Растежът на българската икономика идва основно от еврофондовете. Около 66% от увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни от влизането й в Европейския съюз до края на миналата година се дължи на усвояването на европейските средства по различните оперативни програми. Без тях нивото на реалния БВП в края на 2016 г. е щяло да бъде с 8.8% по-ниско, т.е. с над 8 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от отчета на финансовото министерство за изпълнението на бюджета за 2016 г.
До края на миналата година са усвоени 8.4 млрд. евро по оперативните програми от двата програмни периода - първият от 2007 г. до 2013 г., а вторият от 2014 г. до 2020 г. Парите от Брюксел са подкрепили съществено и заетостта. Без тях безработицата в края на 2016 г. би била с 5.3 процентни пункта по-висока, т.е. 12%. По изчисления на финансовото министерство със средства от ЕС са били финансирани и половината от всички дългосрочни капиталови инвестиции от 2008 г. насам. Еврофондовете са стимулирали и частните инвестиции, които благодарение на тях са нараснали с 22.4% допълнително.
На този фон е трудно обяснимо забавянето в усвояването на средствата по европейските програми. Така например през м.г. все още е продължавало изпълнението на програмите от първия програмен период, който започна през 2007 г. и приключи през 2013 г. През миналата година тепърва пък е започнало да набира скорост усвояването на европарите от новия период 2014-2020 г. През 2016 г. например са били разплатени 300 млн. евро по старите оперативни програми и 600 млн. евро - по новите.
Забавеният старт на процедурите за кандидатстване по новите оперативни програми е причина за неизпълнението на планираните капиталови разходи и по-ниските общи разходи през 2016 г., които са 93% от плана, признава финансовото министерство. Оттам оправдават това забавяне с "твърде амбициозни разчети за усвояването на средствата по сметките от ЕС за 2016 г.", поради което заложените параметри в бюджета не са били постигнати. През 2016 г. по данни на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България договорените средства по оперативните програми са 28.5% от бюджета им, а разплатените - 7.6%. През третата година от предишния програмен период обаче тези показатели са били още по-ниски - 23% и 2.6%.
Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС показва, че към момента - в края на четвъртата година от 7-годишния период, при договорени 46% от бюджета на всички оперативни програми, който е 17.9 млрд. лв., реално разплатени са 14%. Най-съществено изостава програмата "Околна среда", която е с бюджет от 3.462 млрд. лв. По нея са сключени договори за 776 млн. лв. (22%), но са изплатени само 133 млн. (4.54%). Програмата "Наука, образование и интелигентен растеж" е с бюджет от 1.371 млрд. лв., а са договорени само 25% от тях и изплатени 9%. ОП "Транспорт" е с най-голям бюджет - 3.691 млрд. лв., и въпреки че са договорени 48%, от тях реално изплатени са 15%. Подобно е положението с ОП "Регионално развитие" - при договорени 65% от 3-те милиарда лева общ бюджет до момента са изплатени едва 13.4%. Сериозно е изоставането на програмата за морско дело и рибарство, където до момента са договорени 7.7% от бюджета и са платени 0.23%. По Програмата за развитие на селските райони са сключени договори за над 1.7 млрд. лева, или около 30.4% от средствата за селскостопански проекти. До момента по тях са разплатени над 800 млн. лева към бенефициентите.
ПЛАНОВЕ
Догодина по европрограмите ще бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проекти на обща стойност 1.3 млрд. лева. На заседание на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет са били приети индикативните годишни работни планове на програмите за 2018 г., съобщиха от правителствената пресслужба.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай