България не само ще трябва да плати 270-те милиона лева, които дължи на здравните каси на другите страни-членки на Европейския съюз, но ще трябва да покрие и лихвите и наказателните глоби, ако не побърза с издължаването. Междувременно достъпът на български пациенти до лечение в рамките на ЕС ще бъде затруднен и на места дори прекратен, като така ще се нарушат още от правилата на Евросъюза и ще се осакатят още от правата на българсктие здравноосигурени граждани.
За тази мрачна картина предупреждават пациентски и правозащитни организации в областта на здравеопазването пред "Дневник". Поводът е поредният междуличностен скандал, който се развихри на високите етажи в здравния сектор миналата седмица, когато министърът на здравеопазването Кирил Ананиев поиска оставката на директора на Националната здравноосигурителна каса Камен Плочев за това, че поискал актуализация на бюджета на касата без първо да се допита до него, неспазвайки процедурата.
С писмо директно до парламентарните групи Плочев поискал допълнителни 140 млн. лв. за годината, за да се покрият задълженията на касата към чуждестранните здравни системи на страните-членки в ЕС - задължения по разходи, направени за лечението на български граждани в съответните страни за спешни или планови процедури. Здравният министър се разсърди, че това първо трябвало да се обсъди с него и с Надзорния съвет на здравната каса, а от институцията на Плочев отвърнаха, че подобни писма се пращат редовно до министъра от 2015 г. насам, последното - от началото на февруари.
В последствие спорът, в който се включи и премиерът, отиде повече в посоката на въпроса дължи ли Плочев оставката си, или не, и по-малко към темата защо са се натрупали тези дългове и какво да се направи за тях. А те са проблем, за който и касата и почти всички играчи в сектора, предупреждават от години, но без особен ефект. Размерите и сроковете на задълженията сега обаче достигат граници, с които на България вече ще й е трудно да се размине, смятат запознати.
Лечение на вересия
Чрез писмото на Плочев се разкри, че дълговете на НЗОК към другите държави в ЕС са достигнали вече повече от 271 млн. лв. през 2017 г., като до края на настоящата година изтича крайният срок да бъдат изплатени по-голяма част от тях - над 207 млн. лв. Държавният бюджет за 2018 г. по това перо обаче предвижда само малко над една трета от необходимите средства за погасяването им - 73 млн. лв., затова и ръководителят на касата решил да предупреди Народното събрание и да настоява за повече средства.
Най-голям е дългът към болниците в Германия - общо 128.1 млн. лв., от които 93 млн. ще бъдат просрочени и изискуеми към края на 2018 г. Също така до края на годината просрочията към Франция ще достигнат 28.8 млн. лв., към Испания – 21 млн. лв., към Австрия – 18.4, към Белгия – 11.5 млн. лв. и към Италия, Гърция и Великобритания - по около 6 млн. лв.
Според европейското законодателство всеки гражданин има право на спешна помощ в чужбина, която се предоставя срещу Европейска здравна карта, а когато става дума за планови операции и лечение, страните си разменят формуляр (S2) - документ, който удостоверява, че съответната страна членка ще плати лечението по цените на държавата, в която то се извършва. През 2015 г. повече на брой са спешните случаи в рамките на ЕС, но през 2017 г. плановите и леченията, които нямат алтернатива у нас, взимат превес. ("Дневник" очаква точна справка от НЗОК с данни за пациентите и разходите в чужбина по години).
България обаче от години не успява да изплати задълженията си и се налага непрекъснато да й бъде припомняно, че 18 месеца след извършване на медицинската услуга тя трябва да бъде платена. Така страната ни е натрупала задълженията си за над 271 млн. лв. към всички 32 страни в Европа от 2010 г. насам, откакто действа регламентът у нас. Системно по това перо в бюджета се отпускат далеч по-малко пари от необходимото, а в последните години от него дори се откъсват и пренасочват средства за погасяване на други разходи на касата.
Здравният министър не отрече наличието на проблема, но обясни, че ведомството е провело необходимите разговори за отсрочки с всички чуждестранни институции, на които българската каса дължи пари. От Центъра за защита на правата в здравеопазването обаче не смятат, че това е достатъчно, за да предпази България от съдебни процедури от Съда на ЕС, а според Националната пациентска организация няма да помогне и на българските пациенти, които вече получават откази за лечение в чужбина заради некоректността на НЗОК.
Какво означава всичко това за пациентите
Този януари се разчу за случай на човек, който не успял да дочака трансплантацията си в чужбина, заради забавяне в административните процедури. От разказа на вдовицата му се разбра, че едно от най-времеемките неща в комуникацията между българската страна и болницата във Виена, където трябвало да бъде приет, било настояването от тяхна страна да бъде преведен предварително депозит за лечението, а от българска страна - да се изясни защо е необходимо това, щом са издадени всички необходими документи, с които след операцията здравната каса е длъжна да плати за процедурата.
Онзи скандал и този сега може би са свързани, подсказват хора от здравния сектор, тъй като все по-често западните болници настояват за депозит или намират причини да не приемат пациент, когато разберат, че идва от България.
"Има върнати пациенти. Директно им казват платете си, и когато здравният ви фонд ни плати, ние ще ви върнем парите, макар че хората отиват с издадения формуляр S2 и с всички необходими права и документи. Така постъпват и който може си ги плаща и се надява някой ден да си получи парите обратно", разказва д-р Стойчо Кацаров, председател на Цетър за защита на правата в здравеопазването. По думите му такива примери има най-често от Германия, защото там и напливът на българи за лечение е най-голям.
Според него натрупването на големия дълг е допуснато не по невнимание, защото "всеки знае за този проблем, въпросът се поставя всяка година и не е нужно да си най-великия бюджетар, за да го видиш", а защото управляващите са мислели, "че ще им се размине". Тук обаче става въпрос за европейски регулации, от които "няма мърдане".
"Ще ни осъдят в Съда на ЕС, това е сигурно, защото това е неизпълнение на регламент. Освен че страната ни ще плати с лихвите за просрочието, ще санкционират и държавата за неизпълнение на регламента. Всичко това за българските пациенти означава, че не могат да ползват правата си, които им дава ЕС", коментира Стойчо Кацаров. Според него също толкова сериозен проблем са и вътрешните задължения от 123 млн. лв. към българските болници за последните три години, за които обаче и дума не се допуска за изплащането им.
Председателят на най-голямото пациентско обединение - Националната пациенстка организация - д-р Станимир Хасърджиев пък разказва, че сигналите, които достигат до тях са на пациенти, върнати официално по всякакви други причини, но не и заради пари. "Нямат право пряко да откажат, понеже там законът важи за разлика от България - ако върнат пациент по финансова причина са подсъдими. Но са започнали, особено в големите частни болници, където има изключително скъпи процедури (по 200-300 хил. евро), да отклоняват пациентите по чисто медицински показатели, например че не са за тях, че нямат специалисти достатъчно, че са им дълги списъците с чакащи и т.н.", разказва Хасърджиев. По думите му организацията знае, че се процедира така освен от пациентите, също и от български лекари, работещи в западни болници.
"Последствията ще са преди всичко за България защото по силата на законодателството в ЕС има определен гратисен период, след което започват да бъдат начислявани сериозни наказателни лихви. Т.е. в момента това неплащане е за мен престъпно бездействие и злоупотреба с и без друго трудно събираните здравни вноски и оскъдни пари в здравеопазването. Защото сега освен за лечението, ще трябва да плащаме и лихви, вместо да използваме тези пари за лекарства или дейности, за които по принцип не достигат средствата", коментира още председателят на пациентската организация. Една потенциална наказателна процедура от ЕК към България за неспазване на най-изконното право на гражданите си - на живот, би струвало далеч повече от сегашните дългове, затова не е никак разумно правителството да се бави, убеден е той.
"След това се надявам на политиците най-накрая да им стане ясно, че единственото решнеие оттук нататък е да развиваме качествено и добре финансирано здравеопазване, в което българските граждани да получават и най-модерните терапии и апаратура, и обучени лекари, тук в България, защото това винаги ще е далеч по-евтиният вариант, отколкото да си плащаме задълженията към западни болници", допълва още Станимир Хасърджиев. За съжаление обаче, за момента много от иновативните методики и лечения на Запад нямат алтернатива в България и докато това не се промени проблемт с дълга към чуждестранните каси ще се задълбочава.
Източник: dnevnik.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай