Около 16 процента от трудоспособното население у нас над 16-годишна възраст /малко над 6 млн. души/, или близо 960 хиляди българи, са имали здравословни проблеми, които са оказвали определен дискомфорт върху ежедневния им живот и бита им, показват данни от изследване на Евростат. Анализът разглежда проблемите, които европейците над 16-годишна възраст са имали в обичайните си ежедневни дейности поради различни здравословни проблеми през 2016 г.
Анализът не отчита колко от европейците са били регистрирани като хора с трайни увреждания и колко от тях са изпитвали само временни трудности в бита си поради временни здравословни проблеми.
Средният показател за ЕС за хората с трайни увреждания е бил 9 на сто, а за хората с умерени и временни затруднения - 17 на сто, отчита европейската статистика.
Около 12,5 на сто от сънародниците ни над 16 години, или близо 750 хиляди българи, са имали умерени затруднения и дискомфорт при личните грижи и битовите си дейности. Други близо 5 процента или около 300 хиляди българи са имали тежки затруднения поради здравословни проблеми при ежедневните си битови дейности, отчита европейската статистика.
У нас все още няма точни данни за броя на хората с увреждания, но според данни в електронния регистър на НОИ, общият брой на отпуснатите инвалидни пенсии поради общо заболяване у нас през 2016 г. е бил 456 652 броя , а до април 2018 г. броят им е нараснал до 457 702 или ръст от 1050 броя.
По други актуални данни на Центъра за опазване на общественото здраве и анализи - у нас само през 2016 г. е имало новорегистрирани над 56 хиляди българи с намалена трудоспособност и с различни степени на увреждане, което е 9 души на 1000 жители трудоспособно население.
През последните няколко години броят на новорегистрираните хора с увреждания традиционно надхвърля средно по 60 хиляди годишно, показват данните на НЦОЗА. Пикът на регистрирани хора с различна степен на увреждане у нас е бил през 2004 г. - над 133 хиляди или 20 души на 1000 българи, както и през 2005 г. - над 115 хиляди - по 17 на 1000 българи.
Най-много хора със здравни проблеми в бита има в Латвия
Повече от една трета от населението на възраст над 16 години в Латвия /37 процента/ съобщават, че тяхното здраве ограничава способността им да извършват обичайната си дейност. По този признак следват страни като Австрия /34 процента/, Португалия и Финландия - по 33 процента, Естония и Хърватия - по 32 процента, Словения - 31 процента и др.
В противоположния край на скалата най-нисък дял на хората, които отчитат дългогодишни ограничения и дикскомфорт в живота си поради здравословни проблеми, е регистриран в Швеция - 12,5 процента, Малта -13 процента, пред Кипър, България и Ирландия - 16 процента.
В съседните на България държави, в които част от населението изпитва проблеми в ежедневните си дейности поради здравни проблеми, процентите са следните: Румъния - 26 на сто, Гърция - 25 на сто, Сърбия - 16 на сто и Македония - 13 на сто.
Анализът на Евростат отчита също, че делът на хората с битови проблеми заради здравословни проблеми е доста по-висок сред страните с ниски доходи - 30 процента от населението в тези страни отчитат дългогодишни трудности и ограничения на основата на влошено здраве. Докато едва 17 процента от хората в страните с високи доходи съобщават за дългосрочни затруднения в ежедневната си дейност заради здравословни проблеми.
Обект на анализа са основно ежедневните битови дейности, пред които хората с различни здравословни увреждания са били изправени и са изпитвали трудности при решаването им - ежедневното хранене, пазаруване, домакинска работа, грижи за семейството, решаване на административни или битови задачи, възможности за придвижване и пътуване и т.н.
През 2010 г. Европейската комисия прие стратегия за хората с увреждания в дългосрочен план до 2020 г., като целта е да се подобри тяхното благосъстояние, както и да им се даде възможност за пълноценна реализация и упражняване на техните основни човешки права, отчита Евростат.
Източник: dnes.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай