Три придобивания и четвърта сделка напът. "Монбат" вероятно е единствената българска компания, предприемала някога толкова мащабна и бърза експанзия извън страната в рамките само на няколко месеца. След като в средата на годината производителят на акумулатори обяви, че купува германските Gaia и EAS, преди месец стана ясно, че придобива италианската Piombifera. В момента пък подготвя евентуална сделка за Assad в Тунис.
Докато последните две предприятия влизат в класическия профил на групата - едното рециклира, а другото произвежда оловно-кисели батерии (виж другия текст по-долу), германските сделки са в сферата на литиево-йонните технологии и са изцяло нов бизнес за "Монбат". Затова и решението за покупката е стратегическо, а целта е компанията да се подготви да посрещне новите тенденции на пазара.
Цената на сделките все още не е обявена. Това, което е ясно засега, е, че за разширението компанията ще разчита на комбинация от дъгови книжа, банков заем и собствени средства. От "Монбат" вече съобщиха, че ще издадат до 60 млн. лв. конвертируеми облигации, с които да финансира част от инвестиционната си програма.
50-годишен хоризонт
До покупката на Gaia и EAS се стига след преглед на плана за развитие на групата през следващите 50 години. "Установихме, че след 30 до 50 години е твърде вероятно да има изменение в пропорциите на използване между литиево-йонните и конвенционалните батерии", казва изпълнителният директор на "Монбат" Петър Бозаджиев, който поема и управлението на новия бизнес. И добавя: "Много големи компании се провалят с това, че се асоциират с една технология, а не с предназначението й. Затова ние си казахме, че ще продължим да се занимаваме с мощност и енергия, но няма да сме сантиментални към оловото."
Преди две години "Монбат" решава да изследва приложенията на литиево-йонната технология и да види къде е нейното място. Най-популярната възможност - батерии за електромобили, отпада веднага, тъй като от компанията я оценяват като много рискова. "Не можем да сме Tesla, това не е нашето пространство, а и този бизнес е много опасен, тъй като те ангажира с огромни обеми, а оттеглянето на един клиент може да провали капацитета ти за една нощ", обяснява Бозаджиев. Дори и в момента компанията не работи с производители на автомобили, а е активна на вторичния пазар.
Потенциал "Монбат" открива в две области - т.нар. висока мощност, която има приложение в индустрията, и батериите за хибридни автобуси и камиони. Потенциален интерес представлява и трета сфера, отново насочена към индустрията, която позволява да се преодолеят пиковете в производството на електричество. Фокусът засега обаче пада върху първите две нишови приложения.
Германска технология
"Монбат" намира решение в технологията на двете германски компании. Gaia е създадена преди 21 години като класически стартъп и разработва т.нар. цилиндрични клетки с химия LFP (литий и железен сулфат). Зад нея стоят ентусиазирани инженери и агресивни инвеститори, като през годините са вложени 150 млн. евро.
Новата технология е надеждна, тъй като цилиндричните клетки са издръжливи на натиск и удар, а освен това LFP е единствената невзривяема химия в литиево-йонните батерии. Това отваря широко вратата за приложения в автобуси, влакове, камиони, подводници и др. През годините компанията развива и други проекти, включително еквивалент на стартерна батерия за Porsche. В крайна сметка обаче Gaia се проваля. "Проблемът не е бил технологичен, нито продуктов, а в започването на много развойни проекти с дълъг цикъл на сертификация и одобрение, което е изяло ресурсите им и те не са успели да стигнат до комерсиализация", обясни Бозаджиев.
Другата покупка на "Монбат" - EAS, всъщност отново е създадена от Gaia, която отделя звеното за производство на клетките като spin-off и го продава на американската Enersys. Купувачът има голям бизнес с конвенционални батерии (собственик е и на завод в Търговище), но и идея да развие на литиево-йонната технология. По една или друга причина няколко години по-късно компанията се отказва от намеренията си и продава EAS на британско дружество. Подобно на Gaia новият собственик също е със смели планове и недостатъчно ресурси да ги изпълни. Така в един момент и двете базирани в Германия компании влизат в процедура по ликвидация. "Монбат" пък се оказва наблизо - узрял за подобна сделка, като ги купува от ликвидаторите, по думите на Бозаджиев, "за много достъпна сума". Макар цената засега да не е ясна, в официална презентация на компанията наскоро беше посочена сума от 1 млн. евро като капиталови разходи за новия бизнес през тази година.
Стъпка по стъпка
В момента "Монбат" събира късчетата и обединява двете дружества в общо ядро. Създаден е Monbat Holding GmbH, който е общата финансираща и управляваща структура. Към холдинга са MNP, в което са всички активи, и оперативната компания EAS Batteries, в която работят около 30 души и която по същество е нещо средно между развоен център и малко производство. Изцяло се променя обаче бизнес моделът. "Създаваме универсалност и еднородност в производството на клетки, което намалява разходите и прави оперативния риск минимален", уточнява Бозаджиев. Компанията ще се фокусира само върху LFP (Gaia има разработена още една химия) и върху три типа клетки, които ще влизат в алтернативни модули, от които вече могат да се правят всякакви конфигурации. Част от проектите на Gaia ще отпаднат, но се запазва бизнесът с руските ракетоносители Proton. Компанията вече има и поръчка от НАСА за няколко батерии, които ще влязат в техен продукт.
Първата продуктова гама EasyBatteries (включваща продукти като EasyMarine, EasyBus и EasyRailway) ще започне да навлиза на пазара поетапно още през последното тримесечие или дори в средата на следващата година. През това време компанията ще работи върху нова генерация клетки (EasyHybrids), които ще започне да комерсиализира в средата на 2019 г.
Предимството на поетапното въвеждане на нови продукти е, че дружеството ще може правилно да определи гамата си и да се развие органично, така че спокойно да поеме инвестицията, когато на даден етап реши да изгради отделна мощност. Още през следващата година "Монбат" планира да започне частично да покрива оперативните си разходи от новия бизнес, а до края на 2019 г. предвижда капиталови разходи от порядъка на 10-15 млн. евро. "Изграждането на фабрика на зелено е много реалистично да се случи, но изисква отговорност и логика как да стане това", казва Бозаджиев.
Източник: Капитал
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай