Не харесвате медиите? Мислите, че всичко е „лъжа” и „измама”? Тогава вероятно не сте толкова прозорлив, когато четете новините, колкото вашите по-малко раздразнителни връстници.
Хората, които имат негативно отношение към новините като цяло е по-малко вероятно да забележат фалшиво заглавие и по-малко вероятно да направят разликата между новина и мнение – но в същото време са по-уверени в способността си да намерят търсената от тях информация онлайн.
В ново проучване на аризонската изследователска компания „Нюз Ко/Лаб” и Центъра за медийна ангажираност към университета в Тексас, 4854 души от три американски града – Канзас сити, Фресно и Мейкън, Джорджия, са били помолен да кажат какво е първото, което им хрумва, когато видят думата „новина”.
Около 62 процента от тях са отговорили с нещо негативно – „фалшиво”, „лъжа”, „недостоверно” и „пълна глупост”. Останалите 38 на сто са дали позитивен или неутрален отговор като са казали „фактологичен”. Тази разлика – между положителната и отрицателната нагласа към новините – се наблюдава и при други елементи от изследването. Например, хората получили три сравнително достоверни заглавия и чела на вестници, на които било твърде вероятно да попаднат като новини в местните издания. Две от новините били истински, а една – фалшива. Хората с позитивна нагласа успели доста по-успешно да разберат коя новина каква е. В Канзас сити 82 на сто разпознали фалшивата новина срещу 69 на сто, които не заподозрели нищо нередно. При друга задача хората трябвало да категоризират истории като новина, мнение, анализ или спонсорирано съдържание. Негативно настроените не успели коректно да направят разграничението, макар да изостават от оптимистично настроените с малък процент – 74 на 80 на сто.
По време на проучването възникнал и въпросът дали хората, които се правят зле при разпознаването на „фалшивите новини”, осъзнават това? Оказа се, че не. Участниците в изследването били помолени да посочат, което от следните твърдения ги описва най-добре: - Не се нуждая от помощ да откривам информацията, която искам онлайн. - Бих могъл/а при определени случаи да използвам помощ, за да откривам информацията, която искам онлайн. - Често се нуждая от помощ, за да откривам информацията, която искам онлайн. Хората с негативна нагласа към думата „новини” било по-малко вероятно да кажат, че някога са се нуждаели от помощ (34 процента) отколкото тези с позитивна нагласа или с неутрална реакция (42 на сто). Освен това проучването потвърждава и някои открития, направени от други изследователи. Като например дали образованието те прави по-способен да засичаш фалшиви заглавия? Да. Завършилите университет са с по-голям процент на познаваемост (68 процента), отколкото тези с по-ниско образование (57 на сто). Възраст и доходи? Да, хората на 65 и нагоре по-трудно разпознават фалшивите новини от тези на възраст между 18 и 64 години (60 срещу 66 процента). А тези, които печелят над 150 хиляди долара годишно се справят по-добре от тези с под 30 хиляди долара годишен доход (71 срещу 54 на сто). А относно партийната принадлежност? В Канзас сити и Мейкън демократите по-лесно разпознават фалшивите новини от републиканците – водят с 12 процента разлика в Канзас сити и с 18 на сто преднина в Мейкън.
Учудващо, но резултатите във Фресно са без значителна от статистическа гледна точка разлика. Разбира се всички тези фактори – партийна принадлежност, възраст, доходи, образование, нехаресване на медиите – се припокриват и пресичат в доста случаи, така че е доста трудно да се посочи кой има заслуга или вина за нещо. „Забелязваме значително разделение в новинарската грамотност сред специфични групи, което може да намали тяхната способност да разбират какво точно се случва в света”, посочват учените в изследването. /БГНЕС
Автор на материала е Джошуа Бентън.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай