Трябва със съжаление да отбележим, че българската църковна историография продължава да бъде в огромен дълг към народа ни и вече няколко десетилетия върви по отъпкани пътечки, вместо да започне да прокарва нови пътища. Крайно време е богатото ни църковно минало, както и стотиците светци на Църквата, свързани с днешните български земи, да бъде осветлено, проучено и популяризирано и това би имало не по-малък принос за приобщаването на младите към Църквата в сравнение с не особено популярните засега опити да бъде въведено вероучение в училищата.
Голямата известност на св. Спиридон е причина за тиражирането в днешно време на много компилирани жития на светеца, които често съдържат неточности, включително географски и хронологични. Животът на св. Спиридон е добре известен, както и многото чудеса, които светецът върши още приживе. Първото житие на светеца се появява непосредствено след неговата смърт. То е било написано в поетична форма в характерния за античността ямбичен стих, за която ясно свидетелства лексиконът Суда (Sudae lexicon. 1-4) Автор на житието е любимият ученик на св. Спиридон – св. Трифилий, който също присъства на Сердикийския събор заедно с учителя си. За съжаление, житието написано от св. Трифилий не е достигнало до нас. То обаче може да бъде частично възстановено на базата на следващите жития, в които ясно личат фрагменти и заемки от него. Може да предположим, че то е било написано не много дълго след смъртта на светеца. Трябва да отбележим, че св. Трифилий, който е известен тълкувател на св. Писание, в случая се явява и автор, ако не на първото, то на едно от първите жития на епископ в историята на Църквата и със сигурност на първото житие, написано в стихотворна форма.
Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (7 в.). В това житие са включени много от чудесата на св. Спиридон, които са пропуснати по една или друга причина от св. Трифилий. Житието, написано от еп. Теодор, е запазено в няколко ръкописа, най-ранният от които е йерусалимският (Hier.sab. 256 (P). Интересно е, че точно този ръкопис е пренебрегнат от Van den Ven, който прави критическо издание на гръцкия текст на това житие. Следващото по древност запазено житие е т.н. „Лаврентиево” (Laur. Plut. XI, 9), което се е съхранило в един единствен екземпляр във Флоренция. Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма популярност и разпространение във Византия и силно повлиява на славянските жития на св. Спиридон Тримитунтски е дело на блаж. Симеон Метафраст.
Славата на св. Спиридон Тримитунтски още преживе ще да е била толкова голяма, че непосредствено след смъртта му почти всички църковни историци и писатели от 5 в. сл. Р. Хр. ще счетат за необходимо да му отделят специално внимание – Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и др. По-долу ще се опитаме на базата на тези жития да направим една кратка историческа справка за този изключителен архиерей на древната Църква.
Св. Спиридон се ражда в края на 3 в. в село Аския (Аша) на о. Кипър. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избрала девството и умира преди своя баща. От житията не става ясно кога точно (преди или след смъртта на дъщеря си Ирина) св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор. Отличавал се с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните). Той описва един случай, когато крадци се опитали да откраднат няколко животни от кошарата на светеца, но били вързани от невидима сила. На сутринта св. Спиридон ги заварил с вързани на гърба ръце и като разбрал какво се е случило, горещо се помолил за тях, след което започнал да ги наставлява да придобиват всичко с честен труд. Накрая с усмивка им подарил един овен с думите: „за да не се окаже, че цяла нощ сте бодърствали напразно”.
Друга интересна случка, описана от Сократ, който се позовава на Руфин Аквилейски, е свързана с дъщерята на светеца Ирина. Приживе някой познат й дал на съхранение едно скъпо украшение, което тя укрила в земята. След време човекът дошъл да си го потърси, но Ирина била вече починала. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, но не иска да му го върне. Като разбрал помислите на човека и за да го предпази от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на дъщеря си и горещо помолил Бог да му яви преждевременно обещаното Възкресение. Ирина застанала до баща си, показала му мястото, където заровила украшението и след това отново се отдалечила от него. Този епизод от живота на св. Спиридон е включен в житието на еп. Теодор, но общуването между светеца и дъщеря му е предадено по различен начин.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай