Причината се крие в системата за средно образование - тя произвежда твърде много неграмотни деца, които са осъдени да живеят в бедност.
Ако поне малко вярваме на социолозите, би трябвало да сме много уплашени. Те твърдят, че хората без образование са осъдени на бедност. А междувременно все повече деца се оказват неграмотни и отпадат от училище. Това звучи като присъда. С една утежняваща особеност: докато преди десетина година тази присъда изглеждаше като условна, днес тя вече се усеща като ефективна. Ето малко факти:
По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), човек с начално и по-ниско образование може да разчита на месечен доход от средно 276 лева - сума, която е под линията на бедността, фиксирана през тази календарна година на 300 лева. Именно толкова е доходът на 59,8 процента от хората с това образователно ниво, отговарящо на завършен 4-и клас. Следващата образователна степен - основното образование, отговарящо на завършен 8-и клас - дава бъдещ доход от около 420 лева на месец. Това са повече пари, но не за всички. От ИПИ твърдят, че сред хората с основно образование близо 37 процента разчитат на доход под линията на бедността.
Кой е виновен за двойките: децата или системата?
Тазгодишните изпити след завършен 7-и клас показаха катастрофални резултати - 12,11% от децата изкараха двойки по математика. Това е два пъти повече в сравнение с миналата година. И е най-лошият резултат за последните седем години. Особеностите на оценяването скриха от статистиката алармиращия факт, че над 33% от децата не са решили по-лесната част от задачите. Така е и в изпита по български език, където представянето като цяло е много по-добро: под процент и половина за изкарали двойки, но затова пък близо 18 процента не са отговорили на въпросите, свързани с граматиката и общото познаване на произведенията.
Повечето от пострадалите деца са застрашени да отпаднат от образователния процес - и да се озоват под този критичен праг на бедността, за който говорят в Института за пазарна икономика. Думата “пострадали” не е случайна - противно на множеството изявления, че учениците сами са си виновни за оценките, понеже не са учили достатъчно, в действителност вината е на цялата образователна система, включваща учители, инспекторат и политическо ръководство. Тоест, на същата тази система, която (в лицето на министър Кунева и нейния заместник Стаматов) първо искаше да скрие двойките, после настояваше да се забележат и многото шестици, след това представи двойките като проблем предимно в ромските махали, после реши, че проблемът е резултат от развитието през последните три години, а накрая каза, че самите учители са хора, завършили с нисък успех. Част от тези обяснения може и да са основателни, но общото между тях е тоталният хаос, който изразяват. Дотук министерството показва, че ако има визия за нещо, тя е свързана най-вече с това как биха могли да се минимизират щетите за имиджа му. При това реномето му едва ли е разклатено именно от двойките на тези изпити - съвсем очевидно е, че резултатите в образователната политика са продукт на бездействие, практикувано в продължение на години. И от много министри в много кабинети.
12 без 5 е!
Предупреждението, че българското образование произвежда опасно много хора, неспособни да поемат отговорност за живота си, беше многократно отправяно през последните двайсетина години. Един от първите сигнали беше прозрението, че децата поголовно не се справят с изпитите, ако не взимат частни уроци. Вторият сигнал беше ръстът на корупцията, засегнала и образованието - под формата на платени шестици и дори дипломи. Третият сигнал беше отчайващото обедняване на учителите, съпътствано от прогресивно обезценяване на тяхната професия. Четвъртият сигнал беше предупреждението на българския бизнес, че образователната система не съумява да подготвя квалифицирани кадри. Последваха и още стряскащи факти, на които нито едно правителство не обърна сериозно внимание: данните на ПИЗА, от които се разбра, че българските ученици са последни по грамотност в Европа; данните от матурите и външното оценяване; данните за растящия брой на децата, отпадащи от училище; и накрая - данните, че отпадането от образователната система се случва във все по-ранна възраст.
Впрочем, двойките съвсем не засягат само онези, които са ги изкарали и поради този факт рискуват да останат под чертата на бедността. Двойките се отразяват пряко и на онази част от образованието, която се смята за елитна. През тази година двойките "смъкнаха" бала за прием в добрите гимназии и така позволиха в тях да влязат и не толкова добре подготвени ученици. Но това е ефект, без който не може: групата на бедните и неграмотните не съществува сама за себе си - тя определя общата среда в същата степен, както и групата на богатите и грамотните. И ако има някаква политика, която би следвало да е приоритетна за правителствата за години напред, това е именно образователната политика. Защото отдавна вече е дванайсет без пет.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай