За 16-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя своя Алтернативен бюджет с ниски данъци. Представянето на тазгодишното издание на Алтернативния бюджет е в условия на три поредни години с висок икономически растеж и намаляващи бюджетни излишъци. Въпреки това управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад.
Макроикономическите допускания в бюджет 2019 се отличават с прекомерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за забавяне на европейската и в частност българската икономики следващата година. Докато и МВФ, и Европейската комисия очакват забавяне на растежа и успокояване на инфлацията в България следващата година, правителството предвижда ускоряване на икономическия ръст и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния брутен вътрешен продукт се явява доста по-висока от очакваното от други анализатори, което пък означава и „надуване” на приходната част с цел обезпечаване на по-високи разходи. Последното не е изненада, предвид ясния курс към фискална експанзия – т.е. увеличаване на разходите и влошаване на бюджетния баланс през последните няколко години.
Дори и оптимизмът на МФ за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел.
Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси.
Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.
Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж и биха отключили потенциала на местно ниво.
Фокус: Здравеопазване
Здравната система е във фокусa на обществените дебати през последните години, но правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора. Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група.
Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат. Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard)[1] доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС.
Предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света и включват:
Прибързаните действия в сектора винаги се оправдават с добри намерения, но резултатите от тях са или запазване на статуквото, или влошаване на работата в сектора поради допълнителното напрежение и несигурност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре обмислени и да получат широка подкрепа, тъй като изискват години наред последователни усилия.
Консолидирана фискална програма 2019 г. – проект на Министерски съвет (МС) и Алтернативен бюджет на ИПИ
Проект на МС 2019 |
ИПИ |
|
Общо приходи, млн. лв. |
43 857,0 |
41 159,6 |
% от БВП |
37,7% |
35,4% |
Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС, млн. лв. |
44 457,0 |
40 236,3 |
% от БВП |
38,2% |
34,6% |
Бюджетно салдо, млн. лв. |
-600,0 |
923,3 |
% от БВП |
-0,5% |
0,8% |
[1] Условна валута, която има еднаква покупателна способност (може да закупи еднакво количество стоки и услуги) във всички страни от ЕС. Тя позволява сравнения за размера на заплатите или цените на дадени стоки и услуги в различни страни.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай