15 февруари в историята

---

360 г. – Осветена е първата църква на мястото на днешната „Света София“ от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква в Константинопол.

538 г. – В англосаксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.

950 г. – Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.

1113 г. – Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен днес като Малтийския орден.

1637 г. – Фердинанд III става император на Свещената римска империя.

1804 г. – Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.

1835 г. – Приета е първата конституция на Сърбия.

1884 г. – Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.

1898 г. – Американският крайцер „Мейн“ е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.

1902 г. – Открита е първата линия на метрото в Берлин.

1906 г. – Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.

1914 г. – Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.

1918 г. – Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.

1919 г. – Излиза първият брой на вестник Борба – орган на Демократическата партия в Кюстендил.

1932 г. – Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.

1942 г. – Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.

1944 г. – Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.

1945 г. – Създадено е Издателство "Просвета".

1946 г. – Започва да излиза вестник „Стършел“.

1948 г. – Провежда първото официално състезание на НАСКАР.

1950 г. – Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.

1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Отвъд хоризонта“.

1961 г. – Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.

1971 г. – Великобритания въвежда десетичната система при паунда.

1976 г. – На референдум е приета новата конституция на Куба.

1976 г. – Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.

1977 г. – Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.

1982 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Лавина“.

1989 г. – Война в Афганистан (1979-1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.

1997 г. – Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.

1997 г. – СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.

1999 г. – Писателят Антон Дончев печели наградата „Балканика '99“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“.

2000 г. – Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.

2003 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Кълвачът“.

 

Родени:

1564 г. – Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)

1571 г. – Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)

1710 г. – Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)

1748 г. – Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)

1782 г. – Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)

1791 г. – Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)

1797 г. – Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)

1831 г. – Николай Ге, руски художник, передвижник († 1894 г.)

1835 г. – Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)

1839 г. – Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)

1840 г. – Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)

1845 г. – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)

1856 г. – Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)

1861 г. – Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)

1861 г. – Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)

1861 г. – Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)

1866 г. – Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)

1868 г. – Никола Благоев, български историк († 1944 г.)

1869 г. – Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)

1872 г. – Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)

1873 г. – Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)

1874 г. – Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)

1875 г. – Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)

1879 г. – Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)

1879 г. – Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)

1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)

1882 г. – Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)

1886 г. – Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)

1891 г. – Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)

1895 г. – Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)

1898 г. – Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)

1898 г. – Тото, италиански комик († 1967 г.)

1901 г. – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)

1903 г. – Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)

1906 г. – Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)

1907 г. – Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)

1909 г. – Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)

1910 г. – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)

1914 г. – Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)

1918 г. – Алън Арбъс, американски актьор

1922 г. – Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)

1922 г. – Златка Асенова, български скулптор

1928 г. – Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)

1928 г. – Луис Посада Карилес, кубински политически деец

1929 г. – Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)

1934 г. – Никлаус Вирт, швейцарски учен

1937 г. – Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)

1944 г. – Александър Серебров, съветски космонавт

1944 г. – Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)

1944 г. – Леонид Попов, съветски космонавт

1947 г. – Джон Адамс, американски композитор

1951 г. – Марку Ален, финландски автомобилен състезател

1952 г. – Томислав Николич, сръбски политик

1952 г. – Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)

1954 г. – Мат Грьонинг, американски аниматор

1962 г. – Иван Стоилкович, македонски политик

1964 г. – Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)

1969 г. – Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)

1971 г. – Виргиния Здравкова, българска дизайнерка

1971 г. – Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор

1971 г. – Рене О'Конър, американска актриса

1972 г. – Ива Пранджева, българска лекоатлетка

1972 г. – Наталия Гусева, съветска киноактриса

1972 г. – Яромир Ягър, чешки хокеист

1974 г. – Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател

1974 г. – Джина Лин, пуерториканска порно актриса

1974 г. – Томи Путансу, финландски певец

1981 г. – Емил Гъргоров, български футболист

1981 г. – Еурелио Гомеш, бразилски футболист

1981 г. – Оливия, американска певица

1984 г. – Дорота Рабчевска, полска певица

1986 г. – Валери Божинов, български футболист

---