За първи път от 20 години насам социолозите от "Алфа Рисърч" отчитат икономически оптимизъм. Това каза пред "Нова телевизия" управляващият партньор в социологическата агенция Боряна Димитрова, която представи регулярното тримесечно национално представително проучване за обществените нагласи.
На въпрос какви са очакванията за следващата година 55% са посочили, че тя ще е по-добра, докато 36 на сто очакват да е същата. Едва 9% са казали, че очакват 2018 г. да е по-лоша. Димитрова отчете, че за последно през 1998 г. е имало по-позитивни очаквания за следващата година. "Тогава взривът на надеждите беше надежда след кризата, надежда след дъното", каза тя и отбеляза, че след това песимистичните очаквания неизменно са били от 3 до 5 пъти по-високи от оптимистичните.
На въпрос за равносметката за изминалата година 25.7% са посочили, че тя е била по-добра, а 17.4 %– по-лоша. За 56.9% през 2017 г. не е имало промяна. При оценката за изминалата година през последните две десетилетия позитивизмът е още по-силно изразен, отчитат социолозите. "Това, до което стигаме днес, е резултат от дългогодишно натрупване – пазарна икономика, стабилност от влизането в ЕС и възстановяването на европейската икономика, създаването на високоплатени работни места", коментира Боряна Димитрова.
Тя посочи, че сред висшистите, т.е. хората на по-високоплатени работни места, позитивна оценка за годината дават 41 на сто срещу 12% отрицателни. "Образованието става решаващ фактор", добави социологът и посочи, че сред хората с основно образование все още песимизмът доминира – едва 13% смятат, че годината е била по-добра.
Същевременно се отчита и нарастване на потребностите на хората от по-добра среда на живот и по-добри закони и управление на страната. Все още мнозинството (54.7%) посочват, че имат най-голяма необходимост от по-високи доходи, но 28.6% са посочили, че желаят по-добра среда, а 11.8% - по-добри закони. В големите градове изискванията за подобряване на средата на живот са по-високи (39%).
"Ако през следващите години, така както има индикации, продължи плавното покачване на доходите, няма просто да се върви по линията "искаме по-високи доходи", а ще се увеличи натискът за по-добро качество на живот, за по-добри публични услуги", каза Боряна Димитрова. "Добрите очаквания не значат безкритичност. Когато човек постигне определено равнище на своите доходи, той не просто иска повече от същото, той променя структурата на своите очаквания", добави тя.
По отношение на политиката "Алфа Рисърч" не отчита особени промени. С най-висок рейтинг остава президентът Румен Радев – 57% положителни оценки. Следват кметът на София Йорданка Фандъкова с 36% одобрение, премиерът Бойко Борисов с 33.1%, военният министър Красимир Каракачанов с 29.9% и лидерът на БСП Корнелия Нинова с 27.8%.
Правителството остава с 21% положителни оценки и 39% отрицателни.
От министрите най-висок рейтинг има вицепремиерът Томислав Дончев - 17.8% положителни оценки, следван от министърът на отбраната Красимир Каракачанов с 10.3% и министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова с 10.1%. От началото на третия кабинет на Борисов Павлова за пръв път влиза в "топ 5" на най-одобряваните министри. След нея са министърът на външните работи Екатерина Захариева с 8.9% одобрение и на спорта Красен Кралев с 6.3%.
Парламентът се ползва с едва 9% положителни оценки, докато отрицателните са 49%. "След първоначалния кредит на доверие към 44-ото Народно събрание, то отново тръгва надолу", отчете Боряна Димитрова и добави, че има икономическа стабилност, но политическата среда все още остава проблем за българина.
Само 10% от запитаните дават положителни оценки за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, докато 48 на сто я оценяват отрицателно. За 42 на сто тя е нито положителна, нито отрицателна. Подобни са и оценките за дейността на съда и полицията - 10% я одобряват, докато 51% не я одобряват.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай