На 27 декември Православната църква почита паметта на свети Стефан - първия християнски мъченик и пръв служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община. Юдеите завидели, оклеветили св. Стефан и тълпата го пребила с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Това е третият ден на Коледа, с който завършват коледните празници. Семействата се събират около трапеза с месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. На Стефановден младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Имен ден празнуват Стефан (в превод от гръцки език означава „венец"), Стефана, Стефка, Венко, Венцеслав, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена.
На Стефановден строго се спазват забраните, характерни за т.нар. „мръсни дни”. Според народната представа, от Игнажден или от Коледа започва периодът на „мръсните дни” или ”мръсници”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление). Този период се свързва с представата за „нечистия” следродилен период на Св. Богородица, когато тя все още е лехуса и се смята за нечиста. Тези една или две седмици наричат „некръстени” или „глухи дни”, а в южните части на страната са познати като „поганите дни”, „пепелени дни”, „караконджови дни” и т.н.
Народното поверие разказва, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „мръсните нощи”, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Вярва се, че през този период на земята слизат душите на мъртвите, затова на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай