Миглена Христова: Шивашката професия вече е на ново, по-високо технологично ниво

---

Русе правилно се ориентира към производство на продукция за чужди марки от среден и по-висок клас възложители

• И в конфенционния бранш, като вече навсякъде, един от големите проблеми е този с работната ръка. С този въпрос се обръщам към Миглена Христова, управител на МИКБГ, член на УС на БАТОК и член на БАПИОТ. Това са и двете национални структури, които представляват бранша. За добро или за лошо, вече местна структура няма.

Как го решаваме проблема ли- с обучения. Наемаме хора, обучаваме ги, като се надяваме една част от тях да и останат на работа. Като цяло, няма интерес за работа в бранша, защото работата вече не е лесна. Казвам вече, защото работим все повече със специализирана техника, която изисква и умения. Използват се дигитални техники, тъчскийн, необходими са познания и на английски…

• Стана интересно, в Русе вече няма браншова организация. А преди помалко от 10-на години в съществуващата тогава членовете бяха стигнали 50. Защо сега стана така?

Не зная, но от 3 години някъде вече нямаме местна структура. Хората не искат да сме обединени, всеки предпочита да се спасява сам. Една група колеги поддържаме отношения, но като цяло, като се има предвид, че в Русе има около 290  фирми от бранша, то 10-на се събираме и си помагаме взаимно.

• Напоследък все почесто се говори за заплати. Каква е средната заплата в бранша?

700- 800 лева. Има  хора, които заработват и по 1200 лева /брутно възнаграждение/.

• Съществува ли още това прескачане от фирма във фирма на част от работещите в бранша?

По-скоро не. И това се дължи най-вече, че почти навсякъде заплащането е еднакво. На малките фирми им е по-трудно и заплащането там е малко по-ниско.

• А до каква степен осигуровките са  100 процента върху реалните заплати? Има ли практика  работниците да се осигуряват на пониски заплати?

Със сигурност на места това го има, но то не произхожда от работодателите. Просто работниците искат да получат повече сега и веднага, а не искат и не разчитат на бъдещи финансови облаги. За мен лично като работодател е по-изгодно да плащам осигуровки върху реалните заплати. Данъците в България не са много високи в сравнение с тези в Европа. За да не изпуснат работници, фирми ги назначават на 2, на 4 часа или изобщо не ги назначават, а разликата в осигуровките я плащат като заплата. Ситуацията в момента е такава, че работниците ни поставят условията, при които да работят.

• Всъщност, все повече се говори и за т.н. социални предприятия. Фирмите предлагат на своите работници различни придобивки, които за да ги ползват иначе, ще трябва да дават пари и да губят повече лично време? Какво приви МИКБГ в тази посока?

Ние предлагаме на нашите работници два пъти в седмицата възможност да играят народни танци. През зимните месеци се интересът е по-слаб, защото голяма част от тях пътуват, а денят е кратък и хората гледат все пак да се приберат навреме. Имаме фитнес, който също се ползва. Но съвсем естествено, най-много са онези, които ползват масажните столове. И е разбираемо предвид спецификата на работата. Така намаляваме риска от професионални заболявания, най- вече артрити. Разбира се, организираме 2 пъти в годината и тим билдинг, но това го предлагат и други колеги. Създали сме общодостъпна среда и за хора в неравностойно положение.

• Има ли подкрепа за бранша по линия на различните европейски програми?

Да, и ние успешно вече сме участвали в три такива- за подобряване средата на труд, автоматизиране на производството, енергийна ефективност, подобрена е социалната инфраструктура за отдих.

• Т.е., новата техника изисква и допълнителни умения на персонала…

Именно, ние работим вече във високотехнологична среда. Фирмите, които работят по европейски програми обаче трябва да покажат и докажат платени данъци, да няма задължения към държавата… Необходимо и задължително е да се работи на светло, за да използваш евросредства.

• Чувства ли се притиснат бранша от производството на облекла за чужди марки. Вече почти не останаха български фирми и такива в Русе, които да работят за собствена марка, така ли е?

Да, и ние произвеждахме с наша марка, но … останахме на ишлеме. За съжаление обаче възложителите не ги интересува, че това, което остава за заплати, не е достатъчно на работниците. Клиентът е дошъл в България заради ниска цена, да плати възможно най-малко и да получи на високо ниво.

• В България и в Русе обаче като че ли шивашките фирми се задържаха доста повече време от „предвиденото”?

Да, и това се дължи на факта, че работим най-вече за среден и висок клас клиенти. Разбираемо е, че при ниският, освен многото работа, почти нищо не остава за производителя. Но един от сериозните проблеми, които остава за решаване, е ниската производителност, независимо от новата и модерна техника.

• Пониско производителни спрямо кого?

Например с турските фирми. Те са 2-2,5 пъти с по-висока производителност при същите условия на работа.

• И на какво се дължи тази разлика?

Хората у нас не са достатъчно мотивирани. Работникът не вярва, че ако работи повече, ще получи и повече. Въпреки че наблюдаваме онези, които се стараят и произвеждат повече, и им плащаме повече. Но пък по-работните не споделят това, за да не им завидят или не ми е ясно точно защо.

• Преди година беше поставен сериозно проблемът с болничните листи. Решен ли е вече?

Не бих казала. Но след кампанията в национален мащаб, която направихме с фалшивите болнични, в нашата фирма почти няма такива. Но за бранша, при голяма част от колегите това все още е сериозен проблем. А той може  да бъде решен с по-голям контрол от страна на работодателя и на държавата със съответните мерки. Разбира се, и към лекарите, които лесно дават болнични на хора, без да има основание за това. Да не говорим, че има шивачки, които вземат болнични и отиват да работят в други фирми през това време на устна договорка и плащане кеш…

• А с майчинството и заплащането?

Имаме при нас пак няколко случая… Идва и започва работа /предимно млади жени от малцинствата/, работи няколко дена и изведнъж се оказва бременна в третия месец. И излиза в болнични. Така три години ще живее за сметка на фирмата и държавата, т.е. всички ние плащаме тази сметка. Този проблем го обсъждахме, писахме до министри… но до ден днешен няма решение. Не е решен и проблемът със заплащане от страна на работодателя и годишният отпуск за двете години майчинство.

   Определено има жени, които имат проблемна бременност. Но повечето работещи българки излизат в болнични  45- 50 дни преди раждане. А тук разбирате добре разбирате, че става въпрос за една  справедливост.

Искам ясно да заявя и дано бъда чута- у нас работещите издържат неработещите, нямам предвид пенсионерите. Почти във всяко предприятие половината работят съвестно и те реално изкарват заплатите на по-мързеливите. И ние в нашата фирма правим всичко, което е по силите ни, за да го ликвидираме.

• Имаше брожение сред някои от колегите ви, че увеличаването на минималната заплата изравнява възнаграждението на чистачката и това на една шивачка. Как ще коментирате това?

Не мога да се съглася, че ако чистачката е натоварена, то тя работи по-малко от една шивачка, която изкарва минималната заплата. За мен това означава, че тя не полага достатъчно усилия да изкара повече пари. В определени случаи шивачката, получила минимална заплата, е взела част от заработката на своите колежки, тъй като няма как да и се плати по- малко.

---