Просветното министерство ще предложи държавата да не финансира прием на студенти в професионалните направления "Икономика", "Администрация и управление" и "Туризъм" в някои университети през следващата година. Става въпрос за университети, в които последната година са приети между 15 и 25 студенти по тези направления и които имат коефициенти между 0.5 и 0.6 по всяко едно от направленията (коефициентът се изчислява на база на оценките за програмната акредитация, научната дейност и реализацията - бел. авт.). Това се разбра от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представяне на рейтинга на висшите училища за 2017 г. днес.
Догодина държавният прием по "Икономика" най-вероятно ще бъде преустановен в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", в Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" и в Техническия университет в Габрово (те имат и най-нисък рейтинг в това направление - бел. авт.), обясни министър Вълчев. По думите му тези университети имат малък прием по съответните направления тази година, както и нисък коефициент.
Прием държавна поръчка по "Администрация и управление" и по "Туризъм" най-вероятно няма да има в 12 факултета в университети в страната, се разбра още от думите на Вълчев. Министърът не уточни за кои висши учебни заведения става въпрос с мотива, че предстои обществено обсъждане на идеята. Той обясни, че може да има места, на които да не бъде финансиран и прием по направление "Национална сигурност".
На дъното в класацията по рейтинг по "Администрация и управление" са Техническият университет в Габрово и Аграрният университет в Пловдив, а по "Туризъм" - Шуменският университет "Епископ Константин Преславски".
Софийският пак е пръв по рейтинг по управление
Софийският университет "Св. Климент Охридски", който по принцип е лидер по рейтинг сред университетите, се изкачва до първото място по рейтинг и в направление "Администрация и управление", което дели с Американският университет в Благоевград. Двете висши учебни заведения имат резултат от 64 точки в рейтинговата система. На второ място е Университетът за национално и световно стопанство (УНСС).
Софийският университет, Медицинският университет в София и Химикотехнологичният и металургичния университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации, показва рейтинговата сиситема.
"Няма значение къде учите "Отбрана" или "Медицина", тъй като качеството на услугата навсякъде е сравнимо, а безработицата е нулева. Има значение каква специалност учите в Университета по архитектура, строителство и геодезия", обясни Георги Стойчев от рейтинговата система при анализа на данните.
Половината висшисти работят нещо друго
В същото време обаче половината висшисти не се реализират на позиции, за които се изисква висше образование, сочат данните. "Ако сте завършили физика и сте станали депутат в парламента, ние ви броим като реализирал се", обясни Георги Стойчев.
Най-високи доходи - между 3000 и 3400 лева на месец, получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет и "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград, показва рейтинговата система. Най-нископлатени са висшистите от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".
"Децата трябва да учат математика и природни науки, ако искат да имат добра реализация. Очаква се и ръст на доходите", обясни Красимир Вълчев. По думите му притеснителен е ниският брой студенти в направления като "Математика", "Химични науки" и "Физични науки".
Студентите във висшите учебни заведения у нас са 209 179.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай