Реформи на социалното осигуряване, които ще доведат до въвеждане на безусловен базов доход (ББД) за всички в работна възраст, си струва да се пробват и проучват, но по този начин няма да се пребори бедността, освен ако не бъдат повишени данъците.
Средната класа, а не най-бедните, ще спечели от такъв модел, а засега ББД не изглежда като алтернатива на помощите, насочени към конкретни групи нуждаещи се. Поради това подобна промяна би трябвало да се прави поетапно и при непрекъсната дискусия как да се финансира едно по-равнопоставено споделяне на ползите от икономическия растеж.
Алтернативни решения са от ББД да се ползват граждани само за определен период от време или тази помощ да се въвежда постепенно за различни групи от населението.
Това е заключението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съдържащо се в анализ на обсъжданите от години идеи за замяна на сложните модели за социално подпомагане с опростена, но масова помощ. Финландия експериментира с безусловен базов доход за ограничена група, а италианското популистко движение "Пет звезди", което води по популярност сред избирателите, обещава да въведе "гражданска заплата", ако спечели изборите.
Идеята се радва на значителна популярност от 68% от европейците, но те имат само принципна представа за нея. Когато им се обясни каква е цената и че трябва да се повишават данъци и да се решат преференции, ентусиазмът бързо изстива.
Не става със сегашните приходи
Изчисленията на ОИСР показват, че ако средствата, използвани в сегашните схеми за социално подпомагане, се пренасочат към безусловно и еднакво за всички изплащане на месечна сума за всеки в трудоспособна възраст, самото плащане ще бъде по-малко в реални измерения. "Поради това ББД на политически и обществено значими равнища би изисквал допълнителни разходи и поради това повишаване на приходите от данъци."
В текста се описват симулиране на различни сценарии и изводът от тях е, че въвеждане на ББД изисква вдигане на данъците във Финландия, Франция и Великобритания, докато в Италия това може да се направи без подобна корекция. Допълнителна мярка може да е премахването на освободени от данъци доходи, включително (според националните особености) облагане на самия ББД. Ако се търси решение само чрез данъчните ставки, за т.нар. бюджетна неутралност на въвеждане на ББД на нивото на сегашните социални помощи във Франция ще трябва да се вдигне подоходният данък във всички категории с 2%, а във Великобритания - с 25%.
Ефектът от елементарно заместване на помощи и данъчни облекчения с единен ББД ще доведе до сигурни 527 евро на възрастен и по 316 евро на дете всеки месец във Финландия, при положение че там прагът на бедност е 1074 евро. Във Франция тези параметри са съответно 456 и 100 евро, а прагът на бедност е 909 евро. При британците всеки би получавал ББД от 230 паунда и още 189 паунда за дете, но прагът на бедност е 702 паунда. Най-ярка е разликата в Италия - там пълнолетен и работоспособен до пенсионна възраст би взимал 158 евро ББД и още толкова за всяко дете в домакинството, но за бедни в страната са смятани всички, които трябва да се оправят със 737 евро.
Във Франция - и в по-малка степен във Финландия и Великобритания - на практика печеливши ще са домакинствата от средната класа, тъй като в момента те не отговарят на изискванията да получават социални помощи. От друга страна, навсякъде губещи ще са хората, които се пенсионират по-рано от стандартно приетата в съответната страна възраст (в анализираните държави тя е в границите 62-65 години).
Никой не е въвел ББД
Никоя страна не е въвела ББД, но няколко експериментират, за да проверят какъв е ефектът и дали изобщо има смисъл от това. Швейцарците отхвърлиха идеята през 2016 г. на референдум. Беноа Амон, кандидатът на социалистите за президент на Франция, обещаваше при победа да въведе такъв доход, като финансирането му ще идва от данък върху използването на роботи в промишлеността, заемащи работните места на хора.
Авторите на доклада потвърждават, че дигитализирането на обществото, новата вълна от автоматизация на производството, задълбочаващото се неравенство в обществото и диспропорцията между служебните ангажименти и времето, което остава за семейството и децата, стимулират дебата за ББД.
Сегашните системи за социално подпомагане са основани предимно на договорните отношения работник - работодател, стабилна кариера през живота и компактни общности, но именно тези елементи вече ги правят старомодни. В същото време сред страните от ОИСР, която е клуб на най-богатите икономики в света, под 50% от активно търсещите работа получават някаква помощ за безработица. Освен това основна функция на социалното подпомагане не е преразпределяне от богати към бедни, а предоставяне на сигурност на застрашени групи и временно стимулиране на търсещите заетост.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай