Коя е Ода Жон?

Тя е родена в София 1979 г. и се казва Михаела Дановска. Баща ѝ е художник. Учи в художествената академия в Дюселдорф от 1998-2003-а. През 2000 г. се омъжва за прочутия немски художник Йорг Имендорф, който е бил неин преподавател. Но изложбите ѝ, които тя прави след смъртта му през 2007-а, я представят като оригинален артист със собствено мислене.

На 23 ноември Ода Жон откри изложбата „Сърцевина“ в Националната галерия у нас – критика на възприемането на женското тяло като обект на консумация. В този контекст бе и пърформансът-вечеря. На 1 декември в галерията ще бъде представен документалният филм „Коя е Ода Жон?“ на германската режисьорка Камила Пфефер. Премиерата му е на 66-ото издание на „Берлинале” през 2016 г. Филмът показва Ода Жон по време на работа в ателието си, докато създава картини за предстояща изложба.

Ода отказва да слага сама наименования на картините си. Повечето остават untitled. Обосновава решението си с това, че заглавията само отвличат вниманието на публиката, насочват я предварително в определена посока, а нейните картини имат друга цел. Те са картини, които се творят, докато ги гледаш.

Често рисува обезобразени по някакъв начин хора без лица, чиито тела се състоят само от органи и крайници. На пръв поглед красиви, феерични и дори леко кичозни, картините ѝ при по-задълбочено вглеждане приличат на кошмар, от който не можеш да се събудиш. Те са един несекващ тежък, травматичен сън.

Ода Жон в ателието си. Снимка: Личен архив

Самата художничка обаче не е склонна да се съгласи дори и с тази интерпретация. Това, което хората виждат в произведенията ѝ, зависи от техния вътрешен свят, смята тя. Всеки тълкува творбите ѝ според собствените си страхове, комплекси, чувства.

„Картините ѝ правят дисекция на красивите момичета от списанията и на деформираните тела и ужасяващи образи с еднакъв прецизен интерес. Точно както го правят децата, преди съзнанието им да потъне в предразсъдъци“, пише за художничката известната френска критичка Катрин Мийе.

„Зрителят трябва да гледа тези произведения от дистанция, за да осъзнае чудовищното в тях, в което хармонията и идилията се разбиват на малки парченца“, допълва още Мийе.

И точно това различава Ода Жон от сюрреалистите, с които бе свързвана от критиката в Германия. Посланието ѝ за кошмарни страхове те хваща насред банално-ежедневното, розово-плюшеното, красиво-рекламното. Точно това я прави особено любима на публиката във Франция. Неслучайно именно Френският културен институт участва в организацията на изложбата ѝ в България.

Факт е, че Ода Жон намира признание като художник едва в Париж след смъртта на известния си съпруг Йорг Имендорф. Макар и самият той нееднократно да повтаря, че срещата му с много по-младата и красива българка е срещата на двама художници, на учител с ученик, който може да продължи наследството му, а не просто любовна афера, сянката му я преследва дори и след смъртта му. В Дюселдорф, където Ода Жон започва кариерата си, образът на вдовицата е по-силен от образа на твореца. Във Франция тези окови падат. Картините ѝ се разпродават още преди да бъдат изложени, но художничката въпреки това предпочита да не говори за тях. Отказва да описва с думи онова, което е описала с четката. По думите ѝ, тя напуска Дюселдорф не само, за да не ѝ пречи сянката на Имендорф, а и за да не хвърля сянка самата тя върху творчеството му.

„Неговите творби трябва да живеят своя собствен живот, не трябва никой да застава пред тях или до тях и да им пречи“, казва тя в едно от редките си интервюта.

Самочувствие, което 39-годишната художничка успява да покрие, признава германската критика.

През последните години картините ѝ се радват на успех и извън Франция. Тя рисува винаги хора. Често ги обръща с хастара навън – виждаме органите, а лицето не. Темата за жените също е постоянно застъпена в картините ѝ. Те са силни и същевременно жертви. Красиви, но притиснати от демони. Плачещи, държащи в прегръдка безформен любим.

В творбите ѝ галеристът ѝ Даниел Темплон вижда непрекъсната борба със страха. Други пък – невероятна смелост.

Анук Мартини е убедена, че Ода показва на всички онова, което никой не иска да види. Дори и най-близките ѝ не могат да разгадаят докрай идеите ѝ, всеки интерпретира различно. Точно тази загадъчност я превръща в една от успешните парижки художнички. Както и издигането в култ на естетиката на отблъскващото.

Самата Ода Жон също признава, че често е неразбрана:

„Смята се, че щом съм жена и съм красива, съм задължена да се обрека на хармонията. Но картините ми не са брутални, те са крехки и изпълнени с нежност“.

Картини от изложбата „Сърцевина“ на Ода Жон в Националната галерия: