Залезът на еврото, или къде е ролята на политиците?

Публикация 11 Ян, 2012 / Investor.bg / 447

Ако еврото се провали, то това няма да е заради липсата на възможни решения, а заради липсата на политическа воля те да бъдат наложени

Великите империи рядко падат под натиска на външни атаки. Те обаче често пропадат заради вътрешни разногласия. Този модел изглежда много точно пасва и на еврозоната.

Такова е мнението на Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания, публикувано в анализ за Project Syndicate.

Основните макроикономически индикатори не подсказват за някакъв проблем в еврозоната като цяло. Напротив – валутният съюз има балансирана текуща сметка, което означава, че разполага с достатъчно ресурси, за да се справи с бюджетните си проблеми.

В това отношение еврозоната стои доста по-добре в сравнение с други сравнително големи валутни общности, като САЩ и Велокобритания, които имат големи външни дефицити и заради това са зависими от притоците на капитал.

По отношение на фискалната политика еврозоната също изглежда сравнително силна. Тя има далеч по-нисък бюджетен дефицит от САЩ (отрицателното салдо в еврозоната е 4%, докато американското е 10%).

Поевтиняването на валутната единица може да бъде прието като сигнал за слабост, който често води до залез и разпадане на империя. Но случаят на еврозоната не е и такъв – с доста ниска инфлация, под тази в САЩ и Великобритания, и при липсата на опасност от нейно увеличение едва ли ще се стигне до натиск за финансиране на дефицитите. Още повече, че през следващите няколко години се очаква те да бъдат заличени.

Рефинансирането на държавните дългове не е инфлационно, тъй като чрез него не се създава нова покупателна мощ. Европейската централна банка играе ролята основно на посредник между избягващите риска германски спестители и правителства като италианското.

За мудния растеж в Европа бе изписано доста, но постиженията на еврозоната всъщност не са толкова слаби. През последното десетилетие ръстът на брутния вътрешен продукт на глава от населението е точно толкова, колкото е и в САЩ.

С оглед всички изброени силни страни на еврозоната все още е твърде рано еврото да бъде отписвано. Кризата обаче се развива от лошо към по-лошо, тъй като европейските политици изглеждат безгранично талантливи в това да оплескват ситуацията.

Проблемът на еврозоната е свързан с вътрешното разпределение на спестяванията и инвестициите – макар валутният съюз да разполага с достатъчно пари, за да покрие всички дефицити, някои страни изпитват огромни проблеми, тъй като вече не привличат спестяванията на останалите.