Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Това напомпване на публичните разходи с над 10 млрд. лв. за 2 години е постижимо, но то идва с цената на по-високо данъчно-осигурително бреме, по-голямо преразпределение през бюджета и влошено фискално салдо.
В случая няма да се фокусираме върху данъците, тъй като съвсем наскоро коментирахме темата и разписахме близо 20 случая на повишени данъци през последните 10 години. По отношение на преразпределението нещата също са категорични – консолидираните разходи са били 34,1% от БВП през 2017 г., докато през 2019 г. са заложени в рамките на 38,2%, тоест имаме ръст от 4,1% от БВП за две години. Разбира се, част от този ръст може да бъде обяснен с някои детайли – такива ще коментираме и тук, но това не променя общата рамка – преразпределението расте и през 2019 г. е заложено чувствително по-високо, както спрямо предходните години, така и спрямо следващите две. През 2020 и 2021 г. официално е заложен много по-малък ръст на разходите – в рамките на 1-2 млрд. лв. на година и съответно спад в преразпределението.
Интересен момент в общата картина на покачване на разходите е, че то не е основно провокирано от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Ръстът в разходите на ДОО за периода 2017-2019 г. е в рамките на 1,5 млрд. лв., което е изцяло финансирано от по-високите приходи в ДОО, в т.ч. в резултат на повишена осигурителна тежест (през вноски за пенсия и осигурителни прагове). Всъщност дефицитът на ДОО се свива – от 4,4 млрд. лв. през 2017 г. до 3,9 млрд. лв. през 2019 г. На практика през сериозния ръст в осигурителните приходи, провокиран от ръста на заетостта, трудовите доходи и осигурителната тежест, финансовият министър пести от трансфера към НОИ. Спестеното обаче не са заделя, нито се отразява в някакви мерки за по-ниска тежест за данъкоплатците, а се разходва по други пера.
Към въпросните доходни мерки можем да добавим и близо 200 млн. лв. ръст на разходите в социалните помощи. Последните са почти изцяло концентрирани в две направления – 150 млн. лв. повече за хората с увреждания и 40 млн. лв. повече целеви помощи за отопление. В тази обща рамка на доходната политика можем да заключим, че работещите в публичния сектор ще получат ръст на заплатите, който е чувствително над очакваните нива на инфлация, тоест по-високите доходи няма да бъдат изядени от ръста на цените. По-различно стоят нещата при пенсионерите, тъй като увеличението от 5,7% на пенсиите ще е сила от юли 2019 г. Отоплителния сезон тази година пенсионерите ще посрещнат със старото покачване на пенсиите (3,8% от юли 2018 г.), което в голяма степен беше изядено от инфлацията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай