Над 4000 надуваеми артикула за плажа са проверени на границата за документи за съответствие с изискванията за безопасност и задължителната информация за употреба преди да бъде разрешен вносът им в България в началото на летния сезон. За разлика от миналата година, когато над 6500 такива продукта не бяха допуснати за разпространение в търговската мрежа поради липса на документи, удостоверяващи изпитването им в лаборатория и съответствието със стандартите за безопасност. Това е станало възможно благодарение и добрата координация с Агенция „Митници”, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Преди обед” по bTV.
„Когато говорим за това, което се продава в търговската мрежа и в Интернет, има няколко много важни неща, на които родителите трябва да обърнат внимание. Върху самия артикул трябва да има описание за възрастовата група, за максималното тегло на лицето, което би могло да използва въпросния артикул. Има и знаци, които могат лесно да ориентират потребителите. За някои групи стоки инструкцията за експлоатация на български език може да бъде отделно от самата стока, но задължително трябва да я има”, обясни Маргаритов. Той настоя да се закупуват само надуваеми артикули, които имат описателна част и тя може да даде на потребителя достатъчно информация дали те са подходящи за неговото дете. А когато го пуснат в морето с такъв артикул, никога да не го оставят без надзор.
„Това, че родителят е осигурил безопасен артикул на своето дете, далеч не означава, че няма риск. Рискът е почти същият, защото ако бъде оставено без надзор, за няколко секунди в много плика вода, може да се стигне до фатален инцидент”, допълни председателят. Той препоръча да не се избира непременно най-високата цена, но да се търси разумният компромис. Родителят може да забележи с просто око, че дадена стока и на външен вид не изглежда надеждно или обратното – че е придружена с необходимата информация.
Маргаритов каза още, че хората започват да търсят Комисията все по-активно, включително и чрез откритите за този летен сезон виртуални приемни по Черноморието. „Най-често се оплакват от това, което се оказва, че е синдром не само на българския туристически продукт – а именно разминаването между поетия ангажимент и това, което на място им се предоставя. Например, отивате в СПА комплекс, а се оказва, че няма масажист, тъй като хотелът се рекламира като такъв,без да има съответната категоризация”, посочи той. Председателят каза, че хората често избират почивката си именно защото се надяват да ползват такъв тип услуги, а се оказва, че в този хотел няма фитнес залата и за да ползват услугата, ще трябва да отидат до съседния хотел. „Истината е, че понякога търговците се опитват с добри практики да компенсират липсата на някои услуги, които първоначално са обещали и в крайна сметка донякъде компенсират недоволството на потребителите”, добави Маргаритов.
Председателят обясни, че за несъответствията се налагат санкции. При липса на категоризация – и най-тежката мярка в сферата на туризма – затваряне на обекта. Но подчерта, че през изминалите години това нарушение се среща все по-рядко. „Тогава пък по-често се среща другото нарушение – че несъответства това, което обектът предлагат, на категорията, която притежава”, заключи Маргаритов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай