Парадоксът на Елсберг
Публикация 11 Дек, 2011 / Дойче веле / 1336
Никой човек не израства до 100 метра и не живее 10 000 години. Тъкмо поради това може да се изчисли рискът да заболеете от рак. Ако не виждате никаква връзка между двете неща, прочетете следващия много любопитен текст.
Даниел Елсберг е изключително колоритна личност. Като сътрудник на РАНД навремето той предава на журналистите свръхсекретни документи на Пентагона за войната във Виетнам, които водят до аферата Уотъргейт и до оставката на президента Никсън. И до днес американски политици твърдят, че Елсберг трябвало да бъде осъден на смърт за това престъпление. 80-годишният харвардски психолог и икономист, който в момента е сред най-сериозните публични защитници на Уикилийкс, точно преди 50 години открива наречения на негово име парадокс. Според Елсберг ние често ставаме жертва на една особена аномалия при взимането на решения. „Съветникът по ясно мислене” Ролф Добели опростява Парадокса на Елсберг и хвърля малко светлина в едно тъмно ъгълче на човешкото съзнание.
Това е ужасно нелогично, драги мои!
Представете си две урни. В първата съм сложил 50 червени и 50 черни топчета. Във втората също има 100 топчета, част от тях черни, останалите червени, но не се знае в какво съотношение. Давам Ви 10 евро, ако с първото посягане ми извадите червено топче. Е, в коя урна ще бръкнете? Повечето хора без да се замислят избират първата урна, където съотношението е 50 на 50. А сега да повторим играта. Този път обаче Ви давам 100 евро, ако ми извадите черно топче. И Вие пак избирате първата урна, както правят повечето хора.
Но това е ужасно нелогично, драги мои! Първия път предположихте, че във втората урна има по-малко червени топчета, и затова решихте да заложите на 50-процентния шанс. Втория път обаче решавате точно обратното - и пак залагате на 50-те процента в първата урна! Да, тъпо е, но не се тревожете, мнозинството хора допускат същата логическа грешка. И знаете ли защо? Защото предпочитат да боравят с някаква вероятност (в случая - 50 процента), а не с абсолютно неизвестни изходни условия. Тъкмо това е Парадоксът на Елсберг.
Тоест, става дума за разликата между риск и неопределеност. Риск - това означава, че сте наясно с вероятностите и именно изхождайки от тях, решавате дали си струва или не. При неопределеността обаче няма такова нещо. С други думи, когато поемате риск, Вие пресмятате, а при неопределеността на неизвестните изходни условия просто няма какво да пресметнете. Науката за риска, наречена „статистика”, вече навърши 300 години, с нея се занимават полкове от професори. А за неопределеността няма нито един учебник. Поради това хората често я бъркат с риска или пък се опитват да я представят като риск.
В царството на непредсказуемостта
Ето два примера за такъв опит - от медицината (където опитът е успешен) и от икономиката (където опитът се проваля): На Земята живеят милиарди хора. Техните тела общо-взето си приличат. Всички ние сме горе-долу еднакви на ръст (никой не пораства до 100 метра, все пак) и живеем горе-долу еднакво дълго (няма човек, доживял до 10 000 години, няма и човешка възраст от 1 милисекунда). Повечето от нас имат по две очи, по четири сърдечни клапи и т.н. Някой друг вид би ни възприел като доста хомогенна порода. Така, както ние възприемаме мишките, например.
Тъкмо по тази причина нас като хора ни преследват и едни и същи болести. В този смисъл може да се каже „Рискът да умреш от рак е 30 процента”. Глупаво обаче звучи изречението: „С 30-процентова вероятност еврото ще се срине през следващите 6 месеца”. Просто защото икономиката обитава царството на неопределеността. Не съществуват милиарди сравними валути, от чиято история може да се извадят статистически вероятности.
Между другото, същата разлика можем да установим между една застраховка „Живот” и една застраховка срещу евентуална неплатежоспособност. В първия случай имаме работа с изчислим риск, а във втория - с неопределеност. Тъкмо това объркване доведе и до финансовата криза през 2008 година. Така че винаги бъдете нащрек, когато чуете лафове като: „Рискът от хиперинфлация е еди-колко-си процента” или пък „Ако купите нашите акции, поемате еди-какъв-си риск”. Простият ми съвет към Вас гласи: ако не искате да взимате прибързани или неправилни решения, свикнете с мисълта, че понякога се натъквате на неопределености.
Амигдала - що е то?
Макар че то не зависи само от волята Ви. Решаваща роля играе... амигдалата. Не сте чували за нея? Е, нищо чудно, по размери тя е едва колкото орех, но иначе е суперважна част от мозъка. Амигдалата е отговорна за регулирането на емоциите и най-често се свързва с чувства като страх и тревожност, удоволствие или агресия. Амигдалата реагира в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. И, освен всичко друго, от нея зависи дали имате повече или по-малко трудности с многобройните неопределености на този свят. Това можете да установите и през политическите си възгледи: колкото повече Ви дразнят неопределеностите, толкова по-консервативни са политическите Ви идеи и избори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай