Промените в НПК са мислени да обслужват делото "КТБ" и още много мераци на прокуратурата, която от години се спъва в процеса, казва в интервю пред Mediapool Татяна Дончева. Тя е лидер на "Движение 21", практикуващ наказателен адвокат и бивш депутат от БСП. Дончева напомня, че промените ще засегнат абсолютно всички граждани и определя част от поправките като "вандалски„
Г-жо Дончева, защо управляващите бързаха толкова да приемат поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)?
В последните 10 години парламентарният живот на България се промени съществено. Ние свикнахме, че новините ще ни занимават с поредната катастрофа на "Тракия", но не и с това как решенията на парламента се отразяват на живота ни. Това отучи депутатите да четат преди да гласуват, отучи журналистите да четат преди да пишат репортажите си. Резултатът е, че българският гражданин не може да бъде осведомен за случващото се в Народното събрание. Той разбира от Държавен вестник, ако има желание да го прочете, след като вече всичко е факт и не може да се върне обратно. Въпреки че промените в НПК бяха приети, стенограмите на парламента все още не са публикувани и можем да говорим за него само по наличната информация онлайн.
Сега, покрай пушилката с делото "КТБ", покрай най-големия в нашата история обвинителен акт, с който някой щял да стигне до Луната, покрай съпътстващия скандал със забраната за външно финансиране на магистратските организации, много внезапно мина на второ четене НПК. Това е един супер важен закон, който касае всеки, дори и онези, които си казват: "Мен не ме интересува, той е за бандитите". В предварителната информация, че законопроектът ще се гледа след септември, се оказа, че няма нищо вярно, защото промените в този закон са мислени да обслужват делото "КТБ" и още много мераци на прокуратурата, която от години се спъва в процеса.
Смисълът на наказателния процес е да се осъждат виновни хора, а не невинни хора по скалъпени факти – хора, които пречат някому, особено на властта и приближените й по бизнес линия. Един от най-големите проблеми на промените в НПК е отмяната на текста, който пречеше на прокуратурата да създава "вечни обвиняеми". Досега прокуратурата можеше да ви разследва до една година за леко престъпление и до две години за тежко престъпление. След изтичането на тези срокове, вие в качеството ви на обвиняем можехте да поискате от съда да ви гледа делото. Това беше изключително важно не само за правата на човека, но и за нормалното функциониране на наказателния процес в разумни срокове и целенасоченото събиране на доказателства. Това пречеше на прокуратурата да държи на верижка неудобни хора. Това правило дисциплинираше разследващите.
Сега "вечният обвиняем" се завръща с отмяната на тези ограничения. Не само това, но депутатите приеха, че повечето от сроковете по мерките за процесуална принуда към обвиняемите няма да текат, когато делото бъде спряно от прокуратурата. Депутатите все пак са добавили, че задържането под стража не може да продължи повече от две години по дела за тежки престъпления и повече от година за леки престъпления. В същото време обаче се уточнява, че тези ограничения за задържане важат, само ако не са налице основания за продължаване на задържането. Което означава, че някой може да реши, че са налице такива основания и обвиняемият да остане в ареста над две години.
Какво остава с мерки като отстраняване от длъжност, забраната за пътуване в чужбина и други... Създава се възможност за прокуратурата да образува дело с гръмка квалификация срещу абсолютно всеки, но да не извършва никакви следствени действия, да спре делото и да ви държи с наложена мярка отстраняване от длъжност до изтичане на абсолютната давност на делото. Тези неща могат да решат избори на местни органи.
Паричната гаранция ще бъде задържана за обезпечение. Така че ако сте взели пари назаем да си платите гаранцията, въобще не си мислете, че някой ще ви я върне в обозримо време.
Промените в НПК бяха рекламирани като мярка за ускоряване на наказателния процес...
Да, така бе обяснено. Дори се предвиди глава "Ускоряване на разследването". Но това е на фона на удължаването в пъти на сроковете за разследване и за писането на мотиви. В същото време се отнема възможността горестоящ прокурор да определи по-кратък срок за разследване. За специализирана прокуратурата са определени "специални" срокове за разследване, които вече не са два месеца, а една година с възможност за удължаване до изтичане на абсолютната давност на делото.
Те и сега удължаваха колкото си искат разследването с множество разрешения от по два месеца...
Да, но тези два месеца бяха това, към което трябваше да се стремим като масов случай, а не като изключение. Новите мерки за ускоряването на наказателното производство са замяна на нещо работещо с пълна бутафория. Дава се право на гражданина, когато е недоволен от дългото разследване и са изтекли двете години от началото на делото, да жали до съда чрез наблюдаващия му прокурор. Съдът може да препоръча да се ускори разследването. Вместо директно да иска от съда разглеждане на делото му, както бе досега. Това е смешно.
Има и нещо друго. В досегашната практика съществуваше нещо, което не минаваше във всички съдилища. Става дума за една откровена процесуална уйдурма, трик на прокуратурата за възпрепятстване на защитата. И досега в НПК съществуваше възможност да се използват показанията на един свидетел на досъдебното производство само с прочитане в съдебна зала. Условието бе тези показания да са дадени пред съдия. Прокуратурата обаче практикуваше една форма на заобикаляне на закона. Прокурор образува дело и привлича лица като обвиняеми. Прокурорът е длъжен при разпит на свидетели пред съдия да уведоми обвиняемите и техните защитници, които могат да присъстват и да участват в разпита на свидетеля. За да се избегне подобно присъствие, се правеше следният финт – образува се друго дело, по което обвиняемото лице не е привлечено. Делото е за нещо много подобно, но все пак е под различен номер. Та по това ново дело се разпитват свидетелите, без да се призовават обвиняемите лица и техните адвокати. След разпита прокуратурата съединява двете дела в едно и иска от съда да уважи събраните по този начин свидетелски показания. Тази практика минаваше някъде, другаде – не. С промените в НПК тя е разрешена със закон.
Една от най-големите промени в НПК е въвеждането на разпоредителното заседание. То би трябвало да ускори процеса, защото само по време на това заседание съдът ще може да се произнася за процесуалните грешки на прокуратурата. Как обаче стоят нещата от гледна точка на правата на обвиняемите?
Разпоредителното заседание ще предшества истинската фаза на съдебния процес. Това ще бъде последната фаза, в която пострадалите ще могат да си предявяват граждански искове и ще се конституират като частни обвинители. Това ще бъде последната фаза в процеса, в която подсъдимото лице и неговите защитниците ще могат да поставят въпроса за процесуалните нарушения до момента. След това нито първоинстанционният съд по същество, нито втората, нито касационната инстанция ще могат да обсъждат процесуални нарушения, извън онези по доказателствата. Това нещо е вандалско. Защо? Често хората се явяват без адвокати, защото не са толкова много онези, които могат да си позволят защитници. В толкова ранна фаза на процеса няма как, ако не сте си наели защитник от самото начало на разследването, някой да хване допуснатите процесуални нарушения. Много често дори адвокати, които много добре познават делото, откриват в течение на процеса такива нарушения.
В гражданското производство е много по-добре да се пусне чиста състезателност. Но в наказателното производство основното, което трябва да се търси, е истината. Не може, за да се спести работа на съдилищата и да се спести работата на прокуратурата, да се вкарват в затвора невинни хора. Или още по-лошо невинни хора по скалъпени процеси. Разпоредителното заседание в този си вид създава реална опасност това да се случи.
Отделно се въвежда и фигурата на свидетеля със специфични нужди от защита. Той трябва да бъде разпитван по много специален начин, в специални помещения, да няма никакви срещи, дори със защитата... Така той е приравнен на малолетния свидетел. Неговите показания, дадени където и да е, могат да се използва като решаващо доказателство. Смятам, че с един такъв свидетел, едно специално разузнавателно средство и един таен свидетел, вашето дело е сготвено. Това важи за всеки, за всяко престъпление.
Съдът решава, но и съдът е хора. И съдът е взел кредити, за да си купи жилище и съдът има деца, които искат да стават магистрати. И съдът иска кариера...
Какво смятате за новите облекчени условия за задържане под стража при задочно повдигане на обвинения?
Да, това ще може да се случи, ако лицето не е намерено на адреса му. Тази редакция на закона позволява на прокуратурата да не търси никого. Щом не сте си получили призовката по настоящ или постоянен адрес, вие попадате в тази категория хора и можете да бъде арестувани. Ако случайно работите в чужбина, те имат възможност да ви пуснат Европейска заповед за арест. Какво се случва? Както си берете ягоди във Великобритания или сте домашна помощница в Гърция, някой идва и ви взема да ви съди. Това дава възможност за задочно съдене за хора, които са си тук сред нас, издирването им не представлява трудност, но никой не си е направил труда да ги издири. В този случай, според мен, са работили за Цветан Василев, но тази матрица може да се използва срещу неограничен кръг от хора.
Отделно има много тънка промяна в режима за специалните разузнавателни средства. Те дават възможност да се подслушват магистрати, а разрешенията да се дават от всеки съд, където някой прокурор си е намерил удобен човек.
Дебатът за НПК се фокусира основно в прехвърлянето на делата за корупция по върховете на властта от Софийския градски съд в специализираните съдилища. Оправдана ли е тази мярка?
Това е съдът на Цацаров, където съдиите са преди всичко бивши прокурори или районни съдии. В този съд се прехвърлят всички дела на министри, депутати, шефове на агенции... Когато им дойде на главата на депутатите, тогава ще се сетят какво са гласували и в каква степен ще могат да се защитят, дори когато са прави. Уважаемите върховни съдии да не си мислят, че не може да ги опраска някой бивш районен съдия, завършил в "Магнаурската школа" в Симеоново.
Заедно с това се намаляват възможностите на съдилищата да връщат делата на прокуратурата за процесуални нарушения. Първо те се обсъждат само на разпоредително заседание, където още никой не е чел истинско дело. Второ, от възможностите за защита е махнато ограничаването на правата на защитника.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай