Браншовото изследване показва, че фирмите в областта на информационните технологии в преобладаващата си част (92,9%) са български. Това е един от браншовете с изключително високи нива на частни фирми – само 4% от фирмите в бранша са с над 51% държавно участие. Впечатляващ е фактът, че 86% от фирмите от бранша са ситуирани в София, а останалите 14% работят в по-големите областни градове. Сред фирмите от бранша преобладават малките фирми с наети между 11 и 50 лица (50,1%), значителен е делът (38,7%) и на малките фирми, в които персоналът е до 10 лица. В тази връзка експерти от бранша предупреждават, че раздробеността на интелектуалния потенциал в бранша на малки и средни фирми крие сериозни рискове от установяване на монополизъм от страна на големите фирми в областта на информационните технологии. Позитивната тенденция обаче е, че независимо от усложняването на ситуацията в бранша поради глобалната финансова криза, фирмените ръководства са проявили гъвкавост и са запазили работещите в бранша специалисти, очевидно с надеждата за по-благоприятни икономически времена. В сравнение с останалите браншове, фирмите от информационните технологии са съхранили почти непроменени нивата на заетите в тях лица.
Сред фирмите от бранша с най-големи пазарни дялове са тези, чиято основна дейност е производството на компютърно оборудване и търговия (42.8%), следвани от фирмите, предоставящи информационни и сервизни услуги (34.7%) и фирмите, които разработват софтуер (30.7%).
Браншовото изследване показва, че връзките с чуждестранни фирми все още е слаба, макар че информационните технологии не биха могли да имат добро развитие без обединяване на усилията в областта с аналогични чужди фирми. Структурата на клиентите на фирмите от бранша е показателна: 57,1% от фирмите работят само с български партньори, 18,4% - работят еднакво добре и с български, и с чуждестранни партньори, а само с чуждестранни партньори работят 8,2% от фирмите в бранша. Това се отразява и на излизането на бъгарския интелектуален продукт на международния пазар. Данните от изследването сочат, че през 2008 г. едва 23.5% от фирмите са имали излаз до външни пазари. През 2009 и 2010 г. този процент се е увеличил с 2.1%, а през 2010 г. 4.1% фирмите са работили преимуществено за външни пазари.
Крайните продукти на бранша са насочени към физическите лица
Характерно за бранша е, че в преобладаващия случай физическите лица са крайни потребители на произвежданите стоки и услуги. От гледна точка на рисковете за сиви практики, това е основание за повишено внимание – когато крайните потребители са физически лица, това създава «по-благоприятни» условия за такива сиви практики като нефактуриране на реалните продажби, неиздаване на финансови документи за предоставени услуги, продажби на дъмпингови цени. Като краен резултат, предоставянето на услуги и стоки за физически лица «облагодателства» работещите в бранша фирми, като им дава реални възможности да не изваждат «на светло» реалните си обороти и в последствие да плащат по-ниски данъци. Въпрос на фирмена политика и морал е работодателят да реши дали ще остане изряден спрямо държавата или ще бъде изкушен от предоставящите му се ситуации за по-висока рентабилност, срещу компромиси със законодателството.
Сивите практики в бранш «Информационни технологии»
Нивата на сивия сектор в бранша се коментират в контекста на оценките на изследваните работодатели за обхвата на сенчестата икономика в страната като цяло. Работодателите от бранш информационни технологии са склонни да оценяват сивата икономика в национален мащаб в рамките на 20-30%. Съдейки по оценките на работодателите от бранш информационни технологии, сивият сектор в бранша е в границите между 11 и 25% - на това мнение са 42,8% от работодателите в бранша. Всеки четвърти от работодателите от бранша обаче счита, че сивото в бранша не надхвъря 10%. Различията в оценките на работодателите от бранша за нивата сивите практики в дейността на фирмите от бранша са напълно логични. Работодателите се сблъскват с различни реалности и всеки в различна степен търпи ударите на сивия сектор. По-същественото в случая е това, че като цяло работодателите от бранша се обединяват около мнението, че сивите сред тях са в границите между 10 и 25%, което дори в европейски мащаб е едно от средните нива на неспазване на правилата.
Работодателите от бранша асоциират сивата икономика преимуществено с неплащането в пълен размер на дължимите данъци (59.3 %), неплащането на пълния размер на социалните и здравните осигуровки (51,0 %), нефактурирането на продажбите на крайните стоки или услуги (30,4%) и неспазването на данъчните разпоредби (27.6%). Към тези традиционни сиви практики, принципно характерни за всички браншове, работодателите от бранш информационни технологии добавят нелоялната конкуренция (36,7%), която заедно с практиката за копиране на изделия(26,4%) се припознава от тях като един от най-сериозните проблеми на изрядните работодатели от бранша. Повишената чувствителност по отношение на нелоялната конкуренция бе установена още на етапа на дълбочинните интервюта с работодатели от бранша, които в своите разкази за сивите практики в бранша обърнаха сериозно внимание върху нелоялната конкуренция като една от типичните и крайно опасни сиви практики в бранша.
В сравнителен план интерес представляват данните от браншовото изследване за тенденциите в обхвата на сивия сектор в бранш информационни технологии. Според оценките на работодателите от бранша за три времеви точки – 2000, 2006 и 2010 г., в сравнение с 2000 г. сивият сектор в бранша е намалял почти два пъти – ако по мнението на 18,3% от работодателите през 2000 г. сенчестите практики в бранша са били между 25 и 50%, то десет години по-късно сивите практики се оценяват преимуществено в диапазона 11-25 %. Ако за 2000 г. 9,2 % от работодателите са посочили ниво на сивия сектор в бранша над 75 %, то през 2010 г. само 2,0 % от работодателите са склонни да оценяват нивото на сивото в бранша на такива екстремни стойности като 75 % и повече. Така ако се опитаме да видим сивотата на бранш информационни технологии през очите на работодателите от бранша, би следвало да сме оптимистично настроени – налице е положителна тенденция на ограничаване на сивите практики в бранш и свиването им до «поносими» граници.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай