучение и подготовка на кадри с висше образование и този закон да бъде обвързан с всички нормативни документи. През 2017 г. и в началото на 2018 г. по инициатива на в-к Труд много ректори участвахме с публикации в дискусия за висшето образование. В последната година имаше интервюта с министъра на образованието и науката в които той поставя въпросите за промени в ЗВО.
- Акредитацията на ВУЗ-овете ли е най- дискутираната тема?
Да, една от най-дискутираните промени е в акредитацията на висшите училища. Отдавна говорим, че начина на акредитация не дава точна оценка за съответното висше училище. Всички се борят за оценки над 9 /при десетобална скала/, която дава възможност за обучение в ОКС „Бакалавър“ и “Магистър“ и ОНС „Доктор“ и максимален срок на акредитация от шест години. И почти всички прескачат тази граница. Дори се достига и до абсурди за оспорване на оценките когато те са под 9, което не трябва да се приема толкова драматично и едва ли всички трябва да са „отличници“.
Ние отдавна искаме промяна в начина на акредитация, тъй като университет с много професионални направления, какъвто е Русенския университет се намира в непрекъснати акредитации. Това разбира се ни държи винаги в готовност и посрещаме почти ежемесечно експертни групи, но от друга страна отнема и голям ресурс от време. Правилно министърът поставя въпроса за едновременна акредитация на всяко едно професионално направление и за отпадане на институционалната акредитация след като тя веднъж при откриване на висшето училище е получена. Това ще постави всички при еднакви условия, но е много важно да са ясни критериите за оценка и най-вече те да са с измерими показатели, които да формират една точна оценка.
Министърът говори и за външни оценители. Това е много добра идея, тъй като до момента членовете на експертните групи са от други университети и често се проявява и субективния фактор. Впоследствие при гласуване на оценката в Националната агенция за оценяване и акредитация се получава оценка, която също може да не отговаря точно на състоянието на съответното професионално направление или университет. Затова е необходимо да се приеме такава система за оценяване, която да изключва влиянието на субективния фактор и да формира оценка по отделните критерии на базата на точно измерими показатели. По този начин акредитацията ще стане по-ефективна, ще отнема по-малко време и ще дава възможност да се съпоставя дадено висше училище с други обучаващи в сродни специалности.
- Ще има ли скоро Национална карта на висшето образование?
Отдавна се говори и за създаване на национална карта на висшето образование в България. Това ще покаже нуждите от кадри с висше образование на всеки регион от нашата страна и това ще е в съответствие с развитието на икономиката на съответния регион. Тогава можем да говорим и за регионална значимост на определени университети и за приоритетно развитие на специалности. Регионалната значимост може да се обвърже с Рейтинговата система на висшите училища, а също така и с тяхното финансиране.
- Какви други промени се очаква да настъпят в Закона?
Други промени в ЗВО, които са обсъждани до този момент, са свързани с управлението на висшите училища. Промените предвиждат възлагане на по-големи правомощия на ректорите чрез договори за управление, сключени с министъра. По този начин на ректорите ще се възлага по-голяма отговорност за изпълнение на стратегическите задачи за развитието на съответния университет и ще се изисква да преструктурират приема към професионални направления, които са по-силни. Тук определено има необходимост от по широко обсъждане тъй като идеята е да се възлагат по големи отговорности и изпълнение на задачи, които ще са свързани с реформи и преструктуриране, а от друга страна избора на ректор ще се осъществява от академичната общност. Определено има противоречия в този подход и той трябва да бъде точно прецизиран.
- Очаква ли се да бъдат признати научно- изследователски университети?
От няколко години се говори и за възможността за придобиване статут на научноизследователски университети и това също е обект на дискусии в предстоящите промени в ЗВО. Има университети, които провеждат основно обучение на студенти и в по малък обем научно-изследователска дейност. Но има и университети, в които се провеждат научни изследвания, работи се по научноизследователски проекти, изпълняват се договори по заявки на фирмите и др. Тези университети могат да покрият определени критерии и да получат статут на научноизследователски университети. Това ще им дава друг статут и финансиране и ще ги обвързва с бизнеса в съответния регион.
Това са най-общо до тук коментираните промени в ЗВО, но е необходима те да бъдат обсъдени и прецизирани, за да може след приемането им да дадат възможности за подобряване на работата на висшите училища.
Интересно,как може да се говори за приоритетно развитие на специалности ,като за тях няма желаещи да ги изучават ?На бившият комсомолски секретар още е в главата му социалистическото мислене...