Как се справят родителите с проблема?
- Трудно. Налага се да овладеят нов механизъм на родителско поведение. Насърчават се да имат друг изказ към децата си, както и да приемат, че хлапето може да няма реакции, каквито те очакват. Децата пък започват да овладяват системата, че няма лошо да кажеш истината, а много често тонът, интонацията, моментът, в който казваш истината, е много важен. Обучаваме задължително и двете страни, защото ако само едната търпи развитие, нищо не се случва.
Трябва ли родителите да "разследват" винаги лъжите и има ли моменти, когато е по-добре да отминат с мълчание?
- Има ситуации, когато може да се премълчи временно, но лъжата не трябва да бъде отминавана, защото много бързо детето приема, че тя ще минава винаги. Понякога е здравословно да прескочиш с час-два лъжата и да отложиш говоренето, защо често в гнева си като родители бълваме безумни неща. Когато интонацията е остра и родителят предопределя действието и го допълва като слага етикет на детето ("Аз си те знам какъв си"), тогава лъжата става спасение - илюзорен балон, в който то си спестява неприятното преживяване.
"Лъжата не трябва да бъде отминавана, защото детето бързо приема, че тя ще минава винаги"
Затова ако не можем да се овладеем, по-добре да направим прекъсване, да изчакаме да ни мине, да помислим как ще структурираме разговора. Не трябва да използваме думите "Ти лъжеш" или "Ти си лъжец". Вместо това е по-добре да кажем нещо като: "Разбирам, че си притеснен от случилото се и благодаря, че споделяш. Усещам, че понякога се притесняваш да кажеш истината, но аз съм тук, кажи и ще го помислим и обсъдим". Когато детето знае, че има повече от един изход и че родителят е до него, за да подаде обратна връзка, то е по-спокойно и бавно и полека да си каже истината.
Предполагам, че установяването на истината изисква най-голяма деликатност при тийнейджърите. Какво трябва да се има предвид в такива случаи?
- Родителите много "разследват" в случаите, когато имат опасения за хранителни разстройства, пушене, пиене на алкохол или взимане на наркотици. Това са случаите, когато се стремят да обезопасят територията на децата. Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отказва да отговаря. "Разследването" не бива да е много директно, нито да е всеки ден от вратата или като на разпит. То би могло да бъде под формата на разговор, в който детето да каже или намекне, да даде мнение или да попита. Освен това включва умението да видиш какво прави детето ти, да проследиш как се чувства в различните групи, в които се движи, да наблюдаваш как се държи вкъщи и да видиш кое точно те безпокои.
"Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отказва да отговаря"
В тийнейджърската възраст "разследването" по-скоро е предизвикано от нашите родителски страхове и от дълбоката несигурност дали сме вплели в децата необходимите им ресурси, за да знаят кое е правилно и да могат да оцелеят. Обнадеждена съм, че виждам нова генерация родители, които питат, говорят и слушат децата.
И още един специфичен, но често срещан случай: кавга между децата в едно семейство. Обикновено нещата стигат до родителя във фазата, когато всеки обвинява другия, че е започнал пръв и че пак ще му се размине, защото родителите го обичат повече? Каква е адекватната реакция?
- Тук казусът е друг, става дума за сиблингова връзка - между братя и сестри, сестри и сестри, братя и братя. Зависи от възрастта. Родителят ще загуби много време, ако тръгне да "разследва". Децата пък ще излъжат, защото се обединяват като усетят родителски натиск.
Обикновено решенията са две: или "Оправете се сами", или: Виждам, че играта загрубява, нямам никакво намерение да ви разпитвам, защото истината винаги е по средата, обявявам половин час затишие и си намерете занимание, с което да се успокоите и да не се занимавате временно един с друг. Ако искате да говорим, аз съм тук, готов(а) съм да изслушам и да бъда мост между двамата, за да намерим решение". Понякога е необходимо наистина да се остави малко време, за да спадне напрежението и да дадем на децата възможност да говорят с нас, но заедно, защото заедно са участници в мини-конфликта.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай