Бедните страни стават богати, когато производителността на заетите в икономиката нараства. Дългосрочно това може да стане, когато хората използват повече знание, технология и машини, което пък е възможно само при нови инвестиции. Именно това е слабото място, но и огромният неразкрит потенциал пред растежа на българската икономика в последните години. Доколкото търсенето на труд вече трета година е далеч от представите за "криза", инвестиционната активност остава ниска и застрашава запазването дори на сегашната скорост на растеж през следващите години.
Какво показват данните?
За периода 2000 - 2008 г. общият подем в икономиката беше съпроводен със средногодишен ръст на инвестициите от над 16%. За трите години от началото на глобалната криза между 2009 и 2011 г. инвестициите спаднаха с 34%, след което са нараствали едва с 1% годишно. През 2016 г. дори се отчита значителен спад - за щастие, не в частния сектор, а основно поради приключването на държавните разходи по предходната финансова рамка за еврофондовете и бавния старт на новия период.
В годините на висок растеж - 2004 - 2008 г., инвестициите бяха средно 27% от БВП. А през 2016 и 2017 г. делът им спада до под 20% - за пръв път след 2002 г. Основен фактор е спадът на притока на външен капитал. Преките чужди вложения са били средно 19% от БВП за периода 2004 - 2008 г., а за последните 5 години са едва около 3.3%. В номинално изражение - в петте години на най-бърз растеж преди кризата преките инвестиции са над 27 млрд. евро, в последните пет години са около 7 млрд. евро. Същевременно частният сектор не просто не привлича заемен капитал от чужбина за инвестиции в българската икономика, а значително намалява външната си задлъжнялост чрез погасяване на стари кредити - над 3.2 млрд. евро за последните 5 години. Банковият кредит за бизнеса е нараснал едва с 2% за последните 12 месеца въпреки рекордно ниските лихви.
Проявлението на глобалната криза в България беше именно в драматичния спад на инвестициите
в основен капитал. За сметка на това потреблението на домакинствата за последните три години отчита нарастване в реално изражение с 4% средногодишно. Добавени бяха над 160 хил. работни места, а заплатите се увеличиха с 28% - втори най-висок ръст в ЕС след Румъния. Казано иначе, потреблението вече расте бързо и вероятно потенциалът за по-голямо нарастване не е голям. Още повече при увеличено търсене в отворена икономика като българската, се увеличава вносът - т.е. харчовете на домакинствата не увеличават общата стойност на създавания продукт в страната.
Голямата промяна в растежа може да дойде само при голяма промяна в инвестиционната активност. Потреблението може да расте само при ръст на доходите, а ръст на доходите дългосрочно може да има само при повече заетост и повече производителност. След изпреварващ ръст на заплатите за една или няколко години икономиката неизбежно "опира" в тавана, ограничен от съществуващия капацитет и технологии. Ако няма нов бизнес, различна продуктова структура, повече машини и т.н., няма как да се създава повече, за да се плащат по-високи заплати.
Няма как да станеш по-богат, като харчиш и потребяваш повече.
И в средносрочен план няма големи резерви от нарастване на потреблението на стоки и услуги, произведени в страната. От друга страна, за последната година инвестициите са нараснали едва с 3.8% - докато в предишни периоди на подем, както и в много страни с подобни на българската икономики, сме наблюдавали 4-5 пъти по-бърз растеж. Още повече стартовата позиция - т.е. статуквото - е на практика на "замръзнали" кредит и приток на външни капитали.
Елементарната сметка показва, че дори да се увеличат до 1/3 от стойностите през 2004 - 2008 г., преките чужди инвестиции могат да доведат до 15% увеличение общо на инвестициите в страната. От своя страна, строителната активност се свиваше в целия период след 2009 г., като изключим голямото харчене на еврофондове 2014 - 2015 г. - но за последните 12 месеца разрешенията за строеж в София са вече над пиковите стойности отпреди кризата. Тези обекти ще бъдат реализирани през 2018 - 2019 г. - отчасти със собствени средства, а вероятно с по-голям дял банков кредит. Към това трябва да добавим предполагаемото нарастване на публичните разходи, финансирани от фондовете на ЕС.
Но остава основното - инвестициите са много по-чувствителни към промените в глобалната бизнес конюнктура и местната среда; при криза те се свиват рязко, докато при позитивни очаквания могат също значително да се увеличат. Потреблението е относително стабилно, доколкото в бедна страна като България така или иначе основен дял в него е на стоки от базова необходимост, и в по-малка степен на луксозни покупки.
Създава се известно объркване при дискусията дали износът или инвестициите ще бъдат основен двигател на растежа. Да, действително износът на български стоки и услуги отбеляза няколко много успешни години. Но това беше резултат както от промяната във външната конюнктура след кризата, така и на по-пълно натоварване на съществуващ капацитет. На макрониво в България имаше "свободни" машини и хора - бизнесът ги използва и увеличи производството. Трябва, разбира се, да споменем някои изключения - като например автомобилната индустрия или електрониката, където имаше и значителни нови инвестиции. Но в крайна сметка към 2017 г. експортно ориентираната част от икономиката достигна капацитета на съществуващия капитал при съществуващата продуктова структура и технологии, и наемайки наличните потенциални работници. Неслучайно в последните месеци основно искане на бизнеса е за внос на работна сила и е съвсем логично увеличението на заплатите.
Модел, основан на изобилен и евтин труд, вече не е възможен в България. Ето защо, за разлика от част от новосъздадените производства в последните години, които бяха в трудоемки процеси, в следващите години ще трябва относително да нарастват проектите, залагащи на повече капитал и технологии, а не на нископлатен труд. Отчитайки влиянието на политическата стабилност, функционирането на институциите и върховенството на закона, в следващото десетилетие в България ще наблюдаваме постепенна, а може и бърза, еволюция на продуктовата структура. За да се случи тя, ще трябва да се инвестира повече. По-висока производителност на труда ще има само след нови инвестиции, които за всяко допълнително нарастване на производителността ще стават все повече. Понеже сме бедни и много изостанали,
този процес може да протича поне две десетилетия
дори само за да се доближим до създавания доход в по-богатите страни от Стара Европа.
Накратко, износът не може да се увеличава с бързи темпове без значителни нови инвестиции, а ръст на БВП от 3 - 3.5% постигаме почти изцяло заради нарастващи доходи и потребление на домакинствата. Всичко над тези нива ще бъде резултат от промяната в инвестиционната активност. Имайки предвид дългите години на спад и последвал застой, потенциалът за формиране на капитал, както от местни спестявания, но и особено от външен приток на инвестиции, е голям.
С промяна в кредитния рейтинг и евентуални добри политически новини - по отношение на Шенген, чакалнята за еврото, напредък в ключови реформи - оживлението при инвестициите може да доведе до икономически растеж от над 4.5 и дори 5% в следващите 3 до 5 години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай