Този политически сезон беше белязан от председателството на Съвета на Европейския съюз и опитите за компрометирането му. Правителството успя да спази сроковете и да отстои собствените си предложения в общата програма на триото Естония – България – Австрия и направи възможно преминаването в друг ритъм на работа още преди края на миналата година. Опозицията се опита да атакува не съдържанието и програмните приоритети, а подготовката за председателството, като по този начин сама се изолира от процеса на формиране на европейския дневен ред.
Правителството и парламентарното мнозинство успяха да осигурят провеждането на процеса на подготовка на законодателните инициативи в добро темпо и при много високо оценявани качества на администрацията и политическите екипи, работили по дневния ред на председателството. Опозицията успя да внесе два вота на недоверие и да създаде представата за някакъв паралелен на европейския дневен ред с тезата, че правителството се занимава само с „външна политика” и „загърбва проблемите на хората”.
Макар и повтаряна многократно, тази теза не успя да формира устойчиво критични нагласи. След като стана ясно, че председателството, а с това и позициите на България в Европейския съюз, няма да бъдат компрометирани, опозицията се фокусира върху противопоставянето между европейския и някакъв „вътрешен”, български дневен ред, с което за пореден път се изолира от съществения публичен дебат. За да бъде пропагандирана тази теза, опозицията се опита да създаде каскада от провокации, които трябваше да обслужат пропагандната теза за радикализиране на социалните проблеми, разчитайки вече не на фалшиви новини, а на първични страхове.
Всичко това предизвика особен ефект на „смяна на платната”. Вместо да търси възможности за критика към ГЕРБ по отношение на европейския стил на управление и идентичност на партията, БСП сама се постави извън европейския контекст. От друга страна, трите политически формации, парламентарно представени като Обединени патриоти, показаха, че са в състояние да отстояват европейските приоритети, с които се ангажира българското председателство. Те осигуриха необходимата подкрепа за правителството, докато социалистите използваха атаката си срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, за да се опитат да заемат онова, което те си представят като „електорална ниша” на националпопулизма.
В края на този политически сезон сме свидетели на съществено разместване в позициите на политическите субекти. Изострената конкуренция между ВМРО, НФСБ и Атака в началото на предизборната кампания за европейските избори започна да привлича в своята орбита БСП. Националистическите партии формираха по-силно поле на притегляне от социалистите. БСП се премества по посока на Патриотите, а не обратното. БСП се опитва да се конкурира с ОП, а не обратното. БСП се опитва да привлече на своя страна избирателите на ВМРО, НФСБ и Атака, а не обратното.
Пропагандаторите на „новия курс” на БСП ни убеждават, че нео-либерализмът е основният проблем на Европа и те противопоставяйки му се яростно, всъщност бранят европейските ценности. Истината е много по-неприятна. Европейската идея винаги е била десен политически проект, който олевяваше непрестанно през изминалите десетилетия. Колкото по-висок ставаше стандартът на живот, толкова повече европейските лидери призоваваха да се регулираме все повече, вместо да работим повече заедно.
Олевяването има своите съвсем конкретни и видими белези – то винаги се изразява във форсиране на регулацията за сметка на конкуренцията. Представата за Обединена Европа като за пространство, което ще бъде все по-строго регулирано, дори и за безсмислени неща, е лява представа, както и квотното разпределение на бежанците, което наистина доведе до дълбоко вътрешно разделение заради упоритостта, с която беше налагано. Именно олевяването на Европа е причината, както за нейното временно отслабване, така и за катастрофалните погроми, които преживяват всички леви, социалистически и социалдемократически партии през изминалите години.
БСП остава единствената партия-член на Партията на европейските социалисти, която опитва да „смени платната” и да изостави социалистическата идеология за сметка на национал-популизма, съчетан с откровен пост-тоталитарен реваншизъм. Метаморфозата е наистина впечатляваща. Вместо от името на „хората на наемния труд”, на онези, които създават общественото богатство, на онези, които са „потиснати и унижени”, БСП започна да говори от името на „народа си”. Ръководството на БСП започна да лансира тезите си от името на „народа ни”. Още по-впечатляващо е това, че усилията на пропагандаторите на новия курс са съчетани с противопоставяне между европейските либерални ценности и тоталитарния режим от съветски тип. Всички европейски социалисти търсят път за излизане от дълбоката криза на доверие, която предизвикаха, но само българските социалисти предпочетоха да не търсят нов път, а просто да сменят посоката.
Да настояваш, че тоталитарният режим от съветски тип е създал и би могъл отново да създаде по-добри житейски перспективи и по-високо обществено благосъстояние от онова, което България постига и може да постигне днес, не е противопоставяне срещу нео-либерализма. Това не е и нео-консерватизъм. Това е просто панически опит за смяна на платната, за форсиране на носталгията по отминалата младост и насъскване на анти-европейски нагласи в стила на руската пропаганда. Този път не води никъде. „Визията за България” показва точно това – вместо визия за „народа си”, БСП ни предложи диагноза за степента на отклонение, за дълбочината и обхвата на процеса на загуба на чувство за реалност и ориентация в съвременния политически живот.
В края на този сезон ГЕРБ запазват и разширяват позициите си, след като доказаха способността си да следват и участват във формирането на европейския дневен ред. ДПС продължава да поддържа първоначалната си теза и ускорява възстановяването си след атаката на ДОСТ. Воля провокира все по-остро и без това изострените отношения на съперничество в полето на трите партии, формиращи парламентарната група на Обединени патриоти. Единствено БСП се опитва да ги заобиколи през „монопола си върху миналото”, разчитайки на подкрепа от периферни групи от избиратели на Патриотите, които биха се впечатлили от изострянето на тона между председателите на националистически формации.
БСП не успява да разшири електоралната си подкрепа, независимо от все по-радикалното си противопоставяне срещу ГЕРБ. Нещо повече, тази тактика прави все по-трудно постигането на евентуално сътрудничество, както между БСП и Патриотите, така и между социалистите и ДПС. БСП отново е без стратегически партньор и без реална перспектива за формиране на такъв. В края на този сезон социалистите не могат да разчитат на нищо повече освен на повече от същото – радикално противодействие по всяка тема; ситуативно и конюнктурно противопоставяне; игра със страховете на хората и гръмки призиви от името на „народа им”.
В тази ситуация предизвикването на предсрочни парламентарни избори чрез политически средства, не само до края на тази година, но и до изборите за Европейски парламент, изглежда практически невъзможно. Резултатите от европейските избори ще формират политическата атмосфера, в която ще се проведат местните избори, но дори и малко по-слаб резултат за БСП ще означава само, че смяната на платната е извела партията на друг път, встрани от възможността за създаване на реална управленска и политическа алтернатива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай