Основният архитект на плана на Вашингтон да управлява света изостави схемата и призова за изковаване на връзки с Русия и Китай. Въпреки че статията на Збигнев Бжежински в The American Interest, озаглавена „Към глобално пренареждане“ до голяма степен беше игнорирана от медиите, тя показва, че влиятелните членове на политическия истаблишмънт вече не вярват в успеха на Вашингтон да изпълни стремежа си за американска хегемония в Близкия изток и Азия.
Бжежински, който беше основен поддръжник на тази идея и който изготви плана за имперска експанзия в своята книга от 1997 г. „Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“, направи обратен завой и призова за драматична ревизия на тази стратегия. Ето един откъс от статията му в The American Interest:
„Тъй като тяхната ера на глобално господство приключва, Съединените щати трябва да поемат водеща роля в преструктурирането на световната власт.
Петте основополагащи истини за започващото преразпределение на глобалната политическа власт, както и насилственото политическо пробуждане в Близкия изток, са сигнали за началото на ново глобално преустройство.
Първата от тези истини е, че САЩ е все още най-мощният политически, икономически и военен субект в света, но като се имат предвид сложните геополитически промени в регионалните баланси, Съединените щати вече не са глобална имперска сила.„ („Към глобално пренареждане“ – „Toward a Global Realignment“, Zbigniew Brzezinski, The American Interest)
Повтарям: „Съединените щати вече не са глобална имперска сила.“ Сравнете тази оценка с изявлението на Бжежински, направено години по-рано в „Голямата шахматна дъска“, където той заяви, че САЩ са „първостепенна сила в света“:
„…През последното десетилетие на ХХ век сме свидетели на конструктивна промяна в световните дела. За първи път в историята не-евразийска сила се очертава не само като основен арбитър на евразийските властови отношения, но и като първостепенна сила в света. Поражението и разпадането на Съветския съюз беше последната стъпка в бързия възход на една сила от Западното полукълбо – Съединените щати – като единствената, а също така и първата наистина глобална сила“ („Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ – “The Grand Chessboard: American Primacy And Its Geostrategic Imperatives,” Zbigniew Brzezinski, Basic Books, 1997, p. xiii)
Ето и малко повече от статията в The American Interest:
„Факт е, че никога не е имало истински „доминираща“ световна сила до появата на Америка на световната сцена… Решаващо за новата глобална реалност беше появата на световната сцена на Америка като едновременно най-богатият и военно най-силен играч. През втората половина на 20-ти век нямаше друга сила, която дори да я доближи.Тази епоха вече приключва.“
Но защо „тази епоха е вече приключва“? Какво се е променило от 1997 г. насам, когато Бжежински посочи САЩ като „първа световна сила“?
Бжежински отбелязва възхода на Русия и Китай, слабостта на Европа и „насилственото политическо пробуждане сред постколониалните мюсюлмански държави“ като непосредствени причини за този внезапен обрат. Неговите коментари за исляма са особено поучителни и в тях той дава рационално обяснение за тероризма, а не като типичните правителствени стандартни текстове от сорта на „мразят нашите свободи.“ За негова чест, Бжежински вижда избухването на терора като „извиращо от историческите неправди“, от „дълбоко усещаното чувство за несправедливост“, а не като безсмислено насилие на фанатизирани психопати.
Разбира се, в тази кратка статия Бжежински не може да анализира всички предизвикателства (или заплахи), с които САЩ могат да се сблъскат в бъдеще. Но е ясно, че това, от което той е най-много притеснен, е укрепването на икономическите, политически и военните връзки между Русия, Китай, Иран, Турция и другите държави от Централна Азия. Това е основната му причина за безпокойство, и в действителност той очакваше този проблем още през 1997 г., когато пише „Голямата шахматна дъска“.
“…Ако ми позволите да използвам една терминология, която напомня за по-бруталните времена на древните империи, трите най-съществени необходимости на имперската геостратегия са: предотвратяване на тайни споразумения между васалите, които трябва да бъдат напълно зависими по отношение на своята сигурност; подсигуряване, така че подчинените да са неотменно отстъпчиви, податливи и защитени; и предотвратяване на съюз между варварите.” (p.40)
“… предотвратяване на тайни споразумения …между васалите.” Не казва ли това всичко?
Безразсъдната външна политика на администрацията на Обама, и особено свалянето на правителствата в Либия и Украйна, значително увеличи скоростта, с която се образуваха антиамериканските коалиции. С други думи, враговете на Вашингтон се появиха в отговор на поведението на Вашингтон. Обама може да вини само себе си.
Руският президент Владимир Путин отговори на нарастващата заплаха от регионалната нестабилност и настъпването на силите на НАТО до границите на Русия чрез укрепване на съюзите с държавите около периметъра на Русия и в целия Близък изток. В същото време, Путин и неговите колеги от страните на БРИКС (Бразилия, Русия, Иран, Китай и Южна Африка) създадоха алтернативна банкова система (BRICS Bank и AIIB), и така в крайна сметка ще реализират предизвикателство за доминираната от долара система, която всъщност е причината САЩ да бъдат глобална сила. Ето защо Бжежински направи бърз завой на 180 градуса и изостави плана за американската хегемония; защото той е загрижен за опасностите от това една нова система, неоснована на долара и възникваща между развиващите се страни, да измести олигопола на западната Централна банка. Ако това се случи, то тогава САЩ ще изпуснат хватката си върху световната икономика, а системата за изнудване, посредством която крайно обезценени долари биват заменяни за ценни стоки и услуги, ще престане да съществува.
За съжаление, предпазливият подход на Бжежински едва ли ще бъде последван от фаворитката за президент Хилъри Клинтън, която твърдо вярва в имперската експанзия чрез силата на оръжието. Именно Клинтън първа въведе термините „център“ и „ос“ в стратегическия лексикон в една своя реч от 2010 г., озаглавена „Тихоокеанският век на Америка“ (“America’s Pacific Century” – pacific означава и миролюбив). Ето един откъс от речта, която се появи в списание Foreign Policy:
“На фона на утихващата война в Ирак и започналото изтегляне на американски войници от Афганистан, САЩ се намират на една централна точка. През последните 10 години отделихме огромни ресурси за тези два театъра. В следващите 10 години трябва да инвестираме своето време и енергия разумно и систематично, за да се поставим в най-добрата позиция, откъдето да поддържаме водачеството си, да гарантираме интересите си и да придвижим напред ценностите си. В този ред на мисли една от най-важните задачи за американското държавно управление през следващото десетилетие ще бъде да се отдаде на значително по-голямо инвестиране – дипломатическо, икономическо, стратегическо и другояче – в азиатския и тихоокеанския регион…
Обуздаването на растежа и динамизма на Азия е от съществено значение за американските икономически и стратегически интереси, както и основен приоритет за президент Обама. Отворените и достъпни пазари в Азия предоставят на САЩ безпрецедентни възможности за инвестиции, търговия, както и достъп до най-модерните технологии… Американските фирми (трябва) да проникнат в обширния и непрекъснато нарастващ потребителски пазар на Азия…
Регионът вече създава повече от половината световно производство и извършва почти 50% от глобалната търговия. Стремежът ни да изпълним целта на президент Обама за удвояване на износа до 2015 г. допълнително ни насочва към възможностите за по-голям бизнес в Азия.”
„За Америка главната геополитическа награда е Евразия… (стр.30) Евразия е най-големият континент на земното кълбо и е геополитическа ос. А силата, която владее Евразия, ще контролира два от трите най-развити и икономически продуктивни райони в света… Около 75 на сто от хората по света живеят в Евразия, и огромната част от материалното богатство на света е там, както в предприятията, така и под земята. В Евразия се намират 60% от световния БНП и около три четвърти от известните световни енергийни ресурси.“(Стр.31)
Стратегическите цели са идентични, като единствената разлика е, че Бжежински днес прави корекция на курса, на базата на променящите се обстоятелства и на нарастващата нетърпимост към тормоза, господството и санкциите на САЩ. Все още не сме достигнали повратната точка по отношение на превъзходството на САЩ, но този ден наближава бързо и Бжежински го знае.
За разлика от него, Клинтън все още е напълно решена да разшири американската хегемония в Азия. Тя не разбира свързаните с това рискове за страната и за света. Тя ще продължи с интервенциите, докато войнствената машина на САЩ изведнъж не бъде спряна – ако съдим по хиперболичната ѝ реторика, това вероятно ще се случи по време на първия ѝ мандат.
Планът, който Бжежински излага – колкото рационален, толкова и преследващ личните му интереси – е да се отстъпи от сегашните позиции, да се сведат до минимум бъдещите конфликти, да се избегне ядрен пожар и да се запази световният ред (известен още като „системата на долара“). Но ще последва ли кръвожадната Хилъри съветите му?
Няма шанс.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай