От девет месеца сте министър на образованието и науката, но отдавна работите в ресорното министерство. Кой е най-големият проблем в образованието според вас?
- Големите проблеми пред системата на предучилищното и училищното образование са недостатъчното равнище на базовите умения - четене, писане, математика, природни науки, дигитални умения; високият процент на преждевременно отпадналите от образователната система ученици; застаряващи учители или по-точно големият брой учители, които предстои да се пенсионират в следващите 10-15 години, и респективно обезпечаването на системата с педагогически специалисти; ниското участие на възрастните в учене през целия живот; възпроизводството на неграмотността от поколение на поколение и неспособността на образователната система да пресече това и др.
Достатъчен ли е новият закон, който влезе в сила от август 2016 г., за да се реформира училищното образование? Расте впечатлението за неграмотност и пропуски в знанията на младите хора.
- Като говорим за реформи, не знам дали в момента има друга система с такава концентрация на промени, които се извършват. Немалка част от тях произтичат от новия закон. Те са свързани с образователната структура, с учебните програми, с реализирането на концепцията за приобщаващото образование, със системата на професионалното образование. Друга част от промените не произтичат от закона - например промените във финансово-разпределителния модел. Усилията, които са насочени към обхващането и задържането на всяко едно дете в системата, и подобряването на образователните резултати са перманентни задачи, които трябва да се реализират с всички инструменти на политиката независимо дали сме приели нов закон или не. Реализираме редица политики, насочени към намаляване на неграмотността и подобряване на резултатите на учениците на децата и учениците. Имаме специален проект за ограмотяване на възрастни хора. Изпълняваме и политики за обвързване на образованието с пазара на труда, разширяване на дуалното обучение, повишаване на процента ученици в системата на професионалното образование, придобиване на дигитални умения и повишаването на дигиталните компетентности, включване на повече деца в системата на предучилищното и училищното образование, включване на повече ученици в дейности за развитие на способностите и интересите.
Кога според вас ще дадат резултат тези политики?
- Инвестициите и мерките в системата на образованието са с дългосрочен ефект. Периодът на възвръщаемост на инвестициите в образованието е от едно до повече от пет десетилетия. Инвестициите в подобряването на утрешното образование започват с днешни инвестиции в учителите. Цикълът от нови учебни програми, които въвеждаме, ще приключи през 2022 г. Тогава ще завършат и първите ученици, които са започнали да учат по новите програми. От това, което виждаме като политики в другите европейски страни и това, което четем от последния доклад за световното развитие на Световната банка, който е посветен на образованието, можем да направим извода, че политиките, които провеждаме, са правилни. Това, което като че ли най-често не успяваме - не само ние, но и другите страни, е да ги обвържем по най-добрия начин с инструментите на политиката, да осигурим достатъчно ресурси, не само финансови, но и институционални, и най-вече - да направим тези политики достатъчно последователни и устойчиви.
Аз се радвам, че в сектор "Образование" имаме относителен обществен и политически консенсус какво трябва да правим и накъде трябва да вървим. Въпреки че имаме дискусии и различия, те са по една малка част от темите - сигурно ще продължим да дискутираме дали трябва да финансираме частните училища; дали да има един учебник по предмет или неограничен брой учебници. Но по отношение на останалите теми може да кажем, че имаме относително съгласие и дискусиите са насочени към детайлите. Важното е, че направихме политическия и бюджетен избор да инвестираме в учителите, тъй като в най-голяма степен бъдещите образователни резултати зависят от това дали ще имаме добри учители.
Този "политически избор" на третия кабинет на Бойко Борисов да увеличи двойно учителските заплати до края на мандата ще даде ли резултат? Има ли други начини, по които ще се мотивират младите хора да бъдат добри учители?
- Повишаването на възнагражденията е задължително, но не и достатъчно условие за привличането и задържането на мотивирани млади хора в педагогическата професия, което е важно за повишаване на образователните резултати. Необходими са още благоприятна среда за работа във всяка една образователна институция, доверие към учителите, постоянна квалификация. Днешните студенти, които учат за придобиване на педагогическа правоспособност, ще са учители и след 40 години, когато не знаем какъв ще бъде светът, в какво общество ще живеем. В този смисъл е задължителна постоянната квалификация на учителите, както и във всички сектори. Важно е да имаме добри учители не само в София, но и във всички региони, в т.ч. и в най-малките и отдалечени населени места. Важно е да изграждаме партньорства между образователните институции и семействата, между учителите и родителите, за да имаме взаимно доверие. Разбира се, това доверие трябва да се печели от педагогическата общност, като се полагат усилия за постоянно взаимодействие с родителите.
В последните седмици обществото се вълнува дали ратифицирането на т.нар. Истанбулска конвенция ще доведе до обучение за стереотипните и нестереотипните роли на половете и др. Ще се променят ли учебните програми заради конвенцията? Ще се учи ли как да се противодейства насилието?
- Ако бъде ратифицирана в този й вид, Истанбулската конвенция не налага промени в учебните програми или в други елементи на образователната система. Истанбулската конвенция е необходима като документ за противодействие на домашното насилие. Освен другото в нея, тя стъпва и на презумпцията, че една част от това насилие е в резултат на изграждането на стереотипни роли на пола, поради което стана повод за обществени дискусии. Нещо повече, конвенцията попадна в ценностния разлом между по-либералното и по-консервативното разбиране накъде трябва да вървим като общество. Конкретно анализирахме член 14 от конвенцията, който касае образователната система, и сме категорични, че не са необходими промени. За системата на образованието е важно ние като общество да имаме относителен консенсус на какви ценности искаме да научим децата си. Такъв набор от ценности е заложен в закона за предучилищното и училищното образование - това са националните ценности, ценностите на толерантността, за взаимното уважение, общочовешките ценности, европейските ценности.
Освен финансиране според качеството, подкрепа за приоритетните специалности и т.н., какво друго трябва да се реформира във висшето образование?
- Има четири основни подсистеми в системата на висшето образование - управление, финансиране на държавните висши училища, акредитация и развитие на академичния състав. Започнахме с промени във финансирането и приема, като ги обвързахме с качеството на обучението и потребностите на пазара на труда. Скоро ще приключат и обсъжданията в Народното събрание на промените в закона за развитието на академичния състав. На дневен ред ще останат другите две подсистеми - акредитацията и управлението на държавните висши училища. Предвиждаме промени в закона за висшето образование в частта за акредитация. С ръководствата на висшите училища ще обсъдим и промени в системата на управление, така че висшите училища да бъдат по-реактивни към промените във външната среда, да подобрим отговорността и отчетността, да ги отворим в по-голяма степен към потребностите на обществото и пазара на труда.
За какви промени в акредитацията и управлението на университетите става въпрос?
– Факт е, че в момента акредитационната оценка не ни казва в достатъчна степен кое висше училище предоставя по-качествено обучение от другото. Акредитацията трябва да оценява не само дали са налични вътрешните системи и процедури, от които зависи качеството на обучението, а и доколко те работят ефективно. По отношение на управлението на висшите училища трябва да намерим баланса между автономия, от една страна, и отговорност и отчетност, от друга.
Университетите нямат студенти. Нужни ли са мерки за привличане на чуждестранни студенти в страната? В редакцията на "Дневник" имаше сигнали за забавяне при признаването на дипломи на чуждестранни кандидати за магистратури у нас.
- В България се обучават три групи чуждестранни студенти - граждани на страни-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, лица от историческите български диаспори и граждани на трети страни. За да приемат повече студенти от други страни, нашите висши училища трябва да са по-конкурентни. Това, което целим като стратегическо развитие - да се съсредоточат в профилите, които са силни и да добавят стойност, за да станат разпознаваеми, ако не в глобален, то поне в регионален мащаб. Факт е, че имаме такива разпознаваеми висши училища като медицински и технически, но този имидж трябва да се подобрява.
В последните години увеличихме приема на студенти от историческите български диаспори - от 400 на 1000 студенти на година; сега предлагаме да се повиши на 2000. Това обаче не е достатъчно. Важно е да мотивираме повече младите хора да се обучават в страната, заради което увеличаваме и стипендиите за тези студенти - през м.г. ги увеличихме от 150 на 200 лв. Водим разговори с висшите училища за възможността в образованието да се включат и български граждани, учили в други страни, т.е. студенти от новите български диаспори да се върнат в България. Това зависи от системите за прием във висшите училища. Вече дадохме възможност за придобиване на сертификати за владеене на български език, разширяваме мрежата от неделни училища, чиято цел е както да запазим тези деца като част от българското езиково и културно пространство, така и да им дадем възможност за обратно интегриране в българската образователна система.
След като обяви протести, Българската академия на науките (БАН) получи исканото допълнително финансиране. Какви реформи са нужни в академията и във финансирането на науката като цяло?
- Радвам се, че имаме относителен консенсус какво трябва да се направи и той е заложен в подкрепената от всички политически сили в настоящото Народно събрание Национална стратегия за развитие на научните изследвания. С нея казваме, че трябва да увеличим инвестициите в научни изследвания, но паралелно с това трябва да подобрим тяхната ефективност и да повишим и обясним въздействието им върху икономиката и обществото. Трябва да обвържем в по-голяма степен научните изследвания с резултатите и с конкретни задачи на обществото и икономиката. В тази връзка работим в няколко посоки. Първата е промяна в правилника за наблюдение и оценка на научната дейност - м.г. направихме първа оценка, но тя не даде резултати, които може да окачествим като надеждни. Новата оценка ще бъде базирана в много по-голяма степен на пълна, точна и проверима информация. Тази оценка ще се прави ежегодно и най-общо ще казва кои висши училища и научни организации имат повече научна продукция и по-голям капацитет за научна дейност. Отделно от това веднъж на 5 години предвиждаме да правим международна оценка, която ще бъде по-задълбочена - на научно-изследователката ни система и на отделните висши училища и научни организации. Въз основа на тези две оценки ще насочваме финансирането към тези звена, които имат по-голям капацитет и по-стойностна научна продукция.
Отделно от това изготвяме национални научни програми, които да бъдат насочени към основни задачи и теми, важни за обществото. Една от тях ще бъде за млади учени и постдокторанти. Предвиждаме програми в областта на информационните и комуникационните технологии, в областта на медицината, в областта на електрическата и водородната мобилност. Опитваме се да свържем работата на институтите на БАН със задачите на отделните сектори и министерства. Част от тези задачи ще включим в програмите, други - ще бъдат възложени със споразумение. И по този начин част от научната дейност ще бъде насочена към тези задачи.
Т.е. БАН ще дава научна продукция, която да подпомага конкретни политики.
- Да, както БАН изготви доклади за АЕЦ "Белене", за демографското развитие. Основни принципи в тези програми ще бъдат и партньорството между висшите училища и научните организации. Ако инвестираме в научна инфраструктура, то ще бъде на едно място, на принципа на партньорство, а не - в пет научни организации и висши училища. Ако пет висши училища и научни организации работят в една област и имат нужда от лаборатория, ще инвестираме в една лаборатория с условието да я ползват всички.
Миналата седмица бяха избрани проектите за центрове за върхови постижения, които ще се финансират с европари. Сред тях е изграждане на лаборатории в минералната баня в "Овча купел". Ще успее ли страната ни да оползотвори парите за наука?
- Средствата за наука и за образование в оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" са с различна насоченост, тъй като са от два различни европейски фонда. Средствата за наука са предимно за изграждане на научна инфраструктура и техен източник е Европейският фонд за регионално развитие, с помощта на който новите научни инфраструктури следва да се изградят на принципите на концентрация и партньорство. За наше съжаление в едно от четирите професионални направления няма одобрен проект за финансиране. По отношение на други три - надявам се да бъдат сключени договори до края на февруари и да стартират проектите. Аз няма да коментирам избраните проекти, защото нямам нито право, нито информация в детайли, нито нужната експертиза да оценя научната стойност на проектите - оценката е на външни оценители.
Плащанията от Брюксел по оперативната програма са замразени от година заради редица нередности. Ще бъдат ли пуснати парите?
- Замразените средства са по втора и трета ос на оперативната програма, където са средствата за образование. Положителните новини са, че изпълнихме мерките по препоръките, които имахме от Европейската комисия (ЕК). През пролетта предстои това да бъде оценено от ЕК и се надяваме оценката да бъде положителна. Междувременно проектите за образованието на стойност над 200 млн. лв. се изпълняват с авансирани средства. Сред тях е "Твоят час", ученически и студентски практики, образователна интеграция; приключиха проектите за кариерно развитие, приобщаващо образование и европейски стипендии, които решихме да продължим да финансираме през бюджета.
Красимир Вълчев е министър на образованието и науката в третия кабинет на Бойко Борисов.
От 2009 г. до 2017 г. е бил главен секретар на Министерството на образованието и науката, където се занимава с управление на администрацията и бюджета на ведомството, координира функционирането на отделните структури и звена и участва в процеса на формиране и изпълнение на политиките в сектора. Работил е и в Министерството на финансите.
Магистър е по публични финанси. Завършил е Икономическия университет във Варна. Преминал е обучение по "Бюджет и финансово управление" в университета "Дюк" - САЩ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай