Не искам да зная кой умник измисли това нещо социалните мрежи, но съм му много благодарен. Ако на времето трябваше да изпиташ някого, за да разбереш дали е тъп или природно прост, трябваше да го извадиш пред черната дъска и пред съучениците му.
Така глупостта оставаше затворена в една класна стая…
Сега вече интернет пространството я вее като все едно да акаш с разстройство пред вентилатор. За глупостта и простащината де. Вее се на шир и длъж. И се сдружава в разни социални групи. Така си намирисва още по-концентрирано... ужас.
Не съм и предполагал, че приказката за Краставицата на Мирча Кришан ще бъде толкова актуална и днес.
Говори се за образование, за липса на образование, за пари, за безумно харчене на пари…
Чета коментари под важни за обществото теми, а там блика тъпоумие и се правят едни анти упражнения- изпражнения.
Върха на безумието бе да чуя от образован и почитан от много човек в нашия град, че родителите трябвало да избират специалностите, в които да учат децата им….
Явно дългогодишното стоене на общинската ясла е накарала някого да си повярва, че и той като много бездарни политици са в началото на човешката история. И да приравни призванието си на апостол да събира пари като един клисар.
Не разбирам кой лумпен вярва, че една сграда или едно училище може да направи от магарето кон. Няма как парите и спонсорствата да направят от жабата принц.... Както и кучето в месарницата не е успяло, въпреки престоя си там.
Пиша това, защото ми е болно да гледам как случайно /или не съвсем случайно/ забогатели родители, си вярват в правото да определят и дневния ред на обществото. Без да поглеждат в огледалото, че просто са едни еднодневки, с биографии на китайски фенери.
Колкото и Бойко Борисов да не блести със запомнящи се сентенции, се оказва наистина, че „материалът е лош”. И че става все по-лош. И че става все по „творчески”.
Мислех, че съм песимист, но вече, категорично НЕ, ще става още по-лошо.
Така е, защото останалото в България общество се потрива и загъва по Ботевия юрган на „Политическа зима”, вярвайки, че от патки са станали орли.
Малко грозен /може и да не е малко/ изказ, простете, но навън смърди от безхаберие и от глупост. Резултатите от тях са още по- притеснителни. Освен всичко друго, демокрацията позволи и на глупостта да циркулира триумфално, дори и да ни управлява.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай