Това лято станахме свидетели на големи температурни аномалии, градусите се вдигнаха над 40, което не е много типично, но, все пак, се случи у нас. За съжаление, горещините взеха и жертви.
Но има правила, към които трябва да се стремим да се придържаме – да избягваме прякото излагане на слънчева светлина, да пием много течности - в никакъв случай не газирани и не ледени напитки, да се храним с лека храна – плодове, зеленчуци, салати, постни зеленчукови супи, да избягваме пържено, тлъсто и т.н. Това включва и да се обличаме в по-леко облекло.
Хората, които нямат хронични болести, като че ли по-лесно се справят в горещините. Но на тези, със сърдечно-съдови заболявания, налагаме обикновено ограничение на питейния режим, независимо дали е зима или лято – в никакъв случай да не ходят жадни, но да ограничават течностите. При тях има колебание на кръвното налягане в посока нагоре или надолу, включително и при хора, които имат твърдо установени терапии.
Една огромна част от болните реагират със срив на кръвното налягане по време на високите температури. По законите на физиката съдовете се разширяват от топлината, кръвта упражнява по-малко налягане върху съдовата стена и налягането пада. При тази ситуация на човека му е лошо, компенсаторно пулсът се ускорява, следва изпотяване и припадане, с или без загуба на съзнание. Затова през тези адски жеги регистрирахме много колапси, много излизания от ритъм, зачестиха и хипертоничните кризи. Независимо от това кой как реагира на кръвното налягане трябва да има стриктен контрол върху неговите стойности, поне два пъти на ден, сутрин и вечер, то трябва да се мери.
И ако има тенденция към понижаване – да се редуцира терапията, лекарствата да се намаляват, но всичко това трябва да става под лекарски надзор. Ако пък човек си пие лекарствата, но в жегите прави хипертонични кризи, означава, че терапията трябва да се промени, но не самоволно, а пак от наблюдаващия кардиолог. Съветите в жегите обикновено са два основни - много течности и да се стои на сянка.
Излизанията е препоръчително да стават в сутрешните часове до 10-10.30 ч. и надвечер, след 19 ч. Сега в момента сме в т.нар. температурен оптимум, но в него сме за много кратък срок - за часове почти градусите спаднаха наскоро от 44 на 18-20. Безспорно това е стрес за организма и за сърдечно-съдовата система. Тук трябва да бъдем особено внимателни. Да, добре, че става и хладно, но при прекалено хладно, дори студено, съдовата стена се свива и тогава кръвното може да тръгне и надолу, и нагоре. Но това ние не можем да преценим точно, защото съдовата стена е много чувствителна. Та, при рязко снижаване на температурата пада и имунитета, защото това си е екстремално охлаждане. А когато тялото е охладено, то е много по-чувствително на вирусни инфекции, които се развиват и през лятото. И при захладняванията съветите ни са същите – вода, вода и пак вода. Пак лек начин на хранене и пак същия контрол на кръвното налягане. Дори при хора с обща култура за здравето последната седмица се усети едно объркване – за едни и същи симптоми едни говореха за слънчев удар, а други – за топлинен. Как да ги разграничим? Слънчевият удар го получаваме, когато сме изложени на пряка слънчева светлина, а топлинният можем да получим дори, когато сме на сянка.
За да предотвратим такива състояния трябва да правим едно и също – когато ходим навън е препоръчително да избираме сенчестите места, но когато сме на сянка не бива да се успокояваме, защото и там човешкото тяло прегрява. И някои от нас изпадат в колапс, т.е. в спешно състояние, което налага пациентът незабавно да бъде хоспитализиран, като първоначално легне на ниско, за да бъде напраскан с вода, да му се наложат студени компреси на челото, на ръцете и подмишниците.
И още един съвет – използвайте климатиците с мярка. Поддържайте разлика поне 10 градуса между вътре и навън. И така настройвайте и насочвайте климатика, че да не духа пряко към тялото, особено – в гърба и врата. Редно е половин час преди нашето излизане извън дома или затвореното помещение, да го изключим, все пак, тялото ни има нужда от време, за да се адаптира към температурната разлика.
/БГНЕС ------ Д-р Емилия Маринова, кардиолог от ВМА.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай