И Камарата на архитектите се включи в нарастващия обществен ропот срещу диктатурата на чиновника и хартиената бюрокрация. Вчера от КАБ се обявиха за спешна замяна на сегашния "социалистически" Закон за устройство на територията (ЗУТ) с модерно законодателство.
От камарата припомниха, че в класацията Doing business на Световната банка България е на унизителното 118-о място по сложност на процедурите, свързани с разрешаването на строеж. Арх. Мартин Христов онагледи чудовищната бумащина у нас с ефектна демонстрация - показа обема на документите, които се изискват от строителните компании у нас и в Германия. У нас документите са над 170, или около 6-7 класьора, пълни с папки, побиращи се в голяма пазарска чанта, като при това трябва да се представят три такива комплекта. А в Германия всичко се побира в малка папка, защото са нужни 19 документа, повечето от които прости бланки, готови за попълване на място. При това в България тромавата процедура е една и съща - независимо дали става дума за едноетажна къща, летище или мол.
"Искаме да предизвикаме широка подкрепа, тъй като строителството има дял в икономиката 30% и уредбата на този бранш е важна за цялото общество", обясниха вчера от КАБ на пресконференция в София.
"ЗУТ е претърпял 76 промени за 16 години и с всяка промяна проблемите се задълбочават, тъй като самата му философия е грешна", категоричен е арх. Борислав Игнатов. От камарата предлагат уредбата да се раздели на два отделни закона - за устройственото планиране и за инвестиционното проектиране и строителството.
Арх. Борислав Игнатов подчерта нуждата от въвеждане на закон за "мълчаливото съгласие" - това означава, че когато дадено инвестиционно намерение не получи отговор в определен срок, ще се счита, че то може стартира, както е практиката в напредналите държави.
"ЗУТ е устроен по законите на съветското законодателство, не по европейското", коментира арх. Петър Кирязов. В България голяма част от средствата за проекта отиват за ръководителя на проекта и за т.нар. независим надзор - който е български патент, а надзорът иззема функциите на проектанта, което е погрешно.
Емил Жечев пък посочи, че усложненият процес е довел до разрастване на общинските администрации, особено в големите градове, и до превръщането им в политически хранилки и развъдници на корупция. Според него няма политическа воля за справяне с проблемите. Жечев припомни, че 4-5 години камарата дава конкретни предложения за намаляване на бюрокрацията, но реакция няма.
Проектантът трябва да носи по-голяма отговорност, контролът трябва да е върху целия процес на строителството, не само върху инвестиционните намерения, обясниха арх. Банко Банов и арх. Петранка Бакалова. Архитектката даде пример с 13-етажна сграда в София, по документи изрядна, но на практика негодна за използване, защото е без асансьори, а проектантът дори не е уведомен. Вероятно сградата е била пусната в експлоатация с фалшифициране на подписи.
ПРИМЕР ПО СЪСЕДСКИ
КАБ настоява гишетата и кабинетите да бъдат заместени от електронна система за онлайн обработка на документите и издаване на разрешенията за строеж. Македония, която само за 7 месеца срещу 200 000 евро е въвела такава система още през 2014 г., се радва на бум на инвестициите в последните 3 години, посочи арх. Игнатов. Той обясни, че целият административен процес трябва да минава през онлайн портал, който да качва документите в информационен облак, а оттам се изпращат известия до всички заинтересовани институции, които да дадат мнение по този проект. За всяка стъпка инвеститорът ще получава SMS или имейл. Това ще облекчи не само бизнеса, но и чиновниците.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай